С нарастващия интерес към домашната енергийна независимост, все повече хора обмислят инсталиране на фотоволтаични панели на балкона. Това изглежда като логичен и устойчив избор, особено при повишаващите се цени на електроенергията. Но преди да се сдобием със „собствено слънце“, е важно да знаем – фотоволтаикът на балкона не е обикновена техника, той трябва да отгаря на определени закони.

Наскоро Балин Балинов, от  "Грийнпийс – България" каза пред БНР, че контрастът между огромните соларни паркове и липсващите балконски фотоволтаици ясно показва "приоритет на кого дават в парламента и за кого са улесненията".

"За балконските все още не им е интересно да говорят в пленарната зала, но ние ще им помогнем."

В България инсталирането на соларни панели на тераса или фасада е регулирано от поне три основни законови рамки, които не бива да се пренебрегват.

1. Законът за устройство на територията (ЗУТ)

Това е основният нормативен акт, който урежда строителството и промените по сгради и фасади. Панелите на балкона, особено ако са фиксирани, могат да се считат за строеж или монтажна дейност. Ако променят външния вид на сградата – например се виждат от улицата или променят фасадата, е възможно да се изисква разрешение от общината.

За сгради в етажна собственост, промени по фасадата задължително минават през решение на Общото събрание на собствениците.

2. Законът за етажната собственост (ЗЕС)

Този закон регулира отношенията между съсобствениците в жилищни сгради.

Балконът често е част от индивидуалното жилище, но парапетите, външните стени и фасадата са общи части. Това означава, че монтаж на панели върху тях изисква съгласие от поне 2/3 от собствениците, взето на Общо събрание.

Ако панелът е изцяло върху ваша собственост (без пробиване или навлизане в общи части), това би могло да се приеме без съгласие – но и тук има тълкувания.

3. Законът за енергетиката (ЗЕ)

Соларният панел не е просто парче техника – той произвежда електрическа енергия. А това вече попада под контрола на Закона за енергетиката.

Ако панелът е свързан към електроразпределителната мрежа – дори и малка система до 10 kW – е нужно:

  • Процедура по присъединяване с вашето ЕРП (например EVN, CEZ, ЕНЕРГО-ПРО);
  • Технически проект и евентуално одобрение;
  • Уведомяване на КЕВР в някои случаи.

Ако системата е off-grid (изолирана) – т.е. не връща ток в мрежата, а захранва директно уреди – не се изисква лиценз, но все пак важат общи правила за безопасност.

Допълнителни съображения:

  • Пожарна безопасност – Според Наредба № Iз-1971, електрическите инсталации, особено с фотоволтаици, трябва да са защитени от късо съединение и прегряване.
  • Шум, отразяване на светлина, естетика – В някои квартали (особено културно-исторически зони) местните власти могат да имат допълнителни изисквания.
  • Застраховка – при евентуални повреди или инциденти, панелът трябва да е деклариран пред застрахователя.

А какво е разрешено най-лесно?

Ако търсите максимално опростено решение, най-удобно е така нареченият "plug-in фотоволтаик" – малка соларна система (до 800W), която се включва директно в контакт, без свързване към мрежата. Такива системи могат да захранват хладилник, лаптоп, рутер или друг домакински уред.

Те се продават като готови комплекти и не изискват сложни процедури или лицензи, но въпреки това е разумно да уведомите домоуправителя и да проверите местните наредби.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !