Как най-богатият човек в Африка удвои богатството си с рисков залог за $23 млрд.?

11 години и 23 млрд. долара инвестиции по-късно, както и безброй главоболия, петролната рафинерия на Алико Данготе в Нигерия най-накрая заработи през миналата година.

Тя е разположена на площ от 6 200 акра в Зоната за свобода търговия Леки на около час път с кола от Лагос. Рафинерията е преработвала по около 350 000 барела суров петрол на ден през втората половина на 2024 г. През януари тя е обработвала по 500 000 барела на ден.

При достигането на пълен капацитет, което се очаква да се случи през март, тя ще обработва по 650 000 барела на ден и ще бъде седмата най-голяма в света по производство, както и най-голямата в Африка.

Прилежащият към нея нефтохимически комплекс е с годишен производствен капацитет от 3 млн. метрични тона карбамид, което я прави най-големият производител на изкуствени торове в Африка.

Рафинерията вече оказва влияние върху глобалните енергийни пазари. Вносът на бензин в Нигерия е на път да достигне осемгодишно дъно, засягайки европейските рафинерии, които традиционно продават на Нигерия, сочат данни на Vortexa.

Благодарение на рафинерията, Нигерия се превърна в нетен износител на реактивно гориво, нафта и мазут, според S&P Global.

С реализирането на този проект състоянието на Данготе вече се оценява на 23.8 млрд. долара - или близо два пъти повече, в сравнение с година по-рано (той твърди, че е дори още по-богат).

Данготе, който вече е най-богатият човек в Африка, се връща в топ 100 на най-богатите хора в света за първи път от 2018 г., според класацията на Forbes.

Неотдавна изглеждаше сякаш плановете за рафинерията му може никога да не се реализират. В края на 2023 г. наблюдатели изразиха опасенията, че тя ще заработи някога.

Дори и след като работата започна в началото на миналата година, Данготе изпитваше затруднения с набавянето на суров петрол от държавната петролна компания Nigerian National Petroleum Corporation (NNPC).

Милиардерът казва, че рафинерията е част от по-голяма мисия – той иска да превърне Нигерия, един от най-големите производители на суров петрол, в производител на рафинирани петролни продукти, за да може да се конкурира с европейските рафинерии и да доставя бензин на нигерийците.

Предишни опити на нигерийското правителство да изгради и ръководи големи рафинерии приключваха с провал, вследствие на което нигерийските потребители и компании трябва да разчитат на вноса на петрол, най-вече от Европа.

Доскоро държавните субсидии за горивата поддържаха цените на достъпни нива за потребителите, но програмата натежа над финансите на Нигерия и беше разкъсвана от обвинения в корупция.

В продължение на десетилетия милиарди долари бяха източени от регулаторни органи и посредници по схемата, която не стимулираше поддръжката на държавните рафинерии, много от които не работеха или се рушаха.

Африка е “просто сметище за готови продукти,” казва Данготе, а неговата рафинерия представлява “важна стъпка в гарантирането на това, че Африка може да рафинира сама петрола си, като по този начин създава богатство и просперитет за огромното си население.”

В Нигерия това все още не се е случило. Всъщност, цените на бензина нараснаха с 60% през последните шест месеца, докато рафинерията на Данготе увеличава производството, казват от компанията Trading Economics (това е преди да бъде отчетена инфлацията в страната, която е била 29% през декември.)

В основата на това увеличение на цените е премахването на субсидията за горивата в Нигерия, която президентът Бола Тинубу отмени, след като встъпи в длъжност през май 2023 г. То стана възможно заради надеждите, възлагани на рафинерията на Данготе, но то не продължи дълго.

Субсидията бързо беше върната, след като цените на петрола нараснаха тройно. Тинубу я премахна за втори път през миналото лято, което доведе до нов скок на цените.

Нигерийците са особено чувствителни към цените на бензина, тъй като много бизнеси и домакинства зависят от генератори, които работят с горива, предвид ненадеждната електропреносна мрежа в страната.

По улиците на Лагос и други градове излязоха протестиращи, които изразиха недоволството си от нарастващите цени на бензина.

Най-богатият човек в Африка не притежава дом извън родината си

Данготе обвинява държавната петролна компания NNPC, която контролираше субсидията за горивата и която произвежда суров петрол и продава рафинирани продукти.

Първоначално NNPC се съгласи да придобие 20% от рафинерията на Данготе с начална вноска от 1 млрд. долара, но впоследствие намали дела си на около 7% и си поиска обратно част от парите.

