Повече котки, отколкото хора: Средиземноморският остров, който туризмът не погълна напълно

Средиземноморските острови на Испания отдавна олицетворяват идеала за добър живот и почивка.

Вероятно познавате Балеарските острови — всяка година милиони хора се стичат към Майорка, Менорка, Ибиса и Форментера, за да се разхождат из белосани градчета, да се наслаждават на кристални плажове, на спокойната атмосфера — а някои и на шумните партита.

Малко по на юг обаче се намира друг испански остров, който съчетава същата средиземноморска магия, но остава почти напълно неизвестен.

Погледнете картата на Испания, увеличете югоизточния ѝ ъгъл и, ако се вгледате внимателно, ще видите малка продълговата точка земя край град Аликанте.

Плоският, миниатюрен остров Нуева Табарка е дълъг едва 1 800 метра и широк 400 метра в най-широката си част. Около 50 души живеят там целогодишно, което го прави най-малкият постоянно населен остров в Испания.

Каквото Табарка ѝ липсва като размер, тя компенсира с природно и културно наследство. Нейната изолираност я е предпазила от безразсъдното презастрояване, което е белязало части от близкия Коста Бланка.

Въпреки това Табарка изобщо не е отдалечена. Тя е част от община Аликанте и се намира само на няколко километра от брега. Всеки ден фериботи с прозрачно дъно пренасят туристи от рибарското пристанище Санта Пола до острова.

Дори това минимално географско отделяне е дало на Табарка собствен характер.

Гръцкият остров с хиляда параклиса, който пази вековна традиция

От стара към нова Табарка

Думата „Нуева“ (нова) в името ѝ подсказва историята.

Между 1500 и 1800 г. червеният корал от остров Табарка (днешен Тунис) бил изключително ценен. През XVI век генуезкото семейство Ломелини получило право да добива корал там. До средата на XVIII век на острова вече живеели около 2000 души, повечето от генуезки произход.

Но през 1741 г. османският бей на Тунис нападнал острова, поробил част от жителите и предизвикал тревога из цялото Средиземноморие. Испанският и сардинският крал предложили убежище на избягалите и дори платили откуп за пленените.

Оцелелите били заселени в Испания — на малък, безплоден остров, известен тогава като Ила Плана („Плосък остров“). В тяхна чест той бил преименуван на Нуева Табарка.

Новото селище не било оставено на случайността. Военни инженери създали градски план с прави улици и централно площадче, а укрепленията трябвало да пазят жителите от пиратски нападения.

Не всички табаркинци обаче стигнали Испания. Част от тях се установили на островите Сан Пиетро и Сант’Антиоко в Сардиния, където основали селата Карлофорте и Каласета. Техните потомци и днес говорят диалект, наречен табаркино, и пазят собствена култура.

През последните години има опити трите „табаркински“ общности (в Испания, Италия и Тунис) отново да се свържат. През 2024 г. около 75 представители се събрали в Пегли, близо до Генуа, а вече се обсъжда и номинирането на табаркинската история за списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Морски резерват и защитено наследство

Докато това признание още предстои, испанската Табарка се радва на други защити. През 1986 г. тя става първият морски резерват в Испания. Две трети от острова остават недокоснати, а околните води и скали са убежище за морския живот.

Урбанизираната част е приспособена за туризъм — много традиционни къщи са превърнати в къщи за гости и малки хотели.

Остров на еднодневните туристи

Когато екипът на CNN посетил острова, котките били повече от хората.

Очарованието на Табарка не е останало незабелязано дори извън Испания.
Мария дел Мар Валера, собственичка на ресторант и председател на асоциацията на хотелиерите в Аликанте, казва, че чуждестранните посетители съставляват до 80–90% от туристите.

Повечето идват само за ден. Около 20 малки бизнеса обслужват между 200 и 250 души дневно, като сезонът е кратък, въпреки мекия климат. „През зимата никой не идва“, казва Валера.

При посещение в началото на есента улиците били почти пусти, а котките, излежаващи се на слънце, били два пъти повече от жителите, според проучване от 2023 г. Правите улици и спокойствието придават необичайно усещане за ред.

Само няколко седмици по-рано обаче картината била съвсем различна.
„В пика на лятото идват по 6–7 хиляди души на ден, а понякога и до 10 хиляди“, казва Валера.

След като туристите си тръгнат, островът потъва в забрава, оплакват се местните, особено по отношение на обществени услуги.

Остров Маккуори: От екологична катастрофа до невероятно възраждане

Животът извън сезона

От ноември до март фериботите пътуват рядко — голям проблем според Кармен Марти, председателка на асоциацията на жителите.

„Много трудно е да водиш нормален живот, когато не можеш да стигнеш до континента и да се върнеш в същия ден“, казва тя пред CNN. Някои възрастни дори се изнесли заради трудния достъп до медицинска помощ.

Асоциацията настоява жителите на Табарка да получат същите придобивки като другите испански острови — гарантиран обществен транспорт и отстъпки за пътувания до континента.

Марти подкрепя и идеята за електронна система за билети, която би позволила на властите да знаят колко туристи посещават острова и да планират по-добре инфраструктурата.

Баланс между туризъм и опазване

Както много средиземноморски дестинации, Нуева Табарка се опитва да намери баланс между туризма и съхраняването на наследството си. През май 2025 г. Аликанте прие нов закон за защита на архитектурното ѝ богатство.

„Работим, за да запазим ценните архитектурни елементи на острова“, казва Хосе Мануел Перес, директор на общинското наследство. Той споменава и плановете за бъдещо използване на стария форт — внушителна кула, която доскоро е приютявала малък военен гарнизон.

Фортът стои самотно сред полумилна ивица дива растителност в необитаемата част на острова, редом с фар и малко гробище.

Оттам, на хоризонта, се виждат високите сгради на Аликанте — напомняне, че Табарка предлага нещо все по-рядко в Средиземноморието: място, създадено в човешки мащаб.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !