На днешната дата, 18 юли, през 1968 г. е основана американската технологична компания Intel.

Основите ѝ са положени от инженерите Робърт Нойс и Гордън Мур, но, за разлика от други компании от Силициевата долина, създадени в семейните гаражи на своите млади основател, Intel отваря врати с осигурено финансиране за 2.5 милиона долара. 

Създателите ѝ са опитни технолози на средна възраст с изградена репутация. Нойс е изобретател на силициевата интегрална схема, когато е генерален мениджър на Fairchild Semiconductor през 1959 г., а Мур ръководи изследователската и развойната дейност в същата компания.

Началото и първите продукти 

Първите продукти на Intel са чипове за памет, включително и първия в света металооксиден полупроводник, наречен 1101, който, за съжаление, не се продава добре.

Неговият наследник 1103 - еднокилобитов чип с динамична памет с произволен достъп (DRAM), обаче се оказва успешен и е първият чип, който съхранява значително количество информация.

Първоначално той е купен от американската технологична компания Honeywell Incorporated през 1970 г., за да замени основната технология за памет в нейните компютри.

Тъй като DRAM чиповете са по-евтини и използват по-малко енергия от основната памет, те бързо се превръщат в стандартно оборудване за компютрите по целия свят.

След успеха на DRAM, Intel става публична компания през 1971 г. Същата година фирмата представя чипа с изтриваема програмируема памет (EPROM), който е най-успешната й продуктова линия до 1985 г.

Също през 1971 г. инженерите на Intel Тед Хоф, Федерико Фагин и Стан Мейзор изобретяват четирибитов микропроцесор с общо предназначение и един от първите едночипови микропроцесори - с работно име 4004, по договор с японския производител на калкулатори Nippon Calculating Machine Corporation. 

Не всички ранни начинания на Intel обаче са успешни. През 1972 г. ръководството решава да навлезе в разрастващия се пазар на дигитални часовници чрез купуване на Microma. Но Intel няма истинско разбиране за потребителите и продава часовникарската компания през 1978 г. със загуба от 15 млн. долара.

През 1974 г. Intel контролира 82.9 процента от пазара на DRAM чипове, но с възхода на чуждестранните производители, пазарният дял на компанията спада до 1.3 процента до 1984 г.

По това време обаче тя се е отклонила от чиповете с памет и се е фокусирала върху бизнеса с микропроцесори. През 1972 г. Intel произвежда 8008 - осембитов централен процесор (CPU), а през 1978 г. компанията създава и първия си 16-битов микропроцесор 8086. 

Компютрите на IBM превръщат Intel в световно известна марка

През 1981 г. американският производител на компютри International Business Machines (IBM) избира 16-битовия 8088 на Intel за процесор в първия си масово произвеждан персонален компютър.

Intel предоставя своите микропроцесори на други производители, които произвеждат компютърни „клонинги“, съвместими с продукта на IBM. 

В същото време, търсенето на настолни и преносими компютри нараства с бързи темпове. IBM сключва договор с малка фирма в Редмънд, Вашингтон, наречена Microsoft Corporation, за предоставяне на дискова операционна система (DOS) за нейните компютри.

В крайна сметка, Microsoft създава операционната система Windows за устройствата на IBM, които, в комбинация с чиповета на Intel, започват да доминират на пазара още от самото му начало.

От многото микропроцесори, произведени от Intel, може би най-важният е 80386 - 32-битов чип, пуснат на пазара през 1985 г., който поставя началото на ангажимента на компанията да направи всички бъдещи микропроцесори обратно съвместими с предишните поколения.

Така разработчиците на приложения и собствениците на компютри могат да бъдат сигурни, че софтуерът, който е работил на по-старите машини на Intel, ще продължи да работи и на най-новите модели.

Микропроцесорите Pentium и кампанията Intel Inside

С представянето на микропроцесора Pentium през 1993 г., Intel изоставя своите конвенции за именуване на продукти с числови комбинации.

Pentium e първият чип на Intel за компютри, който използва паралелна или суперскаларна обработка, което значително увеличи скоростта му. Той има 3.1 милиона транзистора, в сравнение с 1.2 милиона транзистора на своя предшественик 80486. 

Комбиниран с операционната система Windows 3.x на Microsoft, модерният процесор Pentium спомага за значителното разширяване на пазара на персонални компютри.

Въпреки че по това време фирмите все още са основните купувачи на PC-та, високопроизводителните машини Pentium дават възможност и на индивидуалните потребители да използват персоналните компютри за мултимедийни графични приложения и игри, които изискват повече процесорна мощност.

Бизнес стратегията на Intel разчита на създаването на нови микропроцесори, значително по-бързи от предишните, като по този начин насърчава потребителите често да обновяват компютърните си конфигурации. 

За да повиши информираността на потребителите за марката, през 1991 г. Intel започва да субсидира компютърни реклами, при условие че те включват логото на компанията „Intel inside“.

Съгласно програмата за сътрудничество, Intel заделя част от парите, които всеки производител на компютри харчи годишно за чипове на Intel, и "субсидира" с тях половината от разходите за печатни и телевизионни реклами на тези компании.

Въпреки че програмата струва на Intel стотици милиони долари всяка година, тя постига желания ефект и превръща Intel в марка, разпознаваема по целия свят. 

Днес Intel контролира около 80% от пазара на микропроцесори за лаптопи и настолни компютри, а пазарната капитализация на компанията възлиза на 146.2 милиарда долара. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !