Разкъсването на старите съюзи и обръщането на осите, формирани след края на Втората световна война, биха били невъзможни за всеки предишен американски президент поради ненаситната жажда на САЩ за внос на енергия. Но Белият дом на Тръмп е в състояние да разчита на все по-критична стока, произведена в Америка, за да упражни нови нива на геополитическо влияние - втечненият природен газ.

САЩ, които в рамките на около седем години се превърнаха в най-големия доставчик на LNG в света, се очаква да разширят производствения си капацитет с 60% през първата половина на второто президентство на Доналд Тръмп, според оценка на BloombergNEF. 

До края на десетилетието почти 1 на всеки 3 танкера, превозващи охладено синьо гориво, ще произхожда от САЩ, което ще даде шанс на Тръмп да постигне енергийното господство, обещано по време на кампанията му, пише The Economist. 

Тръмп и плановете за енергийно господство

Без значение какво прави Тръмп, за да отчужди САЩ от техните съюзници, неговите неортодоксални ходове не вредят на търсенето на произведения в Америка природен газ. През първите седмици от второто си президентство той се опита да постигне мирно споразумение за Украйна без ключовите си съюзници, наложи мита на търговските си партньори и представи бомбастична идея за преустройство на Близкия изток. А лидерите от Европа, Индия и Япония отговориха с обещания да купуват повече американски газ. 

Тръмп често говори за плановете си да увеличи производството на „течно злато“ в Америка - петролът, добиван чрез фракинг. Той обвини своя предшественик Джо Байдън, че е наложил ограничения върху индустрията заради загрижеността си за изменението на климата. Но производството на суров петрол в САЩ ще нарасне само с около 2.9% тази година, тъй като шистовата индустрия изчаква с разработките на бъдещи находища.

Permian, най-големият петролен басейн в страната, може да достигне пиково производство веднага след 2028 г., която ще е последната пълна година от президентството на Тръмп, преди да достигне плато, според S&P Global. По същия начин обещанието на министъра на финансите Скот Бесент да увеличи производството на петрол с 3 милиона барела на ден като част от неговия план „3-3-3“ за стимулиране на икономиката - който включва също намаляване на фискалния дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт и поддържане на растеж от 3% - е вероятно да бъде постигнато само ако се измерва в барели така наречения петролен еквивалент, който включва и газа. 

Според американския министър на енергетиката Крис Райт, производството на петрол вероятно няма да нарасне значително в краткосрочен план, но добивите на газ ще се увеличат значително през следващите две-три години.

Голямата промяна

Преди 20 години идеята, че природният газ ще играе дори по-важна роля от суровия петрол в американските дипломатически изчисления, би била абсурдна. В началото на хилядолетието САЩ изпитваха недостиг на газ. Той генерираше по-малко от 15% от електроенергията на страната, изпреварен от ядрената енергия и въглищата. Шистовият добив обаче промени ситуацията изцяло. Той отключи недостъпните дотогава залежи от нефт и газ от Северна Дакота до Ню Мексико. САЩ удвоиха производството си на природен газ до повече от 100 милиарда кубически фута на ден и сега захранват 41% от електроенергията в страната.

Всъщност доставките на шистов газ нараснаха толкова бързо през последните 20 години, че далеч изпревариха вътрешното търсене, предизвиквайки продължило десетилетие неразположение в цените, което навреди на печалбите на производителите. Индустрията търсеше повече начини за разгръщане на своя газ, включително чрез изграждане на нефтохимически заводи за производство на пластмаси по крайбрежието на Персийския залив. 

Но "Светият Граал" си остава износът, тъй като международните клиенти са готови да плащат по-високи цени. Европа се нуждае от дългосрочна замяна на руските доставки, Азия се нуждае от гориво за своите бързо развиващи се икономики, а развитият свят се нуждае от повече енергия, за да задоволи търсенето от центровете за данни, захранващи изкуствения интелект.

Въпреки че не беше "приятел" на петролната и газовата индустрия, Джо Байдън придвижи дневния ред за добивите на втечнен природен газ, определен през първия мандат на Тръмп, след като Русия нахлу в Украйна през 2022 г. Доставките от САЩ за Европа биха могли да заменят руските доставки, помагайки да се лиши военната машина на президента Владимир Путин. Нидерландия, Франция и Обединеното кралство бързо се превърнаха в най-големите купувачи на американски LNG.   

Преходно гориво или постоянно решение?

Някога разглеждан като преходно гориво, което да помогне на света да се откаже от въглищата, докато се движи към чисти възобновяеми източници, природният газ изненадващо издържа теста на времето. Това може да има тежки последици за борбата с изменението на климата, което изисква намаляване на всички изкопаеми горива, включително и природния газ, ако светът иска да достигне нулеви емисии до 2050 г., пише още The Economist. 

Цените на природния газ в САЩ са били средно 3.55 долара за милион британски топлинни единици през последните пет години, или около 70% по-ниски от средните за Европа, осигурявайки на икономиката голямо конкурентно предимство и помагайки да се подкрепят политиките на Байдън и Тръмп за връщане на американското производство от чужбина.

"Енергията е основата на всяка икономика, така че фактът, че САЩ могат да се снабдяват евтино и все повече да изнасят за останалия свят, е огромно предимство“, казва Арджун Мурти, партньор във Veriten, базирана в Хюстън енергийна изследователска и консултантска фирма. За разлика от това Европа е свидетел на продължителна тенденция на деиндустриализация, особено в Германия.

Експлозивният растеж на газовата индустрия в САЩ се сблъска с пречка през последната година от президентството на Байдън, когато администрацията му наложи мораториум върху новите лицензи за износ на втечнен природен газ, докато разглеждаше ефекта върху изменението на климата. Тръмп отмени паузата още в първия си ден на поста, без въобще да споменава опасенията за климата.   

Газ вместо петрол

Експанзията на САЩ в производството и износа на газ е в рязък контраст със състоянието на петролната ѝ индустрия. Въпреки че е най-голямата в света, тя не осигурява на Тръмп геополитическата тежест, на която се радват ОПЕК и нейният де факто лидер, Мохамед бин Салман от Саудитска Арабия. 

Докато Америка в момента изпомпва около 13.5 милиона барела на ден, или с около 50% повече от Саудитска Арабия, перспективите за растеж са ограничени: ниските цени на петрола принуждават производителите да намалят разходите и да запазят това, което е останало от бъдещите им находища. Но ако американската индустрия за природен газ продължи да расте според очакванията, този бавен растеж може и да няма значение.

Европа, която засега зависи от САЩ за доставките на газ, има малко пространство за маневриране. Въпреки че Украйна се възмущава от очевидните симпатии на Тръмп към Путин, нейната най-голяма частна енергийна компания преговаря с продавачи от САЩ за двугодишен договор за доставка на LNG. Под заплаха от големи увеличения на митата от САЩ, индийският премиер Нарендра Моди обеща да улесни вноса. Япония, Южна Корея и Тайван обмислят да купуват повече американски LNG, за да предотвратят митата на Тръмп и да намалят търговския си излишък с най-голямата икономика в света.

Стратегията на Тръмп крие и опасност от отблъскване на някои ключови купувачи. Китай, най-големият вносител на втечнен природен газ за миналата година, през февруари наложи ответни тарифи върху американския газ в отговор на американските мита. И това не е единственият риск. С толкова много нови заводи в САЩ, които излизат на пазара, анализаторите очакват пазарът да бъде в режим на свръхпредлагане до края на десетилетието, което може да доведе до спад на цените. 

Въпреки това LNG обикновено е по-скъп от въглищата и не е толкова чист като възобновяемите източници. И, както показа Китай, и двата други източника на гориво често могат да се произвеждат в страната, без да се налага да се разчита на внос.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !