По-рано през годината управителят на Централната банка на Чехия Алеш Михл посети Лондон, за да разгледа набъбващата купчина златни кюлчета на неговата страна, съхранявани в трезорите на Централната банка на Англия под улица Треднийдъл.

Мисията на Михл да инспектира скъпоценния метал на Централната банка на Чехия, който се съхранява там, беше част от заявената от него амбиция да удвои златните резерви на страната до 100 метрични тона в следващите три години.

Те са се увеличили пет пъти, откакто той встъпва в длъжност през 2022 г., като целта е резервите на банката да бъдат диверсифицирани.

“Трябва да намалил волатилността,” заяви Михл пред Bloomberg по-рано пред месецa. “А за да направим това, имаме нужда от актив, който има нулева корелация с акциите и този актив е златото.”

Михл не е единственият, които ускорява покупките на злато. Централните банки на Полша и Сърбия също се присъединяват към златната треска като начин за диверсифициране на инвестициите и залог за бъдещо увеличение на цените, което прави Източна Европа един от най-големите купувачи на метала и спомага за повишението на цената му.

Централните банки по света съхраняват своят арсенал от злато като щит срещу външни сътресения, като бъдещи търговски войни вследствие на втория президентски мандат на Доналд Тръмп и геополитическото напрежение в Украйна и Близкия изток.

Източноевропейските централни банки обаче изпъкват по отношение на увеличаването на златните си запаси.

В допълнение към посещението на Михл в Лондон, неговият колега във Варшава написа сценарий за филм за историята на полското злато. Сръбските власти пък върнаха у дома запасите си от злато, съхранявани в чужбина, с цел по-голяма безопасност в Белград и за да намалят разходите за съхранение.

Стремежът към усещане за сигурност е силен мотив в регион, който е опустошаван от войни в миналото и който сега се оказва съсед на най-смъртоносния конфликт в света след Втората световна война.

Ексклузивен клуб

Полша, която има граница с Украйна и е отявлен поддръжник на военните цели на Киев, е била най-големият купувач на злато в света през второто тримесечие, сочат най-новите данни на Световния съвет по златото.

Управителят на Централната банка на Полша Адам Глапински заяви, че резервите от злато и твърда валута са от съществено значение за предпазването на икономиката от катастрофални събития.

Той увеличи златните резерви на страната до около 420 тона към септември, което е близо наполовина на тези на Индия и Япония.

“Влизаме в ексклузивния клуб на най-големите притежатели на злато в света,” заяви Глапински по време на пресконференция през миналия месец, потвърждавайки целта си да увеличи дела на златото до 20% от всички резерви.

Ръководителят на Централната банка на Полша се оплака, че не му остава време да работи върху своя проектосценарий. Видео в YouTube от февруари, дело на централната банка, показва Глапински в трезор със запечатани кутии с шест хиляди златни кюлчета, като в него се казва, че те са “собстсвеност на всички поляци.”

Чехия също е потенциален член на ексклузивния клуб на притежателите на злато. Централната банка на страната разполага с около 150 млрд. долара чужди резерви, които се равняван на близо половината от БВП, като това е един от най-големите дялове в света.

Михл, чийто стремеж към диверсификация включва закупуването на щатски акции, понесе известни критики за закупуването на златото, чиято цена достигна пазарен рекорд тази година.

От банката се противопоставиха на критиките, заявявайки, че дългосрочните покупки са постепенни, като така се намалява ефекта от ценовата волатилност.

На фона на бушуващите геополитически ветрове, закупуването на злато се оказва добър залог за централните банки. От Goldman Sachs Group Inc. включиха метала сред основните суровини за търговия през 2025 г., заявявайки, че цените може да нараснат допълнително по време на мандата на Тръмп и да достигнат 3 000 долара за тройунция до декември 2025 г.

“Геополитическата фрагментация е благоприятна за златото, а постепенното отслабване на долара би трябвало да подкрепи допълнително метала,” казват в свой доклад от този месец от банка J. Safra Sarasin.

Източноевропейските лидери гледат на златото като на „сигурно пристанище“ и за продажна точка в политически план, тъй като те поддържат често сложни балансиращи действия между Запада, Русия и Китай.

Централната банка на Унгария увеличи златните си резерви с повече от една десета до 110 тона през тази година. Централната банка в Будапеща също така определя метала като актив убежище, но златото играе роля и в историческата идентичност на страната.

В Музея на парите, който се намира в един от дворците, притежавани от Централната банка на Унгария, е изложен парен локомотив, изработен от жълти кюлчета.

Скулптурата изобразява персонала на централната банка, който бяга от Съветската армия в края на Втората световна война с влак, натоварен със златни резерви, за да предотврати попадането им в чужди ръце.

Асоциациите не са по-малко в Сърбия, където през 2021 г. президентът Александър Вучич репатрира златните запаси на страната, които се съхраняваха в чужбина.

Тази година той обеща да купува злато “с всички излишни пари” в държавната хазна, “за да бъде страната в безопасност в трудни времена.”

Под управлението на Йоргованка Табакович Централната бана на Сърбия е утроила златните си резерви до 48 тона от 2012 г. насам. Това увеличение е осъществено в тясно сътрудничество с Вучич, който е осигурявал “стратегическо мислене, познания за глобалните геополитически отношения и информация”, които да подкрепят покупките на злато, казва тя.

“Златото увеличава стойността и важността си във времена на глобални сътресения, особено при геополитически конфликти и периоди на висока инфлация,” казва Табакович пред Bloomberg. “За съжаление, в последните години сме свидетели и на двата фактора в действие.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !