Обикновено „строенето на мостове“ — буквално и преносно — се свързва с обединение.
Но не и в дълбоко разделеното Косово, където решението за изграждането на два нови моста над река Ибър предизвика бурни реакции и раздразни западните съюзници, които поддържат страната икономически и военно.

Повече от четвърт век след войната между етническите албанци и сърбите, в страната все още са разположени около 5 000 войници от НАТО, за да гарантират мира.
Сега обаче Косово преживява нови напрежения, тъй като премиерът Албин Курти твърдо се заема с интеграцията на страната – особено на доминирания от сърби север.

Решимостта на Курти и реакцията на Запада

Новите мостове в Митровица — град, който сам по себе си е символ на разделението — са най-новият израз на решимостта на Курти да интегрира северните общини на всяка цена.

Макар да е в правото си като премиер, Курти игнорира предупрежденията на САЩ и Европа, че подобни едностранни действия по-скоро засилват напрежението, отколкото да го намаляват.

„Ние строим мостове, не затвори и стени за сърбите,“ заяви външната министърка на Косово Доника Гервала-Шварц. „Не мога да разбера как някой може да възприеме това като негативна стъпка.“

Проектите в Косово обикновено се планират с години и често отнемат още повече време за реализация. Но макар и сравнително малки, мостовете в Митровица показаха, че когато има политическа воля, нещата могат да се случат бързо: един автомобилен мост беше завършен само за няколко месеца и открит през август, а другият – за пешеходци – трябва да е готов до края на годината.

Проекти на разделението в Митровица

Европейският съюз, който се опитва да поддържа диалога между Косово и Сърбия, предупреди, че всяка инфраструктура над Ибър трябва да бъде „включваща и тясно координирана с местните общности“. Реалността на терен обаче е различна — хиляди жители подписаха петиция срещу мостовете, заявявайки, че вече има достатъчно проходи и че средствата трябва да се използват за пътища, клиники и работни места.

И двата нови моста са в близост до съществуващ пешеходен мост, който свързва отделно управляваните северна и южна Митровица. Той беше реконструиран след намесата на НАТО през 1999 г. и днес се охранява денонощно от италиански карабинери, но рядко се използва. Добавянето на още два моста само ще усложни патрулирането за силите на KFOR – мироопазващата мисия, ръководена от НАТО.

Въпреки че Косово трудно финансира други инфраструктурни проекти, Курти отпусна около 3 милиона евро от държавния бюджет за новите мостове.
В северната част неодобрението беше осезаемо по време на неотдавнашно посещение.

„Мостове? Аз не мога да нахраня децата си с асфалт,“ казва Зоран, баща на две деца. Той, както и всички интервюирани жители на северна Митровица, отказва да посочи фамилията си поради опасения за сигурността.

Животът в разделения север

Северна Митровица, където живеят около 50 000 сърби, остава разделена по етнически и институционални линии. Докато електричеството, водата и сметосъбирането се управляват от косовски институции, пенсиите, заплатите и здравните услуги все още идват от Сърбия.

След атентата в Баняска през 2023 г., когато сръбски въоръжени нападатели убиха косовски полицай, правителството засили действията си срещу т.нар. „нелегални сръбски структури“. Северът обаче остава в застой — с лоши пътища, рушащи се фасади и магазини с оскъдна стока.

Патрули на KFOR и косовската полиция присъстват постоянно, но вместо да носят сигурност, много сърби ги възприемат като напомняне за крехкия мир.

Две албански фирми, опитали се да работят на север — супермаркет и сладкарница — потвърждават реалността: първият трупа загуби, вторият е празен.

Миналата година Курти забрани използването на сръбския динар, което ограничи наличните пари в обръщение и принуди малките бизнеси да преминат към евро.

„Оставам тук само заради възрастната си майка,“ казва Ирфан, 32-годишен, който работи дистанционно за холандска фирма. „За нея вече е почти невъзможно да си получава пенсията от Сърбия.“

През септември правителството затвори сръбско-финансирани пенсионни и здравни офиси, обявявайки ги за незаконни.

„Чувстваме се наблюдавани постоянно,“ споделя Мария, 52-годишна служителка в автобусна компания с линии до Сърбия. „Жертви сме и на двете правителства — интересуват се от нас само когато им изнася.“

Курти засилва популярността си сред косовските албанци, които виждат в него лидер, способен най-после да наложи държавния авторитет. Строежът на мостове въпреки съпротивата на сърбите се възприема като демонстрация, че Косово принадлежи на албанците.

Но този подход влошава отношенията с ключовите западни партньори. През септември САЩ прекратиха Стратегическия диалог с Косово, като заявиха, че действията на правителството са „увеличили напрежението и нестабилността“. Вашингтон подчерта, че остава ангажиран с косовския суверенитет, но очаква „отговорно лидерство, което поставя приоритет върху деескалацията и диалога“.

ЕС също запази в сила ограничителните мерки от 2023 г., докато не бъдат предприети „достоверни стъпки“ за намаляване на напрежението.

Курти, който дойде на власт с обещания за борба с корупцията и елитите, отказва да отстъпи.

„Не мисля, че Косово и САЩ се различават по ценности и принципи,“ заяви той на 28 септември пред студенти в Ню Йорк. „Но аз не съм премиер, който ще каже на полицията да не арестува сръбски престъпник, само защото Брюксел и Вашингтон може да не одобрят.“

Докато позицията му му носи подкрепа у дома, той остава изолиран на международната сцена. Опозицията в Косово отказва да си сътрудничи с него.

„САЩ не се намесиха военно през 1999 г., за да създадат провалена държава,“ заяви Влора Читаку от Демократическата партия.
„В продължение на 26 години Западът инвестира във всички сектори. А днес Косово е под санкции на ЕС, в студени отношения със САЩ и Албания и изолирано от региона.“

Според Световната банка, растежът на БВП на Косово през 2025 г. ще бъде около 3.8%, спрямо 4.4% през 2024 г.
Местни анализатори оценяват, че санкциите на ЕС са спрели проекти за над 613 милиона евро — сериозен удар за икономика от 11.1 милиарда долара.

С малко реални политически опоненти, Курти едва ли ще промени курса си — неговата твърдост срещу севера му носи популярност у дома, докато западните съюзници са заети с други кризи.

„Регионът трябва да продължи напред, но това ще изисква повече външен натиск,“ казва Чарлз Къпчън, професор по международни отношения в Университета „Джорджтаун“.„А такъв натиск може и да не дойде скоро.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !