На някога най-високата сграда в Сидни - AMP Center, годините й личаха. Остарялата структура от 70-те години на миналия век беше към края на живота си и собствениците й искаха да я заменят с нещо по-голямо, по-добро и по-енергийно ефективно.

Но събарянето на високи сгради е свързано със значителни проблеми за околната среда - от строителни отпадъци до CO2, отделян от тежките машини.

Затова през 2014 г. австралийската инвестиционна компания AMP Capital стартира архитектурен конкурс с безпрецедентна задача: да се построи нов небостъргач, но без да се разрушава старият.

Наречена първата в света „рециклирана“ висока сграда, новата кула отвори врати по-рано тази година, а миналата седмица беше обявена за Световна сграда на 2022 г.

С височина 206 метра, значително разширеният 49-етажен небостъргач, сега известен като Quay Quarter Tower, запазва повече от две трети от старата структура, включително греди и колони, както и 95% от ядрото на оригиналната сграда.

„Кулата беше към края на своя живот по отношение на жизнеспособност, но структурата и „костите“ й, всъщност, могат да издържат много по-дълго“, казва Фред Холт, партньор в датската архитектурна компания 3XN, която стои зад дизайна.

"Невинаги можете да запазите всичко. Но ако можете да запазите структурата - мястото, на което се намира по-голямата част от въплътения въглерод - тогава вие намалявате своя отпечатък," допълва той.

След като премахват неспасяеми части от старата сграда, строителните работници издигат нова конструкция до нея, която след това „присаждат“ върху това, което е запазено.

Съвременна стъклена фасада е увита около конструкцията, за да създаде небостъргач. Новият дизайн удвоява наличното пространство на сградата и броя на хората, които може да побере - от 4500 на 9000.

Архитектите смятат, че техният подход е спестил 12 000 тона CO2, в сравнение с разрушаването на кулата и започването от нулата – достатъчно, за да захранва сградата повече от три години. Освен че намалява използването на материали с голям въглероден отпечатък, като бетон, схемата може да е спестила и до една година време за строителство.

„Най-зелената сграда е тази, която вече съществува“, казва Холт, цитирайки бившия президент на Американския институт на архитектите Карл Елефанте.

Много неизвестни

Амбициозният проект, който 3XN завършва заедно с инженерната компания Arup и австралийската архитектурна практика BVN, поставя множество предизвикателства при дизайна. Сред първите е просто да се определи дали съществуващата сграда отговаря на първоначалния си дизайн.

Многоетажните сгради често се свиват под собствената си тежест, особено през първите няколко месеца след завършване. В резултат на това старият AMP център "е на малко по-различно ниво от това на чертежите", казва Холт, обяснявайки, че бетонът "се свива", когато изсъхне напълно.

„Винаги има много неизвестни, когато започнете да събаряте съществуваща висока сграда“, добавя основателят и творчески директор на 3XN Ким Херфорт Нилсен за CNN. „Наистина ли бетонът е толкова здрав, колкото си мислим, че е? Това беше от решаващо значение за избора на начин за „окачване“ на новата структура върху старата.“

Едва когато строителните работи започват през 2018 г., архитектите и инженерите могат да оценят по-отблизо съществуващата сграда. Използвани са бетонни проби, за да се изчисли колко - и къде - може да се поддържа допълнително структурно натоварване.

Фактът, че сградите се свиват с течение на времето също представлява затруднение: какво ще стане, ако старите и новите структури се разместят, докато едните бавно се свиват?

За да се противопоставят на това, инженерите инсталират стотици сензори около сградата, за да проследяват дори най-малките движения. Тези данни се подават в това, което Холт описва като „цифров близнак“ – динамичен компютърен модел на кулата, който се използва за извършване на корекции в реално време и гарантира, че „всичко работи, измества се и се свива по начина, по който трябва“.

Работниците оставят празнина от 4 метра между новите и старите конструкции до последните етапи на строителството, давайки време на новия бетон да улегне, преди да бъде извършено окончателното „присаждане“.

Ефективността се отплаща

Удивителният дизайн на 3XN, който е част от по-широк проект за преустройство на стойност 1 милиард австралийски долара (670 милиона долара), включва пет конструкции, които се извиват към небето. Описвана от архитектите като „вертикално село“, Quay Quarter Tower съдържа търговски площи и офиси с изглед към Операта в Сидни, както и серия от тераси на покрива.

Погледнато отвън, няма очевидни останки от предшественика на сградата от 1970 г. Вътре също двете части на кулата са безпроблемно „смесени“, казва Нилсен.

„Когато си там, не мислиш къде е старата структура и къде е новата“, добавя той. "Това беше решаващо."

Междувременно, зелените характеристики на сградата носят похвали от организаторите на наградата Световна сграда на годината, която е присъдена на Quay Quarter Tower на Световния архитектурен фестивал през миналата седмица в Лисабон, Португалия.

В изявление програмният директор на събитието Пол Финч определя небостъргача като „пример за адаптивна повторна употреба“ с „отлична въглеродна история“.

За собствениците на кулата проектът постига друго важно постижение: той е значително по-евтин от изграждането от нулата. Холт изчислява, че AMP Capital е спестил 150 милиона австралийски долара ($102 милиона), като е спасил оригиналната структура.

От организацията се надяват, че 3XN кулата може да послужи като пример - не само за други архитекти и инженери, но и за собственици на сгради и корпоративни наемодатели. Нилсен посочва, че проектът демонстрира как „устойчивостта и стойността се събират заедно икономически“.

„Мисля, че много разработчици не са го разглеждали като опция“, добавя той. „Но сега това е направено тук и може да бъде чудесен пример как да го правим в бъдеще.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !