Костюм от червено кадифе с бял кожен кант, високи червени ботуши, удобна шапка с помпон. Униформата на Дядо Коледа може да има известни вариации, но характерният му външен вид е вграден в попкултурата и във въображението на хората много отдавна.

Правилата за неговото облекло гарантират уеднаквяване униформите на Дядо Коледовците в търговските центрове в САЩ, като някои неща на пръв поглед не подлежат на обсъждане, въпреки факта, че той не съществува.

Дядо Коледа, който носи тъмнозелена униформа в универсалния магазин Bloomingdale’s в рамките на рекламно партньорство, влезе в заглавията на таблоидите като поредния опит да се предизвика недоволство около празниците.

Дядо Коледа обаче не винаги е носил червено, като за оформянето на тоалета, външния вид и височината на емблематичния герой, когото познаваме днес, е необходим почти век.

Неговите предшественици включват раннохристиянския епископ Свети Никола и неговия нидерландски еквивалент Синтерклаас, френският патриарх с качулка Père Noël, германският Christkindl, както и много други.

Американизираният Дядо Коледа обаче започва да се оформя за първи път през 20-те години на 19-и век и продължава да еволюира в поезия, илюстрации и реклами.

Ключовите черти на Дядо Коледа — брадат мъж в кожена униформа, дърпан на шейна от елени, се превръща в канон благодарение на стихотворението на Клемент Кларк Мур “Посещение от Свети Никола” (известно ще като “Нощта преди Коледа”) от 1823 г., както и на не толкова признато анонимно стихотворение, което го предшества през 1821 г., в което той е наречен Santeclaus. 

Всичко, в което той е бил облечен, било предмет на интерпретации.

“19-и век е първият случай, в който споровете за това как изглежда Дядо Коледа и с какво е облечен стават доста осезаеми,” казва пред CNN историкът Джери Боулър, автор на “Дядо Коледа: Биография”.

“На американските творци са им необходими 80 години, за да оформят външния вид на Дядо Коледа. Пред това той можел да бъде облечен във всякакъв цвят и във всякакъв вид дрехи и вариации.”

Различният външен вид на Дядо Коледа

Някои от ранните интерпретации на визията на Мур показват веселия празничен натрапник като малък и хитър елфски търговец на стоки, който по-правдоподобно можел да минава през комина.

Илюстрирана версия на стихотворението от 1864 г. „облича“ Свети Никола, който обикновено носи епископски дрехи, в жълта униформа и кожена шапка. На маслена картина от 1837 г. той е изобразен с червена пелерина, подплатена с кожа.

Други обаче интерпретират много по-свободно външния му вид. Реклама на P.T. Barnum от 1850 г., промотираща певицата Джени Линд, го изобразява като голобрада фигура от епохата на Войната за независимост, докато на корица от 1902 г. на „Животът и приключенията на Дядо Коледа“ на Л. Франк Баум той е изобразен в тъмно расо с животински мотиви и яркочервени ботуши.

Томас Наст, аниматорът на Harper’s Weekly, който стои зад емблемите на магаре за Демократическата партия в САЩ и на слон за Републиканската, изиграва съществена роля в оформянето на визията на Дядо Коледа.

Той го рисува за първи път през 1863 г. по време на Гражданската война в САЩ с униформа на звезди и райета, докато раздава подаръци на войниците.

Най-трайният образ на художника е от 1881 г., в който Дядо Коледа е с червена униформа с колан, който е почти неразличим от днешния, въпреки че политическото послание в подкрепа на военното заплащане е изгубено във времето, според Smithsonian.

След него се изявяват Норман Рокуел и Джей Си Лайендекър, които представят Дядо Коледа в емблематичния му днес костюм за The Saturday Evening Post в началото на 20-и век. Според Боулър:

“Когато Дядо Коледа се появява в червено и бяло на корицата на масови списания, това до голяма степен оформя външния му вид.” 

