В самото сърце на Атина, сред тесните улички и оживените площади, едно място ухае на българска кухня, на спомени и на носталгия.
Ресторантът „Балкан“ не е просто механа — той е малък остров на България в гръцката столица. А зад него стои една жена, която преди повече от две десетилетия заминава за Гърция „за малко“, но остава завинаги. 

„Дойдох през 1998-а. Сестра ми се беше омъжила за грък, а после дойде и майка ми. Така реших и аз. Работих различни неща, но усещах, че нещо липсва — българско място, което да събира хората. И реших да го направя сама“, разказва Цветана Бонева, собственичка на ресторанта.

Днес, 21 години по-късно, тя посреща клиенти с домашна лютеница, мусака и българска бира — в центъра на Атина.

dbr.bg-image

От драхмата към еврото – спомени от един преход

Когато Гърция преминава към еврото през 2001–2002 г., Цветана Бонева още няма свой бизнес, но помни времето ясно:

"Спомням си, че се продаваха едни специални калкулатори, които превръщаха драхмите в евро. 3.14 драхми бяха едно евро, доколкото си спомням. Беше малко труден този преход, работеха едновременно с драхми, връщаха в евро. Хората малко се заблуждаваха. Връщат ти евро, ти си казваш: “Това са някакви стотинки", и ги хвърляха, и ги оставяха като бакшиш даже в магазина". 

Днес, когато България се готви за същия преход, тя гледа на процеса с реализъм и известна тревога:

„След еврото Гърция тръгна икономически надолу. Дано не очаква това и България.“

В онзи период се появяват редица некоректни гръцки бизнеси, които се опитват да спечелят на гърба на сънародниците си, увеличавайки цените неусетно.

“Абсолютно всички увеличиха цените в полза на бизнеса, никой не помисли за клиента”, казва Цветана Бонева. 

Механа
Механа "Балкан"

„Сега ни е по-изгодно да не внасяме нищо от България“

Въпреки че заведението е изцяло българско, днес почти нищо в кухнята не идва от България.

„Всичко стана много скъпо. Лютеницата, сиренето, кашкавалът – цените са двойни. А гърците произвеждат отлични продукти, често по-евтини и по-качествени“, казва тя.
Парадоксално, българската храна, с която е започнала бизнеса си, вече е лукс.

Най-голямо повиешение на цените в Гърция тя забелязва при олиото и зехтина, което смята за петорно. 

Гръцката криза, ковид и „гетото“ на Атина

Цветана преживява три кризи – дълговата, пандемията и настоящия спад в туризма в квартала ѝ.
„2008-а беше кошмар. Имаше дни, в които никой не влизаше. После дойде COVID-19 – затваряхме, отваряхме, хвърляхме стока. Тогава разчитахме на българите, сега е обратно - разчитаме на гръцки клиенти и туристи.“

Днес тя признава, че бизнесът оцелява благодарение на онлайн поръчки:

„Работим почти само онлайн. Центърът на Атина вече е гето. Държавата не предприема достатъчно мерки спрямо кражби, наркотици, мигранти. Всичко това е абсурдно. Туристите избягват района. Това се отрази много на бизнеса ни.“

Казва, че туристите в Атина са все по-икономически нестабилни - не ползват скъпи хотели, а се настаняват в апртаменти за гости, предпочитат да пазаруват в магазина, а да не сядат на ресторант. Казва, че храната в ресторантите в южната ни съседка не е скъпа и дори е по-евтино от България. По нейни изчисления, за да се нахрани един човек добре с основно, салата, предястие, бира или узо би похарчил 20-25 евро. 

Механа
Механа "Балкан"

Българите в Гърция – една отминала вълна

Преди години ресторантът „Балкан“ е бил средище на българската общност в Атина. Днес българите в страната са все по-малко.

„Масово се прибраха – или отидоха в Германия и Англия. В България заплатите се вдигнаха заради недостига на работници, стандартът е по-добър. Българите в Гърция масово работеха без осигоровки. Работиш неосигурен, плащаш наеми – и накрая нямаш пенсия нито в България, нито в Гърция.“

„Качеството е всичко“

Попитана какъв съвет би дала на българските ресторантьори преди въвеждането на еврото, Цветана Бонева отговаря без колебание:

„Да държат на качеството. Клиентът, който иска нещо хубаво, ще плати добра цена. Пресен продукт, добра кухня, честно отношение – това те спасява. Всичко друго минава.“

„Тук е животът ни“

След повече от две десетилетия в Гърция, мисълта за връщане изглежда далечна:

„Децата ни са родени тук, тук са учили, тук е домът ни. Инвестирали сме в Гърция. Не сме дошли просто да работим тук. България си я обичаме, но тук сме се интегрирали. Ще останем. Тук са се родили и учат децата ни.“

„Балкан“ – малък български остров в Гърция

В ресторанта ухае на печено, на детство и на спомени. От стените гледат български шевици, а на масите се чуват смехове – на гръцки, английски, понякога и на български.
Цветана Бонева е от онези хора, които тихо пренасят България в чужбина – не с думи, а с вкус.

„Ние, българите, където и да сме, винаги ще си направим едно кътче, което мирише на вкъщи.“

Специалната поредица на Darik Business Review, която ще проследи пътя на България към приемането на еврото, се осъществява с подкрепата на ПроКредит Банк.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !