Японският министър на земеделието Таку Ето подаде оставка след предизвиканото обществено възмущение от негово изказване, че е получавал безплатен ориз.

Ето заяви в неделя, че никога не му се е налагало да купува ориз, тъй като получавал големи количества като подарък от свои поддръжници. Това изказване породи недоволство на фона на високите цени на една от любимите храни в страната.

Япония се бори с покачващите се цени на ориза от месеци, тъй като лошото време и дългогодишната й политика за защита на интересите на местните производители ограничават предлагането.

Оставката на Таку идва в момент, в който правителството на премиера Шигеру Ишиба има нисък рейтинг преди ключовите избори за Горната камара в парламента през това лято и продължаващите преговори за митата със САЩ.

NHK World съобщи, че бившият министър на околната среда Коидзуми Шинийро ще замени Таку Ето.

Рейтингът на одобрение на кабинета падна до рекордно ниските 27.4%, тъй като гласоподавателите са все по-недоволни от факта, че администрацията не се справя с покачващите се цени на ориза и отказва да намали данъците върху потреблението в отговор на нарастващата инфлация, сочи проучване на Kyodo News.

Министерството на земеделието на Япония се опитва да ограничи покачващите се цени на ориза, като освобождава държавни запаси, но този ход не дава особени резултати.

Цените на ориза в около 1 000 супермаркета в страната са се покачили до рекордни нива в седмицата, приключила на 11 май. Стойността на петкилограмова опаковка ориз нараства с 54 йени на седмична база - до 4 268 йени (29.63 долара)

„След недостига на ориз в Япония и последвалите високи цени през лятото на 2024 г., цените продължиха да се повишават рязко, въпреки новата местна реколта и рекордния внос“, се посочва в доклад на Министерството на земеделието на САЩ от март.

Скокът в цените на ориза отразява продължаващото въздействие от лошите реколти през миналата година, като вътрешното потребление на ориз е подкрепено предимно от местно производство, а не от внос, заяви главният икономист за Азия на HSBC Фредерик Нойман.

Проблемът с предлагането се усложнява и от факта, че оризът в Япония се произвежда предимно от възрастни хора, които управляват малки ферми, така че те не са много ефективни, според Саюри Ширай, преподавател по икономика в университета Кейо, която допълва, че броят на фермерите също намалява със застаряващото население.

„Японците харесват японски ориз. Те не харесват особено чуждестранен ориз“.

Японското производство на ориз, остава доста изолирано от световния пазар, като строгите мита върху вносния ориз целят да защитят местните производители. Нещата се влошават и от драстичния скок в търсенето на ориз поради големия брой туристи, отбелязва професорът.

Рязкото покачване на цените на ориза се дължи отчасти и на паническото запасяване както от домакинствата, така и от бизнеса, казва Такуджи Окубо, главен икономист на Japan Risk Forum.

Въпреки че някои търговци на дребно обявиха планове за внос на ориз, поради непознаването на вносния ориз както от страна на потребителите, така и от бизнеса, е малко вероятно той да облекчи значително дисбаланса между търсенето и предлагането, казва той пред CNBC.

Инфлацията в Япония е 3.6% на годишна база през март. Въпреки че цифрата е по-ниска от отчетените 3.7% през февруари, това е трета поредна година, в която общата инфлация остава над целевата стойност от 2% на Централната банка на Япония.

„Това е много високо ниво, в сравнение със САЩ или Европа“, казва Ширай, който допълва, че инфлационната картина в Япония е по-скоро свързана с натиска върху разходите, който идва най-вече от цените на храните.

„Ето защо много потребители са много ядосани“.

Освен това, евтината йена оскъпява и вноса на храни, отбеляза тя.

Япония внася около 60% от храните си, според данни на платформата Tridge. Нивото на самодостатъчност на страната по отношение на храните е 38%, в сравнение с поставената от правителството цел за 45% до финансовата 2030 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !