След избухването на войната в Украйна и намаляващата военна подкрепа от САЩ, Европейският съюз осъзна, че не може повече да разчита единствено на външни сили за сигурността си.

Така се роди инициативата ReArm Europe, която по-късно беше преименувана на Readiness 2030. Целта ѝ е ясна – Европа да засили собствените си отбранителни способности и да се подготви по-добре за възможни конфликти и в без това тежката геополитическа ситуация. 

Планът предвижда да се мобилизират до 800 милиарда евро за военна индустрия и съвместни проекти между страните членки. Част от тези пари ще дойдат под формата на нисколихвени заеми за правителствата, които искат да инвестират в отбрана.

Ще се създаде и специален фонд, наречен SAFE, който да финансира разработка и производство на ключови системи – като ПВО, артилерия, дронове, киберотбрана и технологии, свързани с изкуствен интелект.

Фокусът е върху по-добра координация и съвместни действия - вместо всяка държава да купува оръжие сама, може да се възползва от съвместни поръчки с по-добри условия.

Освен това, предвижда се по възможност производството на отбранителна техника за военната индустрия да остане в страните в ЕС и максимално да се намалят доставките извън континента. 

Колко струва отбраната на Европа?

По данни на ЕП, ако се вземат предвид само 23-те държави – членки на ЕС, които членуват едновременно и в НАТО, разходите за отбрана през 2024 г. са били 1.99% от общия им БВП, като се очаква да станат 2.04% през 2025 г.

Между 2021 г. и 2024 г. общите разходи за отбрана на държавите – членки на ЕС, са нараснали с над 30%. През 2024 г. те достигат приблизително 326 млрд. евро, или около 1.9% от БВП на ЕС.

По данни на Световната банка от 2023 г., България отделя 1.8% от БВП за сигурност и отбрана. Най-много за отбрана в ЕС за 2023 г. от БВП на страната е отделила Полша - 3.8%, а на второ място се нарежда южната ни съседка Гърция с 3.2%.

На другия край на класацията - с най-малко бюджет от БВП на страната, отделен за отбрана, е Ирландия с 0.2%. 

Може ли ЕС да компенсира дела на САЩ за отбрана, ако Тръмп оттегли средствата от НАТО? 

По време на конференцията Green Transition 5.0 Тонино Пикулa, член на Европейския парламент (AFET) и бивш министър на външните работи на Хърватия (2000–2003 г.) заяви: 

"Тенденция е фрагментирането на политическата сцена - знаете, че съюзите са заплашени, а приятелите стават съперници. Ние сме особено застрашени, защото сме уникален политически формат. Когато говорим за Китай или Русия, говорим за държава, а ние не сме държава, ние сме съюз от държави и е трудно да вземем общо решение. През 2012 г. ЕС получи Нобелова награда за мир, съвсем оправдано - този мирен процес, който започна преди 70 години, трябва да продължи. Ние искахме да го запазим, но този “огнен кръг” около нас ни принуди да го защитим."

По негови думи Владимир Путин е този, който в момента дава тласък на разширяването на ЕС, като около новите нужди за първи път се създава комисия за отбрана и сигурност в ЕС. 

"През 50-те години се говореше, че който владее въглищата (суровина за производство на бронирани превозни средства, артилерия и сгради), владее отбраната, сега какво трябва да контролираме? Някои говорят за силиций и водород. Онова, което най-вече трябва да контролираме, е песимизмът."

Нейтаниъл Копси, посланик на Обединеното кралство в Република България, заяви общите виждания на страната му с тези на ЕС относно въоръжаването, въпреки брекзит. 

По негови думи последният напредък на страната му по въпроса е публикуване на икономическа разбивка, уточняваща “колко ни е необходимо, за да може нашите сили да са смъртоносни, а не само да използват “железарите”, които виждаме в Украйна”. 

Копси заяви готовност, с помощта на съюзници от НАТО, Обединеното кралство да се включи в създаването на 12 ядрени подводници, да инвестира в собствени ракети и да увеличи разходите си за отбрана сериозно. 

"Европейската сигурност и тази на Обединеното кралство са обвързани, винаги са били и ще останат такива. Винаги сме подкрепяли Украйна във военен аспект, дори когато руснаците започнаха своята офанзива. Ще искаме САЩ да останат част от НАТО, защото са най-важната сила в Северноатлантическия съюз. Можем да променим баланса на разходите в НАТО, но не можем без най-големия си съюзник. Европа е богат континент и би трябвало да се справи. Обединеното кралство ще работи заедно с ЕС и Канада също."

Силви Матели, директор на Института „Жак Делор“ от 2023 г., каза, че няколко големи труса още преди войната в Украйна са можели да дадат тласък на увеличението на парите за отбрана в ЕС - анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и брекзит. 

По нейни думи намаляването на разходите за военни цели датира след края на Студената война, като страните в Европа са отделяли между 1.2% и 1.5% за отбрана от края на този период. Покачването им започва се движи отново нагоре с началото на войната в Украйна.

Тя добави, че още през 2016 г. е имало идея парите за отбрана в ЕС да се увеличат с 30 млрд. евро, но е взето решение сумата да бъде 7 млрд. евро, “с което ЕС пропусна възможността да увеличи инвестицията преди войната в Украйна”. 

Какво мисли индустрията за възможностите на България в този пазар? 

Според Петър Чолаков, съпредседател на Асоциация „Българска отбранителна индустрия“ и член на Съвета на директорите на “ОПТИКС” АД, Европа може да не е била готова да инвестира в отбранителна индустрия, но България вече го е направила, защото е сред страните с най-висок дял на БВП за отбрана.

По негови думи страната ни е една от онези с по-висок дял в ЕС и отделя 1.4% от БВП за отбрана, докато в онзи момент фокусът на Европа е бил променен и парите са насочени към други сектори. 

През последните години, освен инвестициите в заводите за оръжия у нас, силно се развива и частният сектор за изработка на космически и въздушни технологии.

Добър старт с милиони финансиране направиха компанията за транспортни дронове Dronamics на братята Свилен и Константин Рангелови, както и EnduroSat на Райчо Райчев, която произвежда малки сателити. 

“В нашата компания с брат ми, която стартирахме преди 11 години, решихме да направим дрон, който не съществува. Вече имаше израелски, турски, американски дронове - всичките военни. Искахме да направим дрон, който да улесни световната търговия. Не знам дали знаете, но ако транспортната свързаност по въздух между 2 държави се повиши с 1%, търговията се повишава с 6% - толкова е голям процентът на възвръщаемост”, каза Свилен Рангелов, съосновател на Dronamics. 

По негови думи дронът на Dronamics не може да се използва за военни цели - подходящ е за засичане на пожар, обща логистика, a с обсег от 2500 км можем да достигне всяка граница на Европа и НАТО.

Свилен Рангелов допълни: 

"Аз не съм политик, опитваме се да правим бизнес в трудна сфера. Винаги се водим по законите на физиката и законите на хората. Не можем да променим законите на физиката, но Европа може да промени законите на хората."

Предприемачът каза, че причината България да е толкова успешна в тези направления в момента е наличието на чудесен човешки капитал. Той каза, че страната ни не за първи път наваксва технологично след криза - вече го е правила в първите години след Освобождението. 

"Между 1910 г. и 1913 г. имаме първата жена, возила се на самолет, първата въздушна бомбардировка над Одрин, първото кацане с повреден двигател на самолет, 3 фабрики, произвели 1000 самолета с 40 собствени модела, както и сме се записали в историята с първия цар (Фердинанд) летял със самолет, само 7 години след братят Райт."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !