Между 1892 и 1893 г. френският изобретател Ернест Базен подава патент за необичаен дизайн на кораб.

Вместо да се плъзга през водата, както обикновено правят плавателните съдове, Базен се опитва да сведе до минимум контакта с течността с идеята да преодолее триенето, предлагайки дизайн с въртящи се колела.

След дълги години на експериментиране с модел на кораб с колела в мащаб 1:25, Базен е готов да пренесе изобретението си в моретата, разказва Amusing Planet.

През декември 1893 г. изобретателят, в сътрудничество с брат си Марсел, създава Societe en Participation du Navire-Express-Rouleurs Bazin - акционерно дружество, посветено на разработването и финансирането на новия кораб.

Две години по-късно Societe d'Etudes et d'Exploitation des Navires Rouleurs Bazin Societe Anonyme е официално учредено в Париж за по-нататъшно развитие на концепцията на Базин. Едновременно с това, в корабостроителницата Cail в Сен Дени започва строителството на първия кораб на колела.

Съдът е с правоъгълна платформа с дължина около 86 метра и широк 12 метра. Този правоъгълен корпус е издигнат над водата благодарение на плаваемостта на шест кухи колела, всяка от които е с диаметър около 12 метра и дебелина 3.60 метра.

Всяка двойка се задвижва от двигател с мощност петдесет конски сили и при нормално натоварване във водата е потопена само една трета от тях.

Базен прогнозира, че неговият кораб може да постигне скорост от около 18 възела, вероятно достигайки 20 възела при максимална мощност. Конвенционален кораб с подобна структура и мощност, например, може да достигне само половината от тази скорост.

Той предполага, че неговият дизайн, оборудван с двигател с мощност 10 000 конски сили, ще може да транспортира допълнителни 600 тона товар при скорост от 32 възела през Атлантическия океан, сравнено с конвенционален параход, изискващ 30 000 конски сили, за да постигне скорост от 20 възела, с по-малък товарен капацитет.

Базен също така очаква значителни икономии на гориво, прогнозирайки, че неговият кораб ще консумира 800 тона въглища за прекосяване на Атлантическия океан, в сравнение с 3000–4000 тона от конвенционален лайнер.

Ученият твърди, че изобретението му ще повиши безопасността в моретата, мотивирайки се с факта, че в случай на сблъсък поне една двойка колела ще остане неповредена, позволявайки на кораба да продължи да се движи, докато стигне до следващото пристанище.

Базен е уверен, че планираните тестове в Руан и по-късно в Темза ще бъдат успешни и кръщава кораба на себе си - „Ърнест Базен“. Той обявява плановете си да построи по-голям плавателен съд с четири чифта колела за трансатлантически пътувания.

Въпреки това, когато "Ърнест Базен" е тестван в Ламанша, той се оказва нестабилен и с недостатъчна мощност. Колелата загребват толкова много вода, че забавят кораба, вместо да го дърпат напред. Противно на прогнозираните 20 възела, достига максимална скорост от едва 7.

Ърнест Базен умира малко след неуспешния експеримент през януари 1898 г. И двете му дружества са ликвидирани през същата година.

Неговият кораб, струвал му 100 000 долара, е предложен публично за продан през 1899 г. в Ливърпул. Никой не проявява интерес и в крайна сметка, той е бракуван.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google