Формиращите образа на Дядо Коледа рисунки на тези творци често са засенчени от дългогодишните празнични рекламни кампании на Coca-Cola, илюстрирани от Хадън Съндблом, които започват през 1931 г. и се превръщат в синоним на облика на Дядо Коледа.

Червенобузестата Рубенсова версия на Съндблом, която е базирана на пенсиониран търговец, който бил приятел на илюстратора, става особено популярна и се запазва и до днес. Боулър разказва:

“Мисля, че повечето хора смятат, че Coca-Cola има нещо общо с червено-белия костюм на Дядо Коледа и това определено може да се види в навсякъде в интернет. Това обаче не е вярно. Емблематичният костюм на Дядо Коледа е определен десетилетия преди това.”

Coca-Cola дори не е първата безалкохолна напитка, която показва Дядо Коледа в неговия костюм. Тази чест се пада на White Rock Beverages по време на Първата световна война - няколко години преди първата му поява за Coca-Cola (преди Съндблом).

“Разбира се, рекламите на Coca-Cola бяха повсеместни и много известни в продължение на много години, така че всяка вариация разстройва много хората.” 

Носталгично усещане

Ранните визионери на Дядо Коледа може да не са избрали неговата червена униформа, но тяхното намерение е било той да поражда носталгия, казва историкът и автор Стивън Нисенбаум.

В своята книга от 1988 г. “Битката за Коледа” Нисенбаум начертава историята на неговия герой и оспорва често повтаряния му произход като естествен внос от нидерландския Свети Николас - Синтерклаас.

Вместо това, Нисенбаум говори за група “антикварно ориентирани нюйоркски джентълмени”, към която спадат Мур - основателят на Историческото общество на Ню Йорк, Джон Пинтард и писателят Уошингтън Ървинг, които умишлено префасонират нидерландската фигура през 20-те години на 19-и век като символ на по-подходящ за семейството празник - на фона на нарастващата бедност и престъпност.

Всъщност, според Нисенбаум, Коледа традиционно е била предшествана в Нова Англия от пиянски, буйни и похотливи едномесечни празненства през 17-и и 18-и век, като “предпазен клапан за изпускане на парата” от страна на бедните по един по-контролиран начин, в сравнение със социалното недоволство.

Един от популярните обичаи от този период позволявал на хората да влизат в домовете на богатите с очакването, че ще получат най-добрата храна и напитки като жест на добра воля.

До времето на Мур, обяснява той, Коледа не се празнувала по един уеднаквен начин. Пуританите се опитвали да потушат празника, а евангелистите работели за превръщането му в строго религиозно събитие на 25 декември.

Други все още се наслаждавали на дългогодишната традиция за пакости, което водело до обикалящи улиците шумни улични банди. Нисенбаум пише:

“Нито един от тези начини не приличал особено на празника, който повечето от нас познават днес. В нито един от тях не бихме открили познатото семейно събиране или раздаването на коледни подаръци на очакващите ги деца. Никъде също така няма коледни елхи, елени или Дядо Коледа”.

В тази нова версия на Коледа децата стават предмет на щедрост, освобождавайки заможните от очакванията да служат на бедните. Визията на Мур на Свети Никола, която, според Нисенбаум, получава едно светско преобразяване като за работещата класа, неутрализира домашния нашественик, който вече не иска нищо, а вместо това предоставя подаръци.

С еволюцията на облеклото му, елфската природа на Дядо Коледа избледнява и той се превръща в много по-висок, весел и чисто добронамерен гост.

Боулър смята, че много от характерните черти, които се налагат в образа, са практически избор. След като е решено, че той е от Арктика, следва кожата, а червеното е ярко и контрастира както на бялата му брада, така и на белия сняг.

Проследяването на точните стилови влияния на Дядо Коледа обаче може да бъде мъгливо, тъй като той има толкова много аналози в различни части от света, някои от които просто са се комбинирали в този уникален западен образ.

С подобна разнообразна модна история, гардеробът на Дядо Коледа е бил много по-голям. В бъдеще вероятно има място отново за увеличаването му без коледните традиционалисти да се стопят.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !