На 7 ноември 1917 г. в Санкт Петербург избухва Октомврийската революция. От тази дата започва разпадът на Руската империя и превръщането ѝ в Съюз на съветските социалистически републики.

А човекът, с чието име се свързва установяването на болшевишката власт в Русия, е Владимир Илич Ленин. 

До ден днешен много въпроси, свързани с неговото пристигане в Русия по време на Първата световна война и ролята, която той играе в организацията на Октомврийската революция, остават неизяснени. 

В редица публикации на историци и съвременници на онези събития се твърди, че Ленин е разчитал на финансовата и логистичната подкрепа на други държави.

Някои открито твърдят, че Германия изпраща Ленин в Русия именно с цел да организира възхода на комунистите и да принуди страната да прекрати военните действия.

Но един любопитен и сравнително слабо известен факт остава извън светлината на прожекторите - една голяма част от финансовото обезпечение на политическата организация на болшевиките идва от контрабандата на немски стоки, включително моливи и... кондоми. 

Как започва всичко?

Разбира се, самият Ленин не участва пряко в подобни начинания, но незаконната търговия и спекулациите действително помагат за финансирането на дейността му през 1917 г. и генерират голяма част от паричните потоци, от които той се нуждае, за да подготви Великата октомврийска социалистическа революция. 

Тези пари идват от специални компании за внос и износ, специализирани в контрабандата на лекарства, моливи и немски презервативи, пише за The New York Times историкът Катрин Меридейл.

Всичко започва в Швейцария, където Ленин живее в изгнание от началото на Първата световна война. През март 1917 г. той се намира в Цюрих, където научава новината за революцията в Петроград, останала в историята като Февруарската революция, с която е свалена управляващата династия Романови. 

Като лидер на болшевиките - най-радикалната социалистическа партия в Русия, той счита за свой дълг да се върне веднага в родината си. Проблемът e, че няма безопасен маршрут за подобно пътуване.

Призивът на Ленин за превръщане на европейската война в революция срещу буржоазията не се харесва особено на французите и британците, така че евентуалното му отпътуване на запад вероятно би довело до моменталното му арестуване. 

От друга страна, предприемането на пътешествие на север през Германия означава да пресече територията на държава, която се намира във война с Русия, което пък значи, че ако все пак успее да се прибере у дома, може да бъде арестуван по обвинения в държавна измяна.

Запечатаният влак

Владимир Илич преговаря в продължение на повече от седмица с германското правителство, в резултат на което се стига до вариант, приемлив и за двете страни. Германия се съгласява да предложи на Ленин безопасно пътуване до Балтийско море, като го ескортира в специален вагон със заключени врати.

Ленин по-късно обяснява, че вагонът бил „извънтериториално образувание“, което преминало през германската територия без да осъществява контакт с германски граждани, потенциални врагове или шпиони.

Превозното средство остава в историята като „запечатания влак“ и около него витаят най-различни легенди, включително и твърдението, че освен личността на болшевишкия лидер, във вагона се намирало и сериозно количество злато, предоставено лично от германския кайзер Вилхелм II с цел да се дестабилизира руската държава и да бъде извадена от войната. 

Всъщност, в пътуването на Ленин към Русия няма нищо тайно. Той се опитва да спечели одобрението на всяка публична фигура, която може да намери. В последния момент, в търсене на международна подкрепа, той дори се обажда на Американската легация в Берн, Швейцария.

Младият асистент, който отговаря на обаждането, тъкмо излиза за неделния си тенис мач и казва на бъдещия господар на Кремъл "да звънне утре". Много години след това този млад мъж, на име Алън Дълес, става директор на ЦРУ. 

Германска марионетка? 

Ленин не се нуждае от златото на кайзера, за да се прибере у дома. Той сам плаща за билета си във втора класа, но съвсем скоро след пристигането му в Петроград около личността му започват да се появяват много въпросителни. Овладявайки моментално юздите на партийното ръководство, Ленин настоява за политическа програма, която отхвърля всяка империалистическа война.

Неговата опозиция срещу временното правителство, водено от либерали и бизнесмени, което се опитва да продължи успешните военни действия във войната срещу Германия, подхранва подозрението, че Ленин е германска марионетка.

Французите предполагат, че може да се открият и доказателства в тази посока, което кара един руски полковник на име Борис Никитин да разследва действията на болшевиките. Той изпраща шпионин, който наблюдава комуникацията на болшевишкиште ръководители и информира властта за всички "клюки", свъзани с тях, независимо от тяхната достоверност. 

Временното правителство продължава да се опитва да доведе войната до успешен край. В края на юни Русия започва офанзива на галисийския фронт. Макар и възхвалявана като кампания на една свободна нова държава, а не на империята на Романови, офанзивата се срива в рамките на три дни.

В Петроград избухват безредици и улични битки между "десни" и "леви" банди, стига се до смъртни случаи и дори се разпространяват слухове за преврат.   

В отчаянието си правосъдният министър Павел Переверзев се опитва да намери изкупителна жертва в лицето на болшевиките за тежкото положение на Русия. Доказателствата му не са достатъчни, но идеята, че Ленин е работил за германците, все пак води до разследване.

Докато Петроград потъва в хаос, правителствените служби претърсват офиса, от който се издава болшевишкия вестник "Правда". Няколко водещи революционери са хвърлени в затвора, сред които и Лев Троцки - един от сподвижниците на Ленин.

Ново бягство

С обръсната брада и дегизиран с перука, Ленин бяга от руската столица под заплаха за живота си. През август, след като събира повече свидетелски показания, временното правителство го осъжда задочно, но твърдението, че работи в полза на Германия, така и не е потвърдено еднозначно. 

В пресата пък започват да се публикуват най-различни версии и истории за съдбата на Ленин - че сестра му е била шпионин в Солун, че е бил убит, че се подвизава с фалшиво име и др.

Всъщност, Ленин съвсем не е мъртъв. Той използва месеците след бягството си, през които се намира във Финландия, за да крои нови, амбициозни планове. До средата на септември той вече се чувства достатъчно смел, за да се върне отново в Русия и да поведе битката за болшевишкото завземане на властта.

Октомврийската революция

Операцията е проведена на 7 ноември (25 октомври по стар стил) и още в същия ден улиците на Петроград са осеяни с листовки, обявяващи триумфа на новия съветски режим.

Но въпросът за финансовото обезпечение на Октомврийската революция остава отворен. Ленин вероятно е разчитал на дискретността на германските си партньори, но някои от тях го разочароват.

В края на 1917 г. външният министър на Германия Рихард фон Кюлман разкрива някои подробности за ролята на неговата държава в болшевишкия преврат. По думите му, Берлин отдавна е планирал да подкопае стабилността на Русия.

Предизвикателството било да се намери човек, който да може да свърши тази работа. В годините преди Октомврийската революция те опитвали да работят с различни "партньори" - от финландските националисти до централноазиатските джихадисти. 

"Едва след като болшевиките получиха от нас постоянен поток от средства по различни канали, те бяха в състояние да изградят своя основен орган „Правда“, да водят енергична пропаганда и да разширяват първоначално тясната основа на своята партия“, обяснява Кулман.

Банковите извлечения на Ленин са достатъчно подробни. Той твърди, че е пренебрегвал всеки агент, изпратен от немците и настоява, че неговата партия е дошла на власт, тъй като е дала глас и форма на истинските страсти и отчаянието на руския народ. Но все пак парите не са без значение. 

През лятото на 1917 г. британците изчисляват, че ще им струва 2 милиона паунда на месец, за да могат да отговорят на пропагандните усилия на Ленин. Тази висока цена, разбира се, е отчитала и силната привлекателност на болшевишките послания, но дори и самият Ленин е бил наясно, че вестниците, плакатите и листовките му няма как да се печатат и разпространяват сами.  

Точно това е моментът, в който немските презервативи и моливи се оказват изключително полезни. Ленин не може да рискува, приемайки директни подкупи и парични средства от германците, но за Берлин е сравнително лесно да снабдява своите агенти със стоки, след което дискретно да "забрави" да им изпрати сметката. 

Стоките се изнасяли напълно законно в Дания, но там опаковките им се променяли и след това се препродавали в страни, където вносът от Германия бил забранен по време на войната. Част от печалбата попадала в хазната на болшевиките чрез бизнеса им в Стокхолм. 

Ключова роля тук играе Яков Фюрстенберг - управител на фирма за внос и износ, чийто директори Александър Хелфанд и Георг Скларц били известни германски агенти. Въпреки че Ленин открито ненавижда Хелфанд, Фюрстенберг е един от най-близките му контакти и играе ролята на негов "тръговски" представител за Скандинавието. 

„Влизането на Ленин в Русия е успешно. Той работи точно както бихме искали““, докладва шефът на германската шпионска служба в Стокхолм през април 1917 г. 

Но в крайна сметка, именно Ленин е този, който успява да спечели хазартната игра с високи залози, която играе с германското правителство. Кайзерът и неговите министри са пометени след войната, но болшевишката империя на Ленин става все по-силна. 

Или, както казва самият Владимир Илич: „В политиката няма морал, има само целесъобразност. Един негодник може да е полезен на нашата партия, именно защото е негодник". 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !