Гражданите на съвременните демокрации използват различни методи и технологии, за да гласуват. През последните дни темата е много актуална и в България, на фона на разгорещените дебати за и против връщането на хартиената бюлетина. 

Как обаче хората са заявявали политическия си избор в древните времена?

Атина (първата и единствена пряка демокрация) и Римската република (квазидемокрация, в която висшите социални класи са упражнявали най-голямо влияние) въвеждат различни механизми на политически вот. 

Както в Атина, така и в Рим обаче, участието в демократичния процес е ограничено до т. нар. "демос", който включва свободните граждани от мъжки пол. Жените и поробените не са имали право на глас. 

"Машинният" вот идва от античността 

В Атина се провеждали много малко избори, защото древните атиняни, всъщност, не смятали, че изборите са най-демократичният начин за назначаване на държавни на служители. 

За да може една демокрация да даде пълна власт на хората да управляват нещата, а не само на богатите, трябвало да се намери механизъм за избор на хора на случаен принцип.

За да решат кой да служи в Съвета на 500-те - главния управителен орган на Атина, гражданите използвали система, известна като сортиране. В Атина имало 10 "племена" и всяко от тях отговаряло за осигуряването на 50 граждани, които да служат за една година в Съвета на 500-те.

Всеки отговарящ на условията гражданин притежавал персонализиран жетон, който се поставял в специална машина, наречена клеротерион. Тя работела с технология, включваща тръби и топки, за да избира на случаен принцип приноса на всяко племе към съвета.

Един човек, един глас

В Атина всички закони и съдебни дела се решавали от народното събрание - Еклесията. В него всеки гражданин от мъжки пол имал думата по обществените въпроси.

От общо между 30 000 до 60 000 граждани на Атина в различните периоди от развитието ѝ, приблизително 6000 редовно присъствали и участвали в заседанията на Асамблеята.

Асамблеята се събирала на естествен амфитеатър на върха на хълм, наречен Пникс, който можел да побере между 6000 и 13000 души.

Гърците не са имали избори в смисъла, който влагаме днес. Необходимо било физическото присъствие на събранията.

Дневният дневен ред на Асамблеята се определял от Съвета на 500-те, който бил нещо като горна камара на представителството, но след това всички закони и правителствени политики били подложени на гласуване.

Гласуването ставало с вдигане на ръце и победителят се определял от деветима „президенти“ (проедрои). Атиняните спазвали много строги механизми за взимане на решения, за да избегнат всяка възможност за "измама" на системата.

Деветимата броячи на гласове били избирани на случаен принцип сутринта точно преди заседанието на Асамблеята, така че било наистина трудно да бъдат подкупени. 

Имало и няколко длъжности, които се избирали от събранието, като най-известните били военните генерали. Всяка година 10 генерали бяха избирани чрез обикновено гласуване с палец нагоре или с палец надолу. 

Тайните каменни бюлетини 

В допълнение към приемането на закони, събранието в Атина издавало присъди по всички наказателни и граждански процеси. Атинските съдебни заседатели били между 200 до 5000 души. Освен това всеки член на журито се избирал на случаен принцип да служи като съдия - не за да има последната дума, а за да се увери, че правилата и процедурите са спазени.

Докато други видове гласуване се извършвали публично, съдебните журита гласували с помощта на специален вид тайно гласуване, включващо камъни.

На всеки съдебен заседател се давали по два малки камъка - един цял и друг с дупка в средата. Когато дойдело време за гласуване, съдебният заседател се приближавал до две урни.

Той пускал камъка с действителната си присъда в първата урна и хвърлял неизползвания камък във втората урна. Никой от наблюдаващите обаче не можел да каже как се разпределял вота. 

Древногръцката дума за малко камъче е "псефос", откъдето идва и днешното име на науката за изследване на изборите и изборните резултати - псефология. 

Специални избори за остракизъм и изгнание

В Атина, ако някой общественик бъдел опозорен или просто станел прекалено популярен за "доброто на демокрацията", можел да бъде заточен за 10 години чрез специални избори за „остракизъм“ - термин, който произлиза от древногръцката дума за парче глинен съд "острака".

При избори за остракизъм на всеки член на събранието се връчвало малко парче керамика. На него представителите трябвало да издълбаят името на някой, който заслужава да бъде заточен. Ако поне 6000 души запишели едно и също име, то въпросният човек трябвало да бъде изгонен от Атина за 10 години.

Един известен пример е Темистокъл - атински военен герой от битката при Саламин срещу персите, който бил остракиран през 472 г. преди Новата ера и умира в изгнание.

Има доказателства, че политическите врагове на Темистокъл предварително гравирали името му върху стотици и дори хиляди керамични парчета и ги раздали на неграмотните членове на събранието.

"Аплодиметърът" на Спарта

Атина била най-големият и най-могъщият от древногръцките градове-държави, но всяка община практикувала своя собствена форма на гласуване и избори.

Един пример за това е Спарта, която не била демокрация, но включвала в управлението някои демократични елементи. Един от най-висшите ръководни органи на Спарта бил Съветът на старейшините, който се състоял от двама спартански царе и 28 избрани длъжностни лица, всички на възраст над 60 години, които заемали длъжността до края на живота си. 

За да запълнят вакантните места, спартанците провеждали особена вариация на "крещящи избори“, известни също като гласуване чрез аплодисменти.

Всеки кандидат влизал в голяма заседателна зала, където хората викали и приветствали одобрението му. В друга стая, скрита от погледа, съдиите сравнявали силата на виковете, за да изберат победителите.

Рим и "изборите за богатите"

Римската република пренася някои от принципите на атинската демокрация, но разделя електората на класи, създавайки система, която дава предимство на богатите. 

Вместо да гласуват в едно гигантско събрание, като Атина, римляните имали три отделни събрания. Първото се нарича Центуриатното събрание и в него се избирали най-висшите длъжности в Рим, включително консулите, преторите и цензорите. То е отговорно за обявяването на война, например.

Гласуването в Центуриатното събрание започва с най-богатата класа и преброяването на гласовете спира веднага щом се достигне мнозинство от общо 193-мата членове. Ако всички богати хора, например, искали да бъде приет законопроект или да бъде избран конкретен консул, те биха могли да гласуват като блок и да изолират по-ниските класи.

На латински привилегията да гласуваш първи се нарича praerogativa, или в буквален превод „да поискаш мнение преди друг“. Оттам е и коренът на думата "прерогатив". 

В другите две римски събрания - Племенното събрание и Плебейския съвет, редът на гласуване се определял чрез хвърляне на жребий. Племената, както и в Атина, не се основавали на кръвни връзки или етническа принадлежност, а най-вече на географския регион, в който живеели представителите.

По този начин Племенното събрание функционирало по начин, подобен на съвременния Сенат на Съединените щати, в който всеки щат има равно представителство.

Тайно гласуване и политически кампании в Римската република

Някои аспекти на изборите в Римската република са актуални и днес. Гласуването в събранията започнало по атинския модел, при който всеки член на събранието вдигал ръка и гласувал публично.

Но с течение на времето станало ясно, че богатите „спонсори“ оказват натиск върху членовете на римското събрание да гласуват по определен начин, така че гласуването започнало да се извършва тайно.

През 139 г. преди Новата ера Рим въвежда нов тип тайно гласуване. Той включвал дървена плочка с лист восък от външната страна. Представителите изписвали гласа си на восъчния лист, след което пускали цялата таблетка в специална урна. Аристокрацията недоволствала срещу това нововъденетие, защото загубила част от контрола си.

Археолозите са открили стотици примери за древни предизборни реклами и политически графити, надраскани по стените на Помпей.

Що се отнася до официалните политически кампании, римските първенци били ограничени до едноседмичен или двуседмичен сезон на кампанията. По-голямата част от агитацията се извършвала лично от тях на градските площади. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !