През 2020 г. Дуарте Диаш, софтуерен инженер от Португалия, приема оферта да започне работа за подразделението на Microsoft в Дъблин.

Малко повече от година по-късно, той се присъединява към екип в централата на Microsoft в Сиатъл, където работи и до днес.

Въпреки че му липсва спокойният подход към живота в Португалия и екипният дух в работата, наподобяващ семейна среда, той не съжалява и за секунда, че е избрал международна кариера.

Решението на Диаш е улеснено от финансовия ефект от преместването му. Сметките показвали, че оставането му в Португалия би било катастрофално от финансова гледна точка.

"Изчислих колко парих бих спестявал в Португалия годишно и бързо осъзнах, че няма да водя комфортен живот във финансово отношение, дори и да имам една от най-добре платените позиции за моя опит в сферата", казва той пред BBC.

Работата в Португалия в продължение на две години, докато завършвал магистърската си степен в лисабонския Instituto Superior Técnico, бетонира неговото убеждение – годишният му доход възлизал на 35 000 евро.

Доходите му след данъци обаче били много по-малко. С неговия доход влизал в данъчна категория, в която 40% от брутната му заплата отивала за държавата.

"Положението беше зле във финансово отношение. Щеше да е много трудно да спестявам пари, ако не живеех с родителите ми", казва той.

Преместването в Ирландия означава незабавно увеличение на заплащането му, което почти се удвоява до 60 000 евро.

То става още по-високо в САЩ, където Диаш в момента печели по над 160 000 долара годишно преди приспадането на 20% данъци, които са много по-ниски в сравнение с Португалия.

Диаш възнамерява да се върне в Лисабон след две години с "много повече спестявания".

Задържането на квалифицирани служители в Португалия е проблем за последните правителства на страната.

През 2020 г. администрацията, предвождана от лидера на социалистическата партия Антонио Коща стартира програмата IRS Jovem, която осигурява данъчни облекчения за служители, които са на възраст под 30 години и са класифицирани по нивото си на образование.

През 2022 г. 73 684 данъкоплатци са се възползвали от тези стимули, според официалните данни.

След проведените през март предсрочни избори, новото дясноцентристко правителство, предвождано от Луиш Монтенегро удвои усилията в тази посока и разшири продължителността на програмата от 5 на 10 години, като тя вече обхваща всички служители на възраст под 35 години, независимо от тяхното образование.

От предложението, което бе прието от португалския парламент през ноември, се очаква да се облагодетелстват до 400 000 служители, според министерството на финансите на страната.

Специалисти обаче казват, че това вероятно няма да е достатъчно за да възпре младите да заминават в чужбина.

"Малко вероятно е, сам по себе си, данъчният режим да накара младите служители да останат в страната, дали защото в чужбина има повече професионални възможности или поради факта, че тези данъчни облекчения се прилагат само в случаите на годишни доходи под 28 000 евро", казва Серджио Васкес, преподавател по данъчно право в Católica Lisbon School of Law.

Той посочва, че португалското правителство все още задържа по-голяма част от заплатата на средностатистическия служител в сравнение с повечето богати държави.

Т. нар. данъчен клин, или съотношението между количеството данъци, платени от средностатистическия необвързан служител без деца и съответстващите общи разходи за труд на работодателя, възлиза на 42.3% в Португалия.

Това е осмият най-висок процент сред 38-те страни-членки на ОИСР.

"Това е данъчен режим, който е враг на квалифицирания труд и професионалните успехи. Този режим няма да разреши този проблем," допълва Васкес.

"Не мога също така да си представя, че някой млад професионалист ще се премести в Португалия само заради допълнителни няколкостотин евро в края на годината“, казва още Васкес, който е и бивш държавен секретар по данъчните въпроси от началото на миналото десетилетие.

"Дори и нискоквалифициран служител няма да вземе решение въз основа на това. Португалската кухня вероятно би била по-добър стимул за някого да се премести тук, отколкото данъчния режим".

Рита де Ла Ферия, която оглавява катедрата по данъчно право в Университета на Лийдс, напомня, че отливът на млади хора не е проблем само на Португалия и че Европа изпитва проблеми с емиграцията на млади хора.

Според проучване, поръчано от парламента на Португалия, към юли в ЕС специални данъчни режими въз основа на възрастта на данъкоплатците са имали Португалия, Полша и Хърватия.

"Предизвикателствата са много очевидни – мобилността на служителите е по-висока. Проблемът е, че страната харчи много големи средства за обучението им, за да заминат за други държави веднага след като се влеят в работната сила", казва тя.

Де Ла Ферия, която се мести във Великобритания на в младежките си години, казва пред BBC, че когато е напускала Португалия не е възнамерявала "да си тръгне завинаги. Мнозина напускат родните си страни като мислят, че някога ще се върнат. След като обаче създадат семейство, завръщането им е почти невъзможно."

Антонио Алмейда, който също като Диаш е софтуерен инженер, напуска Португалия в края на 2020 г., за да започне работа в Берлин, веднага след като завършва висшето си образование. Той сменя германската столица с Брюксел две години по-късно. Целият му трудов опит е в чужбина.

"През 2020 г. в Лисабон ни предлагаше 1 300 евро брутна заплата. В Берлин ми предложиха 4 200 за начална позиция."

Дори и на фона на 40% подоходен данък в Германия, нетната сума е значително по-висока. "Решението не бе трудно," казва Алмейда.

В момента той е в Белгия, където данъците са по-високи, но завръщането в родината му не е приоритет.

"Мисля в крайна сметка да се завърна, основно по семейни причини. В момента обаче качеството ми на живот е много високо и ми харесва начинът на живот в Централна Европа. Основният проблем в Португалия са ниските заплати, а не данъците."

Алмейда не счита португалските данъчни промени за основен фактор, когато разглежда плюсовете и минусите от завръщането у дома.

"До днес не никога не се бях замислял за това."

"Заплатите извън Португалия винаги ще бъдат по-високи, а всички онези, които нямат някакви лични или семейни връзки със страната, няма да имат никакъв финансов или кариерен стимул да останат там ".