Някога чудили ли сте кой обзавежда новите терминали на Летище Варна и Летище Бургас? Двете станаха разпознаваеми с интересния си избор на цветове - червени гишета в Бургас, символ на розите, и жълти във Варна - с цвят на слънчогледи. 

Производител е българската мебелна компания К2 от Добрич, която получава задачата да направи новите терминали за влизането на страната ни в Шенген още през 2013 г., когато започна да се говори за тази възможност. 

Този месец компанията на Иван Милев, Петър Савов и Мирослав Савов произвежда още 10 нови гишета за официалното ни приемане в Шенген и нуждата от разширяване на летищата на морето, стопанисвани от немския оператор Fraport. 

dbr.bg-image

По време на реконструкциите през последните години компанията се сблъсква с множество предизвикателства.

За нуждите на летището трябва да се работи със специфичен материал, т. нар. минерални плоскости  - кориан, като фабриката трябва за първи път да произведе изделия в такива огромни количества от него. 

Не е лесно да обзавеждаш летище, но въпреки че компанията е основана през 2007 г., тя има дълги традиции като продължение на Българска мебелна компания “Секвоя”. 

В момента в К2 работят малко над 100 човека, а от фабриката излизат 6-7 тира стока всяка седмица, или по 1 на ден. 

dbr.bg-image

Какви върхове покори К2 за 18 години?

Компанията носи името К2 - точно като втория по височина връх на Земята след Еверест. Въпреки това Петър Савов казва, че има и друга причина, поради която избират точно това име за компанията си. 

Когато основахме компанията, с бащата на Иван избрахме това име, защото той се казваше Киро, а ние с брат ми бяхме двама и така се получи К2. 

До пандемията от COVID-19 успяват да обзаведат множество хотели в чужбина, като от периода 2008 г. до 2009 г. се фокусират към пазарите на Германия, Франция, Австрия, Великобритания и Израел. Иван Милев разказва:

“Първите два големи хотела бяха точно в Израел, подобни на нашите хотели по морето тук, само че на Червено море. Там установихме добри връзки с една немска компания, която се занимава с обзавеждане и менажиране на хотели и до пандемията работехме доста добре на немскоговорящия пазар за обзавеждане на градски и бизнес хотели с около 4-5 звезди в централните части на градовете”. 

След началото на пандемията обаче се сблъскват с рязък спад на поръчките за реновация на хотели. Това ги кара да се ориентират обратно към българския пазар, където пък наблюдават бум в туристическия сектор. 

К2 няма собствена марка мебели, по скоро се определя като white label производител. Преди доста години съдружниците вземат решението да се фокусират върху производството, а не върху търговията с мебели и смятат, че това е успешната формула за тях.  

dbr.bg-image

Проблемът с кадрите се превръща в проблем с хората

Според Милев и Савов, докато преди години са се борили с проблеми около намирането на точните хора и тесни специалисти в малкия град, то днес намират трудно хора за всички позиции в производството си.

Откриват, че единствения вариант да се справят с текучеството е да спрат да търсят специализирани хора, а да започнат да ги обучават сами. 

“Вече няма специализирани хора, дори колегите ни, които са конструктори, имат обучение за един софтуер в момента и се обучават дистанционно 5-6 души”, добавя Савов. 

От няколко месеца компанията разчита на външна HR агенция с консултанти, която им открива кадри и им помага да започнат вътрешни обучения на различни нива за операторите на машини и мениджърите в производството. 

Важен фактор за липсата на кадри в Добрич е и близостта на района до морето, като много от потенциалните работници предпочитат туристическия сектор пред производството. 

dbr.bg-image

Диверсификация и затваряне на кръга

На крехка възраст на Иван му се налага да поеме работата в няколкото компании, които наследява от баща си след загубата му. В К2 заема мястото му на съдружник и самостоятелно управлява “Ивел” - компания, която се намира в един двор с K2, и се занимава с материали за производство на мебели.

“Това е част от предимствата ни, защото аз, бидейки собственик на “Ивел”, доставям доста от материалите за производителите на мебели в България, както и на общата ни компания. Затворили сме кръга”. 

Това помага на производствената фирма да не държи големи запаси на материали на склад, което оптимизира складовете и паричните потоци. 

Пред журналисти Иван казва, че след обучението му в Англия по “Бизнес науки и икономика” се сблъсква с предизвикателство - работната етика у нас е доста по-различна от тази в чужбина. 

“Тук е доста хаотично, въпреки че в последните години нещата се развиват добре. В миналото, когато обзавеждахме хотели в България, беше страшен хаос, защото не работеха по начина, по който трябва да се работи - с проектанти, с дизайнери, със строителен надзор. Инвеститорът беше всичко и ние трябваше да коментираме с него всичко, а няма как той да бъде специалист във всяка област”. 

Мебелна компания К2

К2 успява да спечели всяко финансиране от ЕС, за което кандидатства, с което подмладява машинния си парк дотолкова, че в момента повечето техника е на около 3 години. 

“Машините, в които инвестираме в момента, са цифрово-програмни и по-скоро специалистите, които търсим и искаме да обучим, не са мебелни експерти, а хора, които работят добре на компютър. Вече не търсим майстори. Надяваме се, че на младите хора това ще им е по-интересно”, казва Савов. 

dbr.bg-image

Най-младите хора в компанията са петима стажанти от местното училище. Дуалното обучение в Добрич не е активно от 7-8 години. 

“Проучват какво искат да учат децата, а не от какво има нужда бизнесът”, казва Савов. “Така закриват паралелките, за които няма интерес”.