Дъщерята на Карла Дзиенковски е на 11 години, когато започва да идва в стаята на майка си през нощта, казвайки, че не може да заспи заради „пробождащо чувство“ в краката, което прогонва единствено с ходене.

Тя става раздразнителна и уморена. Оценките ѝ започват да се влошават и дори заспива на пейка по време на семейно пътуване до увеселителен парк, разказва Дзиенковски. Едва след три години семейството получава обяснение за състоянието на момичето: синдром на неспокойните крака.

Данните от проучване сочат, че от 4% до 29% от възрастните в западните индустриализирани страни имат синдром на неспокойните крака.

Това е състояние, което твърде малко хора могат да разпознаят у себе си, а много лекари не знаят как да лекуват правилно, казва Дзиенковски, която е медицинска сестра и изпълнителен директор на Фондацията за синдром на неспокойните крака.

Ето какво искат експертите да знаете за синдрома на неспокойните крака, пише CNN.

Какво е синдром на неспокойните крака?

„Синдромът на неспокойните крака е неврологично разстройство, характеризиращо се с нужда от движение, която често се свързва с неприятно чувство“, казва д-р Джон Уинкелман, ръководител на програмата за клинични изследвания на нарушенията на съня в Massachusetts General Hospital и професор по психиатрия в медицинското училище на Харвард.

Неприятното усещане – описвано като пълзене, болка, изтръпване или пулсиране, често е в краката, а понякога и в ръцете, добавя той. Често се появява, когато хората със състоянието седят или лежат, и се облекчава с движение, според Уинкелман.

Симптомите зачестяват, когато човек е в покой - най-често се появяват през нощта и тъй като синдромът пречи на съня, той се класифицира като разстройство на съня, казва Уинкелман.

В умерени до тежки случаи хората изпитват синдром на неспокойните крака няколко пъти седмично, а в най-екстремните случаи симптомите могат да забавят съня с няколко часа, според д-р Брайън Ку, доцент по неврология в Медицинския факултет на Йейл и директор на Центъра за синдром на неспокойните крака в университета.

Кой страда от синдрома?

Два силни компонента играят роля в това кой страда от Синдрома на неспокойните крака: генетиката и нивата на желязо. Той често се предава по наследство и генетичните маркери съставляват около 20% от прогнозата кой ще го получи, казва Винкелман.

Хората с дефицит на желязо също са по-предразположени към синдрома, включително бременните, тези на диализа, жените в менструация, страдащите от анемия и вегетарианците, според експерта. Хората, приемащи определени медикаменти, също могат да бъдат уязвими на синдрома.

Състоянието е два пъти по-често срещано при жените, отколкото при мъжете, и много по-често срещано с напредване на възрастта, разказва Винкелман. Въпреки това, както научава от опит Дзиенковски, децата също могат да имат синдром на неспокойните крака.

Лечение с промени в начина на живот

За лечение на синдрома на неспокойните крака добра първа стъпка е да се разгледа какво може да влоши състоянието, съветва Винкелман. Алкохолът, определени лекарства и простите захари могат да допринесат за симптомите, допълва Ку.

Ако желязото е ниско – или дори на гранично ниво, пероралните добавки или интравенозните вливания на желязо могат да помогнат, добавя Винкелман.

Дзенковски също така препоръчва да използвате „трикове“ за овладяване на симптомите, като например топли или студени компреси, масажи, разходки или някаква стимулираща ума дейност.

Има лекарства, които помагат, ако промените в начина на живот и добавките с желязо не работят. Ако изпитвате дискомфорт, който ви кара да движите краката си в покой – особено ако това нарушава съня ви – говорете с лекар, съветва Дзиенковски.

Не всички медицински специалисти са добре запознати със синдрома, така че насочването към специалист по съня може да е полезно. Трябва също да си направите лабораторни изследвания, за да проследите нивата на желязо в организма ви. Дзиенковски добавя:

„Колкото по-рано го направите, толкова по-добре, защото само отлагате диагнозата и лечението. Не осъзнавате, че тази сънливост, която чувствате на работа, или раздразнителността, или нежеланието ви да излизате, може да се дължат на синдрома на неспокойните крака.“