NNPC също така пое ангажимент да доставя на Данготе 300 000 барела суров петрол на ден, но не спази задълженията си.

През септември Данготе заведе съдебно дело срещу NNPC в опит да ѝ попречи да продължи да внася и продава рафинирани петролни продукти, позовавайки се на закон от 2021 г., който изисква местните производители на суров петрол да доставят достатъчно от суровината на местни рафинерии, за да бъде задоволявано търсенето в страната (съдебното дело продължава).

NNPC започна да доставя на рафинерията на Данготе суров петрол през октомври, но миналия месец обяви, че може да се наложи да намали разпределяните количества. Данготе не пести критиките си към компанията, която, според него, е част от “петролната мафия” в страната.

Нигерийците не са доволни от икономическите условия, но повечето от тях не се сърдят на Данготе. “В повечето части от Нигерия той е считан за герой,” казва Зайнаб Усман, директор на Програмата за Африка в Carnegie Endowment for International Peace.

“Той е считан за реален индустриалец, който строи различни неща.”

Роден през 1958 г. в заможно семейство на търговци в Кано, Данготе винаги е бил амбициозен. Той започва своята бизнес кариера в училищния двор на 8-годишна възраст, където продава сладкарски изделия, които купува с джобните си пари.

След като изучава Бизнес в Университета АлАзхар в Кайро, той създава търговска компания в Лагос с помощта на заем от 500 000 долара от своя чичо.

Политически връзки помагат на младия предприемач да получи “ексклузивни права върху вноса на захар, цимент и ориз,” според грама на Държавния департамент на САЩ, публикувана от WikiLeaks.

В края на 90-те години управниците на Нигерия започват да насърчават местната индустрия, докато страната преминава от години на военно управление към демокрация.

Данготе се възползва от промяната, осигурявайки си данъчни стимули, за да изгради захарна фабрика, рафинерия за брашно и цеиментов завод. Циментовият бизнес се оказва особено печеливш, генерирайки брутен марж на печалба от над 60% в повечето години (преди отварянето на петролната рафинерия Dangote Cement съставляваше най-голяма част от неговото богатство).

Докато империята му се разраства, Данготе запазва добри отношения с няколко режима в страната - до голяма степен защото фокусът на неговия конгломерат е върху потребителите.

Когато Данготе обявява плановете за своята рафинерия през 2013 г., той възнамерява да я построи в Югозападна Нигерия. Купува технология от Honeywell UOP - подразделение на щатския конгломерат, и осигурява инженери от Engineers India Ltd. за проектирането на огромното съоръжение.

Проектът е на стойност около 10 млрд. долара. “Това беше най-големият риск в живота ми,” казва Данготе за своето решение да се захване с проекта.

“Бях мъртъв, ако не се получи.”

След забавяния в продължение на три години заради спорове с местните власти, Данготе се отказва да строи на първоначалното място. Той плаща над 100 млн. долара на правителството, за да придобие земя на настоящото място на рафинерията близо до Лагос.

Поради блатистите условия баче той трябва да изкопае 65 млн. куб. м пясък и да построи пристанище, за да го транспортира. Хиляди хора са разселени заради проекта, което предизвива недоволството на местните. След това идва COVID-19, което забавя и усложнява проекта.

Разходите се трупат, отчасти защото Данготе искал да построи рафинерията по-голяма от първоначалните планове. Той взема 5.5 млрд. долара банков заем и продава по 3% в циментовия си бизнес на Дубай и на държавния инвестиционен фонд на Австралия през 2013 г. за по около 300 млн. долара.

След това продава още части от бизнеса. Вътрешен заем в размер на 10 млрд. долара от неговата холдингова компания му помага да финансира продължилите с години преразходи на рафинерията. Общите разходи от около 23 млрд. долара са над два пъти повече от първоначално очакваните.

Рафинерията все още има около 3 млрд. долара непогасени задължения. През август Fitch понижи рейтинга на нейните облигации заради влошаване на ликвидната позиция на групата заради недостатъчното използване на рафинерията и заради падащата стойност на нигерийската валута, която се обезцени с над 70% спрямо долара от юни 2023 г. Данготе казва, че ликвидността не е проблем.

Сблъсквайки се с тези и други предизвикателства, той е решен да превърне рафинерията в успех. Днес казва, че прекарва значително време в нея, срещайки се с инженери и ръководители.

Предстоят и още предизвикателства, в това число изграждането на подводен тръбопровод за преноса на природен газ от делтата на Нигер до Лагос и удвояването на производството на изкуствени торове в рафинерията. Той също така казва, че иска рафинерията да стане публична компания в следващите година-две.