Няколко европейски държави вече експериментират с четиридневна работна седмица през последните няколко месеца, а предимствата на новия работен модел се обсъждат все по-често напоследък.

Наред с потенциалните предимства от гледна точка на производителността на труда, четиридневната работна седмица може да има и положително въздействие върху съня, смятат експертите

Според скорошно проучване на британския производител на матраци MattressNextDay, цитирано от Euronews, служителите, които работят четири дни в седмицата вместо пет, биха могли да спят с един час повече на нощ. 

Данните показват, че европейците успяват да спят приблизително седем часа на нощ, въпреки че този брой варира в зависимост от други фактори, като баланса между професионалния и личния живот, качеството на въздуха и количеството дневна светлина, което получават.

Изследването включва данни от 36 европейски страни, като целта му е да открие кои от тях отчитат най-добър и най-лош баланс между работата и съня.

Нидерландия се очертава като една от страните с най-добър баланс, докато Турция е на дъното. Показателите на България също са доста под средните за ЕС.

Главният изпълнителен директор на MattressNextDay Мартин Сийли коментира пред Euronews, че балансът между работата и съня е от ключово значение за поддържане на продуктивност и здраве. 

"Изкушаващо е да продължим и да жертваме съня за работа, но реалността е, че без достатъчно почивка, фокусът, креативността и вземането на решения страдат. Качественият сън ни помага да се презаредим, за да можем да дадем най-доброто от себе си и да се справим с предизвикателствата на деня". 

Как сутрешното кафе на открито помага на нидерландците?

Нидерландия е начело в списъка за най-добър баланс между работа и сън в Европа. Според проучване на Science Advances от 2016 г., нидерландците спят средно осем часа и пет минути на денонощие. Страната има и една от най-кратките работни седмици в Европа - средно 32.2 работни часа. 

И двата фактора водят до това, че Нидерландия се характеризира с едни от най-високите нива на удовлетвореност от работата и увереност в света, като пред нея са само Финландия, Дания и Исландия, според скорошен доклад на консултантската и аналитична фирма Gallup. 

Този висок процент на удовлетвореност от работата, от своя страна, може да помогне на компаниите да задържат служители, като по този начин спестяват разходи за повторно наемане и преквалификация.

Служителите в страната са и едни от най-малко стресираните в света, според доклада на Gallup, докато тези в Гърция, Малта и Кипър са на обратния полюс и търпят едни от най-високите нива на стрес. 

Един навик, който изглежда помага на нидерладците да получат по-качествен сън, е да пият сутрешното си кафе навън, което им позволява да поглъщат възможно най-много ранна слънчева светлина.

Тази практика може да помогне за регулиране на циркадния ритъм и да насърчи по-добърия сън и по-високата продуктивност, смятат специалистите.

Австрия също има много добър баланс между работа и сън, като служителите работят средно по 33.6 часа на седмица. Според MedUni Wien, австрийците спят средно между седем и осем часа.

Не само работните седмици в Австрия са относително кратки, но и извънредният труд е значително ограничен, като няколко компании предлагат гъвкаво работно време. 

Норвежците се възползват от живота на открито

По подобен начин Норвегия може да се похвали с добър баланс между работа и сън, като служителите работят средно по 33.9 часа седмично. Норвежците също получават големи количества чист въздух и извършват редица дейности на открито.

Тези занимания помага за по-доброто здраве и сън, а освен това намаляват стреса, подобряват настроението и помагат при здравословни проблеми, като високо кръвно налягане и ниски нива на витамин D.

В Норвегия спалните се поддържат хладни, което също допринася за по-добрия сън, като двойките често използват отделни одеяла или завивки, за да намалят и прекъсванията на съня. Културата на сауната в Норвегия също помага много за постигане на по-дълбок и по-качествен сън.

Тези резултати могат да бъдат много полезни за бизнеса, като го насърчават да прилагат политики, които поддържат по-добър баланс между работата и личния живот на служителите. 

Турция, Черна гора и Сърбия поддържат най-лошия баланс между работа и сън

Турция, Сърбия и Черна гора са сред страните с най-лош баланс между работа и сън. Това не само може да повлияе на продуктивността на работното място, но може да означава и лоши новини за индивидуалното благосъстояние.

Служителите в Турция работят най-много часове в Европа, като средната работна седмица е 44.2 часа, което може да затрудни намирането на време за почивка и релаксация.

Проучване на ScienceDirect от 2021 г. установява, че по време на пандемията от COVID-19 психологическият стрес е бил един от основните фактори, допринасящ за нарушенията на съня за турците. Установено е, че той е бил доста по-осезаем при мъжете, както и при женените хора, и при тези с деца.

Служителите, работещи в сектора на здравеопазването, както и тези, които са били съкратени или имат ниско ниво на образование, също са изложени на по-голям риск от стрес, засягащ съня. 

Сегашната нестабилна икономическа ситуация в Турция също влошава показателя. Високата инфлация, растящите лихвени проценти, безработицата и почти недостъпният пазар на жилища означават, че служителите често трябва да работят повече часове и дори на няколко работни места, за да могат да си позволят най-необходимото.

Едва ли е изненадващо, че удовлетвореността от работата в Турция е само 61% и напоследък намалява, като производителността също изостава.

Разчупвайки стереотипа за „мързеливите черногорци“, Черна гора има втората най-дълга работна седмица в Европа със средно 43.4 часа. Една от причините за това може да се дължи на повлияната от Балканите работна култура в страната, която цени старшинството и йерархичните структури.

Поради това за служителите в Черна гора вероятно е трудно да начертаят и да се придържат към здравословни граници по отношение на баланса между професионалния и личния живот, докато работят с висши служители и мениджъри. Сънят и почивката често могат да останат на заден план, което води до лош баланс между работа и сън.

Въпреки това страната напоследък се опитва да подобри тази ситуация, като през април обяви, че ще намали работните дни с един час в опит да насърчи производителността и лоялността на служителите. Очаква се ходът да повиши приходите на работодателите и на хазната.

Сърбия също има относително дълга работна седмица от 41.7 часа. Подобно на турските, сръбските служители също страдат от нарушения на съня.

Проучване на Националната медицинска библиотека от 2022 г. изчислява, че приблизително половината млади възрастни от Западните Балкани са имали нарушен сън по време на третата вълна на пандемията от COVID-19.

Проблеми, като депресия и обструктивна сънна апнея, също са доста често срещани сред сърбите.

Според здравно проучване от 2022 г. на сръбската фармацевтична компания Hemofarm, 31% от сърбите казват, че имат проблеми със съня поради лоши мисли и страх. Около 34% разкриват, че ежедневните грижи им затрудняват съня.

Освен въздействието върху производителността, по-дългите работни седмици могат също да доведат до повишаване на риска от здравословни проблеми, като високо кръвно налягане, депресия и диабет.

Поради това компаниите с по-дълги работни седмици може да обмислят опции, като уелнес програми и гъвкава работа, за да се опитат да облекчат стреса на служителите.