Китай предприе безпрецедентна стъпка за облекчаване на визовите изисквания за десетки държави през 2024 г., като отвори вратите си за 1.9 милиарда потенциални посетители. Само малка част от тях обаче са се възползвали от тази възможност, пише Bloomberg. 

Притокът на чуждестранни туристи и приходите от милиарди долари, които те биха могли да донесат, просто не се материализират, показва анализ на Bloomberg.

Посетителите от САЩ и по-голямата част от Западна Европа, които все още имат много политически и търговски разногласия с Пекин, остават безучастни. Вместо това в Поднебесната империя идват туристи от близки азиатски страни и по-слабо развити пазари.

Чуждестранните посетители, влизащи в Китай, възлизат на малко под 23 милиона през първите три тримесечия на 2024 г., според анализ на Bloomberg, базиран на последните налични правителствени данни.

Въпреки че това е почти двойно повече, в сравнение с ниската база през 2023 г., броят им все още е само 63% от нивото за същия период от предпандемичната 2019 г. 

Причините са многобройни - спадът на международните полети от задгранични авиокомпании, променящите се икономически и политически връзки и влошаващото се отношение на западняците спрямо Китай. Последствията за Пекин са свързани с ограничена способност да поддържа икономическия си растеж, който и без това остава муден, както и сериозна пречка по пътя към създаването на по-добър имидж в чужбина, особено на фона на очакваното ново напрежение, когато новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп се завърне в Белия дом.

"Цялостната привлекателност на Китай като туристическа и бизнес дестинация беше накърнена поради COVID-19 и политиките на Пекин. Политиката на безвизовия режим помага в периферията, но не компенсира факта, че хората се отдалечават от Китай“, коментира анализаторът на Bloomberg Intelligence Тим Бакхус.  

Добре дошли в Китай

Стремителният спад на чуждестранните посетители след пандемията накара Китай "да разпъне килимчето" за своите гости.

През двете години до деня, в който Китай отново отвори границите си след пандемията, Пекин едностранно смекчи визовите политики за все по-голям брой страни, въпреки историческото си предпочитание за реципрочен безвизов достъп. 

Страната вече едностранно разшири безвизовия режим за гражданите на 38 държави (включително и за България). Преди пандемията пътуването до Китай без документи беше разрешено едностранно само за гражданите на Сингапур, Япония и Бруней.

Пекин също така разшири политиката за безвизово влизане за транзитни пътници, които планират посещения от 10 дни или по-малко. В момента това се отнася за 54 държави.

С надвисналата търговска война в САЩ, застрашаваща китайския износ, "примамването" на повече чуждестранни потребители е критичен стълб на големия план на президента Си Дзинпин за съживяване на втората най-голяма икономика в света.

Пекин се бори с най-дългата си дефлационна серия от 1999 г. насам, тъй като местните компании са затънали в ценови войни, а китайските потребители имат един от най-високите проценти на спестявания на домакинствата в света.

Неуспехът да се убедят западните пътешественици, че Китай е полезна ваканционна дестинация, рискува да задълбочи изолацията, която Пекин започна, когато затвори границите си за три години по време на пандемията.

Оттогава избухнаха поредица от търговски спорове между Китай и много западни демокрации, като тези враждебни действия сега се отразяват в прекъсването на туристическите връзки.

Защо Китай не допада на европейците и американците?

Притеснителното е, че туристите, които Китай привлича с безвизовата си политика, не са тези с големите разходи. В пика си през 2019 г. международните посетители са налели 132 милиарда долара в Китай, показва проучване на Световния съвет за пътувания и туризъм в партньорство с Oxford Economics. 

Организацията изчислява, че чужденците са отворили портфейлите си само за 98 милиарда долара през 2024 г., което е спад от 26%.

Гай Рубин, който основава Imperial Tours със съпругата си Нанси Ким през 1999 г., казва, че американците сега съставляват малко под 40% от бизнеса, в сравнение с около 90% преди COVID-19. 

