Представете си, че хапвате вкусна, питателна купа говежди ориз. Не, не говеждо върху ориз — говежди ориз. Какво е това? Създаден от южнокорейски изследователи хибриден ориз, отгледан в лаборатория с говежди мускулни влакна и мастни клетки в зърната си.

Оризът, оцветен в розово, може да предложи по-евтин и по-екологично устойчив източник на протеини с много по-нисък въглероден отпечатък от говеждото, казват изследователите.

„Представете си, че получаваме всички хранителни вещества, от които се нуждаем, от клетъчно култивиран протеинов ориз“, приканва основният автор на изследването Сохеон Парк, след като то е публикувано в списание Matter.

„Оризът вече има високо ниво на хранителни вещества, но добавянето на клетки от добитък може допълнително да го повиши,“ допълва експертът.

Как се прави?

Първо оризът се покрива с рибен желатин, за да могат месните клетки да се захванат по-успешно. След това се вкарват стволови клетки от говежди мускулни влакна и мазнини в зърната, които се оставят да се култивират в петриево блюдо.

Животните имат микроскопично „биологично скеле“, което помага на клетките да растат и да образуват тъкани и органи, а оризовите зърна разполагат с пореста структура, която имитира това скеле, както и с молекули, допълнително подхранващи клетките, се казва в проучването.

След това месните клетки растат на повърхността на оризовото зърно и вътре в него.

Какъв е на вид и вкус?

След около 9 до 11 дни се получава крайният продукт, който изследването описва като „напомнящ суши и с различна текстура, хранителен профил и вкус от традиционните оризови зърна“.

Говеждият ориз е по-твърд и по-крехък от типично лепкавата, мека текстура на обикновения ориз. Той е с по-високо съдържание на протеини и мазнини.

Учените задушават ориза, за да го анализират, откривайки, че този с по-високо съдържание на мускулни влакна мирише повече на говеждо и на бадеми, докато оризът с по-високо съдържание на мазнини мирише на сметана или кокосово масло.

„Тази хранителна съставка може да се справи с продоволствената криза“, смятат учените и добавят, че новите решения са от решаващо значение за преодоляването на „нарастващите опасения за здравето, рисковете от инфекциозни заболявания, изменението на климата и недостига на ресурси“.

Пред CNN Парк казва, че екипът е експериментирал с различни видове хранителни продукти, но предишните опити не са били толкова успешни.

Например, те се опитали да комбинират соя с животински клетки, използвайки подобен метод, но клетъчното скеле на соята е твърде голямо, което означава, че потребителите „не могат да усетят подобната на месо текстура“.

Нужда от иновации на хранителната сцена

Алтернативите на месото и иновациите в храните се разпространиха масово през последните няколко години - от опциите на растителна основа (като Beyond Meat) до лабораторно отгледаното месо. Всички те имат за цел да намалят емисиите парникови газове - особено тези, генерирани от добитъка.

Животновъдните системи са отговорни за 6.2 милиарда метрични тона въглероден диоксид, навлизащ в атмосферата всяка година. Това представлява около 12% от всички емисии, причинени от човека, показват данни на ООН. А производството на говеждо месо е най-въглеродно наситеното.

Много месни алтернативни продукти се борят да пробият на масовия пазар и да се харесат на потребителите. След изключително успешен дебют през 2019 г., Beyond Meat обаче загуби благоразположението на инвеститорите и отбеляза рязък спад на приходите си.

Но групата корейски изследователи посочва, че техният ориз има предимство - използва безопасни и достъпни съставки, което прави крайния продукт устойчив за производство и приятелски настроен към портфейла, според проучването.

Постното говеждо в момента струва около 14.88 долара за килограм, а оризът – 2.20 долара за килограм, докато говеждият ориз, ако бъде пуснат на пазара, може да струва само 2.23 долара.

И за всеки 100 грама произведен протеин, хибридният ориз отделя по-малко от 6.27 килограма въглероден диоксид. Същото количество говеждо произвежда 49.89 килограма въглероден диоксид, се казва в проучването.

На теория, животните един ден биха могли да бъдат премахнати от уравнението изцяло.

Изследователите са използвали клетки от добитък за изследването, но ако успеят да разработят клетъчна линия, която се дели и расте в дълги периоди от време, "можем да получим клетките без отглеждане на добитък", казва Парк . „След това можем да създадем устойчива хранителна система.“

Специалистът по селскостопански храни и климат и професор в Университета на Източна Англия Нийл Уорд смята, че изследването изглежда има потенциал да помогне за разработването на „по-здравословни и по-щадящи климата диети в бъдеще.”

Въпреки това той е скептичен относно „обществения апетит към лабораторно разработени храни."

Говеждият ориз все още няма да се поръчва в ресторантите - екипът планира да доразвие процеса, така че клетките да произвеждат повече хранителна стойност.  Учените се надяват, че това може да подобри текстурата и вкуса на ориза, казва Парк.

А що се отнася до яркорозовия му цвят? Той идва от средата, в която се съхранява, а не от месните клетки, и може да бъде оцветена по различен начин, ако се използва друга среда.

Според Парк, един ден продуктът може да се предлага в супермаркетите в готови за консумация пакети.

„Виждам цял свят от възможности за тази хибридна храна на зърнена основа. Един ден тя може да послужи за облекчение на глада в рисковите райони, военна дажба или дори космическа храна“, казва ученият.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !