Електронната идентификация, която е оформена като обикновено мобилно приложение, дава възможност на хората да заявяват отдалечено различни услуги от частния сектор или от държавната администрация.

Това заяви в ефира на Дарик радио Мартин Орешарски, директор "Удостоверителни услуги" в БОРИКА АД. Компанията предлага услуги в областта на електронната идентификация от 2003 година и стои зад приложението B-Trust. 

Експертът обясни и каква е разликата между електронната идентификация и електронния подпис. 

"Електронният подпис има силата на саморъчно подписване, но в дигитална среда, докато електронната идентификация дава възможност на потребителя да докаже своята самоличност и да заяви определена услуга, за която това се изисква". 

Той припомни, че преди електронният подпис се пренасяше на твърд носител, под формата на смарт карта и електронен четец, или т. нар. "флашка". Този вариант все още е възможен, но в последните няколко години B-Trust разработва мобилно приложение, което дава много повече възможности и е доста по-лесно за използване. 

Сигурна ли е електронната идентификация? 

"На европейско ниво съществува регламент 910, познат и като EADAS, който разглежда сигурността под формата на услуга, а не просто като инструменти за защита на един или друг процес. Електронната идентификация е услуга, базирана на доверието между потребителите и бизнеса. В мобилното приложение са заложени технологии, които гарантират сигурността и защитата от злоупотреби", коментира Орешарски. 

По думите му, има и технически стандарти, които трябва да се спазват при реализирането на такава услуга, като всяка година се преминава и съответния специализиран одит. 

Какви услуги могат да се използват с електронна идентификация? 

"Електронната идентификация е подходяща за всякакъв вид дейности, които изискват комуникация с крайния потребител - финансовия и застрахователния сектор, пенсионното осигуряване, държавната администрация и навсякъде другаде, където бизнесът има необходимост да познава своя клиент", обяснява Мартин Орешарски. 

Това включва целия процес - отдалечено заявяване, електронно подписване и като цяло по-лесен достъп до съответната услуга. Дистанционно вече могат да се откриват банкови сметки, да се подават заявления за кредит, да се купуват застраховки, да се прехвърлят партиди в пенсионен фонд и т.н. 

Същото важи и за държавната администрация, където все повече услуги са достъпни чрез електронна идентификация.  

"Това спестява и много разходи за бизнеса. Вътрешната корпоративна комуникация също се възползва от електронната идентификация в оборота на документацията, взаимоотношенията между служителя и работодателя и в сферата на човешките ресурси", каза още Орешарски. 

Най-актуалната тема е свързана с инструктажите на слулжителите, които доскоро бяха ограничени от нормативната уредба и нямаше начин да бъдат подписвани дигитално. От края на септември обаче електронната идентификация е достъпна и за този тип документи. 

Как ще се развива електронната идентификация в бъдеще? 

"Услугите, свързани с електронната и отдалечената идентификация, вероятно няма да се променят коренно в близко бъдеще, но със сигурност ще се промени формата, в която ще бъдат достъпни за потребителите. Европа пое инициатива, чиято цел е до 2030 г. 80% от жителите на Европейския съюз да има т. нар. дигитален портфейл на идентификация", каза още Мартин Орешарски. 

Дигиталният портфейл е аналог на настоящите мобилни приложения, но под друга форма. Освен данни за самоличността и електронния подпис, той ще включва и всякаква друга инфомация, която би била полезна при дистанционна комуникация - шофьорска книжка, международен паспорт, здравно-осигурителна карта, професионална принадлежност, образование, разплащателни инструменти и др. 

Всичко това ще бъде обединено в един портфейл, като всяка държава от ЕС ще трябва в следващите 2-3 години да има признат дигитален портфейл, който да бъде свободно достъпен за гражданите. 

"Голямо технологично предизвикателство ще бъде и синхронизирането на дигиталните портфейли в отделните държави и начина, по който ще си взаимодействат. Ако аз имам националния портфейл (или портфейли, защото в една държава може да има и повече от един) на България, трябва да мога с него да използвам съответните услуги в Германия, например", обясни още експертът. 

По думите му, крайната цел е да бъдат премахнати границите при използването на тези услуги.