Технологията за безжичен трансфер на данни, по-известна като Wi-Fi, навършва 25 години. Днес тя е неразделна част от ежедневието ни.

По-младите поколения едва ли си спомнят времената, в които кабелната връзка беше задължителна за достъпа до интернет, тъй като в днешно време Wi-Fi е най-популярният начин за връзка с Мрежата.

Тя е стандартен елемент от всички компютри, телефони, телевизори, смарт часовници и безброй други устройства, а обхватът ѝ продължава да расте.

И все пак, за разлика от други новаторски технологии с добре документиран произход, за началото на Wi-Fi се носят различни митове и легенди, пише Fast Company.

Официалният старт

Официалният старт на Wi-Fi технологията се състои на 15 септември 1999 г., когато коалиция от компании се ангажира да гарантира, че безжичната свързаност ще работи безпроблемно на устройства от различни производители.

Името „Wi-Fi“ може да е изглеждало странно в началото, но със сигурност е по-започнящо се от IEEE 802.11b - техническият стандарт, който стои в основата на технологията. 

Как се появява безжичната интернет връзка? 

Институтът на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) е най-голямата техническа професионална организация в света с повече от 325 000 членове. Именно там започва дългогодишния политически и технически процес за разработване на стандарт за безжична връзка.

Вик Хейс, често наричан „бащата на Wi-Fi“, ръководи международен комитет, включващ стотици инженери от повече от 100 конкурентни компании. Разработката на въпросния стандарт отнема почти десетилетие и в нея се включват огромен брой хора от целия свят.

Въпреки това, стандартът IEEE, сам по себе си, не е достатъчен за създаване на Wi-Fi. Простото му спазване не гарантира, че устройствата ще комуникират безупречно и те често не го правят. 

Тогава идва намесата на друга група, представляваща шест компании, в крайна сметка наречена Wi-Fi Alliance. Тяхната мисия е да гарантират, че безжичните устройства могат да се свързват надеждно и че тази съвместимост ще продължава с развитието на технологията. Тези пионери популяризират визията си на пресконференция, организирана в деня на стартирането на Wi-Fi. 

Историята на Wi-Fi обаче е още по-интересна, защото разклоненията ѝ стигат чак до Холивуд, Хавай и Нидерландия. По време на Втората световна война актрисата Хеди Ламар и композиторът Джордж Антейл стават пионери на радиоразпространението, което по-късно се превръща и в критичен стълб на Wi-Fi. 

През 1971 г. професор Норм Абрамсън оглавява ALOHAnet - безжична мрежа, която свързва Хавайските острови. По-късно квалифициран холандски екип от National Cash Register интегрира тези технологии и препоръчва на IEEE да установи стандарт за безжична мрежа.

Кой е истинският изобретател на Wi-Fi? 

Отговорът на този въпрос е труден, защото просто не може да се посочи един човек. Списъкът на създателите на технологията е дълъг и включва много невъзпяти герои.

Невероятният успех на Wi-Fi като глобален стандарт се дължи на непрекъснатите иновации. През последните 25 години те се "наслояват" върху оригиналния Wi-Fi стандарт, като винаги се поддържа обратна съвместимост, тоест новите устройства, които излизат на пазара, могат да се свързват с по-старите модели.

Това е и причината, поради която един модерен лаптоп все още може да се свърже с рутер на 10 години, например. 

IEEE издава над 30 поправки на спецификациите, а Wi-Fi Alliance, който вече включва над 900 компании, осигурява не само оперативна съвместимост, но и оглавява глобални инициативи за поддържане на безпроблемна свързаност през "поколенията" на технологията. Тези подобрения са подобрили производителността на Wi-Fi повече от 4000 пъти от създаването му до момента.

Австралийският екип в CSIRO (Commonwealth Scientific and Industrial Research Organisation), воден от Джон О’Съливан, изследва безжичните мрежи през 90-те години, но не участва в създаването на стандарта IEEE. 

CSIRO става известен със съдебната битка, започнала през 2005 г., от която печели над 400 милиона долара плащания от доставчици на Wi-Fi за патент, свързан със специфична технология с акронима OFDM.

Въпреки това, OFDM не е включен в Wi-Fi до втората му версия през 2003 г., което означава, че екипът на CSIRO не е имал пръст в разработката на оригиналното издание от 1999 г. 

Това, което е сигурно, е трансформиращото въздействие на Wi-Fi върху почти всеки аспект от съвременния живот. Невидимите вълни на безжичната свързаност вече могат да откриват присъствието на хора в стаята, а скоро може да има и Wi-Fi терминали на Луната.  

Размишлявайки върху пътя на Wi-Fi, изобретателите се възхищават на дълбокото му въздействие върху обществото, далеч надхвърлящо и най-смелите им очаквания.

От свързване на хората в развиващите се страни до реализацията на дистанционна работа по време на пандемията от COVID-19, Wi-Fi промени света по начини, които създателите му никога не са си представяли.

И никой от тях не знае как Wi-Fi ще преобрази живота ни през следващия четвърт век.