„Американците, като цяло, се страхуват от Китай. Поотделно хората казват, че не са засегнати от геополитиката, но ние виждаме много ясно степента, в която това твърдение е невярно“, коментира Рубин.

Неговата агенция трансформира своя бизнес, като добавя и Южна Корея към микса от дестинации, които предлага. 

Китайската официална статистика не разделя пристигащите туристи по държави, но анализ на Bloomberg Intelligence, базиран на данни от фирмата за анализ на полети и билети ForwardKeys, показва, че хората от най-близките съседи на Китай се възползват най-много от визовите облекчения.

Двупосочните резервации до Китай от Малайзия са се увеличили с 69% през 2024 г. спрямо 2019 г., докато тези от Тайланд са нараснали с 30%.

И въпреки че повечето безвизови предимства са насочени към богатите европейски нации, това не е довело до вълна от посетители. Резервациите за двупосочни пътувания от Германия и Франция са се сринали с 38%, докато тези от Италия са намалели с 29%. 

Липса на полети 

Една практическа реалност, която ограничава посетителите, е недостигът на полети от международните авиокомпании. През 2024 г. международните полети до и от Китай са възстановили около 74% от капацитета за 2019 г., според данни на компанията за авиационни анализи Cirium. 

Сред тези трансгранични връзки с Китай чуждестранните превозвачи са възобновили само 58% от капацитета си преди COVID-19, докато китайските - цели 88%.

Европейските авиокомпании не могат да използват руското въздушно пространство и освен че отнема много повече време, заобикалянето на Русия изисква значително по-високи разходи за гориво. Мнозина са намалили полетите си за Китай, защото това, съчетано с липсата на търсене, прави маршрутите нерентабилни. 

Ограниченията на въздушното пространство обаче не се отнасят за китайските превозвачи, които бързо запълват празнините, оставени от излизането от чуждестранните авиокомпании.

Но дори и пътуванията, които не използват руското въздушно пространство, не са особено жизнеспособни поради ограничения интерес на хората да отидат там. Главният финансов директор на Japan Airlines Co. Юджи Сайто казва, че входящите пътувания до Китай все още са само около 40% от нивата преди пандемията.  

Други авиокомпании, оперирали в продължение на десетилетия в Китай, вече са го напуснали окончателно - Virgin Atlantic Airways Ltd. се оттегли през юли, докато Lufthansa, Scandinavian Airlines, Qantas Airways Ltd. и British Airways отмениха маршрутите си до Поднебесната империя, тъй като станаха финансово неустойчиви.

Икономика и геополитика 

Променящите се икономически и политечески връзки са друга важна причина за слабото търсене. Западните компании се колебаят да увеличат инвестициите си в Китай поради нарастващата регулаторна сложност и геополитическото напрежение, а това също възпрепятства пътуванията. 

Резервациите за бизнес пътувания до Китай са били само 52% от нивата през 2019 г. спрямо 79% възстановяване на резервациите за развлечения през миналата година, показва анализът на данните на ForwardKeys, а хората, които пътуват по работа, не остават, за да се насладят на това, което още предлага Китай.

По целия свят възгледите на хората за Китай са еволюирали, като все по-малко граждани от развитите страни вероятно имат положително отношение към икономическото въздействие и военната мощ на страната, според проучване на Pew Research Center.

Туристите от Япония, например, са предпазливи след поредица от атаки срещу японски граждани, докато тези от САЩ и Канада, където антикитайските настроения са се задълбочили, забележимо стоят настрана.

Вашингтон и Пекин остават противници по редица горещи въпроси, като Тайван и Южнокитайско море, което подкопава доверието на бизнеса.

Като оставим настрана логистиката на авиокомпаниите и геополитиката, Китай все още остава плашещо място за мнозина. Английският не се използва широко дори в големите мегаполиси, като Шанхай и Пекин, а нацията има собствена система за мобилни плащания, която обезкуражава плащането на пари в брой и е трудна за използване от чужденци. 

В допълнение, онлайн цензурата върху приложения, като Google или Instagram, прави дори и дигиталната среда в Китай неприветлива за гражданите на западните държави.