Чаша бургундско по време на вечеря. Охладено Шардоне на залез слънце. Пенливо шампанско на сватба. Обикновено чаша вино е нещо, на което се наслаждаваме.

С изключение на едно тихо градче в Северна Испания, където то се използва за… боеприпаси.

На всеки 29 юни стотици местни жители се събират в Харо за фестивал, празнуващ виното, с което е известен околният регион Ла Риоха. А събитието кулминира в La Batalla del Vino, или Битката на виното, разказва CNN.

Някога започнало като религиозно шествие до близкия скит Сан Феличес - историческо място за поклонение, разположено на хълм, сега то се е превърнало в оживено ежегодно културно събитие, по време на което хиляди участници се „къпят“ взаимно с червено вино, използвайки водни пистолети, кофи и бутилки.

Хаотичното и френетично събитие привлича тълпи от туристи, нетърпеливи да се потопят в атмосферата му. Но въпреки огромните количества вино, изстреляни във въздуха, местните власти се притесняват, че на посетителите алкохолът ще им дойде твърде много.

„Не трябва да превръщаме това в поредното събитие за пиене“, каза пред CNN Хосе Луис Перес Пастор, отговарящ за културата, туризма, спорта и младежта в Ла Риоха.

Събитията започват в 7:30 ч. сутринта, когато кметът на Харо и членове на Братството Сан Феличе се събират и водят поклонници до скалите Билибио. След литургия, ракета отбелязва началото на винената битка.

Участниците, облечени изцяло в бяло с червени кърпички, след това се поливат и пръскат един друг, докато дрехите им станат тъмнолилави.

„Винени кръщения“

Въпреки че често е представян като безгрижен спектакъл, фестивалът е вкоренен в дълбока традиция, религиозна история и местен фолклор.

Твърди се, че е започнал през шести век, когато поклонения в чест на покровителя на Харо Сан Феличе са правени до пещерите, в които е погребан. С течение на времето те се превръщат в оживени празненства с „винени кръщения“, които, в крайна сметка, се трансформират във винените битки, известни днес.

Друга история за произхода на фестивала е свързана със спор за земя от 12-ти век между Харо и съседния град Миранда де Ебро, при който местните жители и от двата града правели обход, за да гарантират, че границите на собствеността са правилно поддържани. Твърди се, че това е продължило над 400 години, докато и двете страни не са започнали да „хвърлят“ вино една по друга.

Правилата на събитието са описани на уебсайта на Batalla del Vino. Целта на фестивала е да оцветите съседа си с вино, оставяйки го по-тъмен от Pendón de Haro - знаме, свързано с град Харо.

Гигантски цистерни за вино, всяка от които съдържа до 15 000 литра от напитката, се предоставят от кметството, за да могат участниците да напълнят одобрените си оръжия. Общо до 50 000 литра е разрешеното количество, което се изразходва всяка година.

Макар че това изглежда като престъпно разхищение на добро вино, напитката, използвана в битката, не е подходяща за бутилиране, тъй като не е с висока търговска стойност. Голяма част от нея са остатъци или нискокачествен продукт.

След това виното, което се стича по планинския склон, се абсорбира обратно в почвата или се отмива от дъжда, според властите.

По обяд, след като битката бушува няколко часа, всички се връщат към Пласа де ла Пас, в центъра на Харо, където местните парадират по улиците, придружени от духови оркестри, преди - тъй като това е Испания - да се отправят към арена за бикоборство и други събития.

Участниците обикновено ядат и традиционно популярно местно ястие от караколи - или охлюви, приготвени в яхния от домати и чушки, в някакъв момент през деня.

„Сюрреалистично и радостно“

През последните години събитието придоби популярност и сега привлича посетители от цял ​​свят, благодарение на популярните публикации в социалните медии и нарастващия туризъм.

Джесика и Ерик Смит - американски емигранти, живеещи в Ла Риоха, които документират селския испански живот пред повече от 100 000 последователи в Instagram, казват, че са попаднали на събитието по време на работа с асоциация за селско жилищно настаняване. Ерик разказва:

„Самата винена битка е само три часа. Просто е забавно преживяване. Появяваш се и има хиляди други хора.“

За да стигнат до върха на хълма, където се провеждат празненствата, участниците се транспортират по част от пътя с автобуси, чиито седалки са покрити с пластмаса - предпазна мярка, за да се предотвратят повреди от виното на връщане.

„Най-хубавото е, че се качваш на този автобус и се отправяш към мястото, но след това спират и те оставят в лозята. След това трябва да се изкачваш по хълма около 10 до 15 минути, за да стигнеш до самата битка“.

Тогава нещата стават луди, според Джесика:

„Щом влезеш, по-възрастни испански мъже, които очевидно участват във винената битка от години, стоят там с раници, пълни с вино. Влизаш и просто те пръскат. И тогава някакво случайно хлапе се появява от нищото и излива кофа с вино върху главата ти.“

„Във всеки един момент хората могат да ви залеят с вино“, добави Ерик.

„Атмосферата на винената битка е просто толкова забавна... не е задължително да знаеш какво да очакваш.“

Джес казва, че събитието ѝ е дало мигновено чувство за принадлежност.

„Чувствах се сякаш съм осиновена за деня. Това буквално е всичко, което обичаме в испанската култура, и чувствам, че можеш да надникнеш в нея, когато отидеш на това събитие.“

„За първи път отидохме в Харо за Ла Батала през 2007 г. и оттогава се връщаме всяка година“, казва Тоби Парамор, управляващ директор на Stoke Travel - британска туристическа компания, която организира пътувания до фестивала.

„Това беше най-сюрреалистичното, радостно, автентично малко откритие.“

Докато Парамор посочва, че пакетните пътувания на компанията му, включващи бира и вино, също са насочени към това да дадат на пътниците по-задълбочено преживяване на Ла Риоха, организаторите на фестивала са загрижени за популярността му и запазването на културните му корени.

Хосе Луис Перес Пастор, местният отговарящ за културата и туризма, казва, че фестивалът е започнал „с вяра и приятелство“ и е категоричен, че той не трябва да се превърне в просто поредното парти.

„Това е единственият начин да се преживее наистина трансформиращо преживяване – с уважение и автентичност. Не става въпрос само за пиене. Присъствието на литургията е важен културен момент, дори и да не е в религиозен смисъл. То отразява вековни традиции.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !