Много от индустриите на бъдещето - от електрическите превозни средства до възобновяемата енергия, ще работят на батерии. Това води до нарастващо търсене на суровините, използвани за производството на тези батерии, включително никел, кобалт и мед. 

От следващата година минните компании могат да започнат за първи път да добиват тези материали от морското дъно в индустриален мащаб. Но щетите, които биха нанесли на морските екосистеми, могат да бъдат катастрофални и необратими, предупреждава доклад, цитиран от електронното издание The Verge. 

Еколозите засилват призивите за мораториум върху дълбоководния добив, преди да е станало твърде късно.

Тази седмица в Кингстън, Ямайка, се водят разгорещени преговори за нов кодекс на океанския добив.

„Кодексът за добив ще осигури по-добра защита на морската среда, като същевременно определя изискванията за отговорен достъп и използване на ресурсите, които са от решаващо значение за борбата с изменението на климата“, коментира пред изданието Рори Ъшър от добивната стартъп компания The Metals Company.

Но морското дъно все още е твърде голяма мистерия, за да могат хората да разберат напълно последствията от човешките действия там, казват природозащитниците. Актуалните изследвания рисуват мрачна картина за това какви биха могли да бъдат някои от негативните ефекти. 

Дълбоководният добив трябва да се избягва изцяло или поне да се отложи, докато не се натрупат достатъчно научни доказателства за потенциалните последствия.

„Може да се каже, че знаем повече за повърхността на Луната, отколкото за дълбокото морско дъно. Така че е нелогично да се насочим към него и да го унищожим. Щетите, които нанасяме, биха били необратими“, казва Катрин Уелър от природозащитната организация Fauna & Flora.

 Новият доклад на организацията обединява рецензирани изследвания за това какво се крие в дълбините на океана и как то може да бъде повлияно от минното дело. Голямо внимание се отделя на зоната между Хавай и Мексико, наречена Кларион-Клипертън. Там морското дъно е покрито с подобни на скали полиметални възли, богати на никел, мед, кобалт и манган. Зоната обаче може да се похвали и с богато биоразнообразие, което изследователите се опитват да разберат и изучат. 

Около 90% от видовете, събрани за изследване, са напълно нови за науката. Някои са толкова редки, че могат да процъфтяват само в тесни региони, по-малки от 200 километра, според доклада. И скоро може да се изправят пред екзистенциална заплаха. 

През 2021 г. островната държава Науру обяви планове да спонсорира минните дейности на The Metals Company в зоната Кларион-Клипертън. Това задейства клауза в Конвенцията на ООН по морско право, която изисква Международният орган по морското дъно (ISA) да изработи нови разпоредби за добив до юли тази година. Това е в дневния ред на срещата на съвета на ISA, която се провежда тази седмица в Кингстън.

Тъй като образуването на полиметални възли отнема милиони години, може да е невъзможно екосистемите около тях да се поправят бързо, ако започне добивът, твърдят авторите на доклада. Само шумовото замърсяване от добива в зоната Кларион-Клипертън може да бъде пагубно за морския живот дори на стотици мили от конкретните места за добив, се посочва в изследване, публикувано в списание Science миналата година. В близко разстояние шумът може да достигне нива, по-силни от типичен рок концерт. Живеейки в тъмнината, някои видове зависят от способността си да усещат вибрации или шум, за да избегнат хищници или да намерят партньори и плячка.

„Те живеят на това студено, сравнително тихо място, където светлината не прониква. И все пак бихте изпратили там долу машини, които шумят, създаващи светлина разбиват утайката на дъното. Как това ще повлияе на способността на тези видове да оцелеят?“, казва Катрин Уелър.

Освен смущенията и шума от машините, експлоатиращи морското дъно, изследователите също се притесняват какво въздействие могат да окажат струите седименти, които се разпространяват при добива. Те биха могли потенциално да задушат други екосистеми или да замърсят водата. Морската утайка поглъща и големи количества въглероден диоксид, с което предпазва изпускането на част от парниковите газове в атмосферата. Обезпокоителното в случая е, че при добива могат да бъдат разбити седименти, в резултат на което да се отделят големи количества въглероден диоксид, влошавайки изменението на климата.

Има много неща, които учените не знаят за дълбокото море и как хората зависят от него. Делът на проучените части от дълбокия океан са под 1%.  

Политическите лидери от няколко държави, включително Франция, Германия и някои малки островни нации като Фиджи, Палау и Самоа, настояват за спиране на дълбоководния добив. Дори някои технологични и автомобилни компании подкрепиха мораториума, включително Google, Samsung, BMW и Volkswagen. Компаниите посочват „отговорния“ добив на сушата като алтернатива, която исторически също е била изпълнена с много предизвикателства при спазването на екологичните и човешките права. 

Това прави още по-важно рециклирането на батерии, улесняването на ремонта на устройствата и използването на по-малко материали при производството им. 
 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !