Преди малко повече от век - през 1920 г., немският сладкар Ханс Ригел създава нова компания за бонбони, наречена Haribo - съкращение, произлизащо от неговото име и родния му град Бон (Hans Riegel Bonn). 

Първоначално той притежава само един меден съд, точилка и печка. Ригел наема първия си служител - съпругата си Гертруд, на следващата година.

Докато тя доставяла продукти на клиентите с велосипед, той експериментирал с твърди бонбони, преди да създаде изцяло ново сладко лакомство - желирано мече.

Първият прототип, наречен Танцуващо мече (Tanzbären на немски), е създаден през 1922 г. Първите желирани мечета били по-големи и по-тънки от тези, които познаваме днес, а формата им била вдъхновена от истинските танцуващи мечки, които някога забавлявали децата на фестивали в цяла Европа.

Въпреки че Ханс Ригел е първият, който създава желирани бонбони във формата на мечки, историята на желатиновите лакомства, всъщност, предхожда неговото изобретение.

Неговите "гумени мечета" произлизат от предшественици, като дъвка, локум и винена дъвка (безалкохолно лакомство с произход от Обединеното кралство).

Ригел далеч не е единственият активен предприемач в сладкарската индустрия в началото на 20-те години. Американецът Фред У. Аменд изобретява Chuckles (покрито със захар желе), докато Хенри Хайде, германски емигрант в САЩ, създава Jujubes и Jujyfruits.

Но Ригел оставя своя отпечатък чрез силния си бизнес нюх, прилагайки нови постижения в методите за овкусяване и оцветяване.  

През 30-те години на миналия век компанията нараства до 400 служители и продава огромно разнообразие от мечета. Тогава тя дебютира и с популярния си слоган: Haribo macht Kinder froh (Haribo прави децата щастливи).

След това Втората световна война внезапно спира успеха на Haribo. Синовете на Ригел - Пол и Ханс Ригел-младши, воюват в германската армия, но са заловени и държани в американски лагери за военнопленници.

Самият Ригел умира през 1945 г. на 52-годишна възраст, оставяйки съпругата си Гертруд да отговаря за операциите на компанията. Синовете им поемат ръководството на Haribo през следващата година, като Пол наблюдава производството, а Ханс-младши управлява маркетинга и продажбите.

Братята Ригел трансформират компанията на баща си в "суперсила" за бонбони, разширявайки продуктовата си линия и увеличавайки броя на служителите от едва 30 след войната до около 1000 през 1950 г. 

През десетилетията след Втората световна война Haribo се разширява в цяла Европа, като "златните мечета" дори си проправят път през Берлинската стена до Източна Германия. 

Въпреки че се продавали в държавните магазини Intershops, повечето източногерманци, всъщност, не можели да си ги купят, тъй като тези магазини обслужвали основно външни посетители и приемали само чуждестранна валута (подобно на българския Кореком).

Вместо това, някои жители на Западна Германия поставяли желираните бонбони в пакетите, изпратени до приятели и членове на семействата им в Източна Германия.

Гумените мечета на Haribo претърпяват множество промени през десетилетията, като най-забележителната е през 1960 г., когато компанията ребрандира своите "танцуващи мечета" на "златни" (Goldbären).

Днес малките дъвчащи лакомства се предлагат в златна торбичка, пълна с пет вкуса - малина, лимон, ягода, ананас и портокал. 

Освен тях, продуктовата гама на компанията включва над 1000 разновидности с разнообразни вкусове. Те се предлагат в повече от 100 страни, като 160 милиона "златни мечета" напускат заводите по целия свят всеки ден.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !