Цените на френските акции и облигации първоначално регистрираха спад в началото на борсовата сесия в понеделник след новината за победата на лявата коалиция в парламентарните избори, но след това финансовите пазари изтриха загубите и дори преминаха на положителна територия.   

Изглежда инвеститорите все още не са оценили цялостния ефект от изборите, които оставиха Франция изправена пред парламент без стабилно мнозинство.
 
Изненадващо, лявото движение блокира стремежите на Марин Льо Пен да доведе крайната десница на власт в Националното събрание, но нито една група в парламента не си осигури работещо мнозинство.

Индексът на акциите на "сините чипове" CAC40 се повиши с 0.4% от началото на сесията, обръщайки по-ранния спад, но все още е надолу с около 4% след свикването на изборите в началото на юни. 
 
Пазарите на облигации също отговориха колебливо на изборните резултати, като в сутрешната търговия разликата между доходността на 10-годишните облигации на Германия и Франция се разшири до цели 71.1 базисни пункта, но впоследствие спадна до 66.5 базисни точки.

Т. нар. спред отразява премията, която кредиторите изискват, за да държат френски дълг спрямо референтните държавни облигации в еврозоната. Разликата се разшири до над 80 базисни пункта по време на подготовката за изборите, което беше най-високото ѝ ниво от дълговата криза в еврозоната през 2012 г. 

Инвеститорите изглежда се страхуваха от крайнодясно мнозинство, което би могло да приложи политика на високи държавни разходи.

Проучванията на общественото мнение прогнозираха, че крайнодясното Национално обединение на Марин льо Пен ще бъде най-голямата партия, но изборите оставят 577-местното събрание на Франция разделено на три големи групи - леви, центристи и крайнодесни, като всички те са с изключително различни платформи и никаква склонност към отстъпки или съвместна работа.
 
Инвеститорите имат и опасения, че плановете на левицата биха могли да разклатят много от пропазарните реформи на президента Еманюел Макрон и смятат, че задънената улица може да сложи край на опитите за овладяване на дълга на Франция, който възлизаше на 110.6% от брутния вътрешен продукт на страната през 2023 г.

Еврото се стабилизира след първоначалния си спад спрямо долара след изборите във Франция и към момента се търгува на ниво от 1.0835 долара за евро. 

Кой ще е следващият премиер на Франция? 

Фокусът на пазарите сега се насочва към това кой ще бъде следващият министър-председател в Париж. Настоящият премиер Габриел Атал каза, че ще подаде оставка, но не е ясно дали президентът ще я приеме незабавно, като се има предвид трудната задача, която предстои при съставянето на новото правителство.

Икономистите от Nomura прогнозират пред Ройтерс, че очакват на поста да застане центристки технократичен премиер, тъй като министър-председател от левия блок би бил "най-неблагоприятният изход за финансовите пазари".

Лявата коалиция, в която влизат френската комунистическа партия, крайната левица, "зелените" и социалистите, все още няма персонален лидер, а членовете ѝ са разделени относно това кого биха подкрепили за премиер. 

Освен това, икономическата програма на левицата в много отношения е по-проблематична от тази на Марин Льо Пен и макар левите да не могат да управляват сами, перспективите пред френските публични финанси се влошават допълнително след изборите, предупреждават още икономистите.