В суровата зима на Аляска единственият начин да стигнеш до град Уитър дълго време е бил по море или с влак, но само ако метеорологичните условия го позволяват. Всичко се променя преди 15 години, когато щатът преустройва железопътен тунел от Втората световна война, за да може през него да преминават и автомобили. Днес този тунел е портал към един от най-необикновените градове в света.

dbr.bg-image

Живот, диктуван от тунела

Пътуването през еднолентовия тунел може да бъде клаустрофобично изживяване, но за жителите на Уитър то е синоним на свобода. Целият им живот е организиран според графика на съоръжението – автомобили се пропускат само веднъж на час във всяка посока. Ако се опитате да се приберете след 22:30 ч., просто нямате шанс.

Често срещана гледка пред входа на Уитър са хора, които са изпуснали последното преминаване за деня и са принудени да спят в колите си. В знак на ирония, много местни носят тениски с надпис „POW“ – „Prisoner of Whittier“ („Затворник на Уитър“).

Истината е, че дори и без тунела, градчето е изолирано от света по много начини. Тук падат между 6 и 7 метра сняг годишно, а виелиците достигат скорост от 130 км/ч. Въпреки това жителите са намерили начин да се справят с предизвикателствата.

Един град под един покрив

Жителите на Уитър дори не трябва да излизат от сградата, в която живеят, ако не искат. Причината е, че почти целият град – болница, училище, община и магазини – функционира в една-единствена, самостоятелна структура. Това е масивният 14-етажен колос от епохата на Студената война, известен като Кулата Бегич (Begich Towers Incorporated (BTI)).

BTI се извисява в небето, нарушавайки пейзажа на пролива Принц Уилям. Сградата е проектирана да издържа на шест месеца дъжд, шест месеца сняг и дори на бомбардировки. Отвътре BTI прилича на стандартен жилищен комплекс, но когато излезеш навън през зимата, няма накъде да отидеш и няма кого да срещнеш.

Час пик в Уитър означава асансьорът да спира на всеки етаж. Общински служители като Дженифър Роджърс ходят на работа по сандали дори в най-големия студ, защото просто не им се налага да излизат навън. Трите ѝ деца не вървят до училище, а слизат с асансьора до мазето и минават през подземен коридор, който свързва BTI с местното училище Whittier Community School.

Говори се, че някои хора не са напускали сградата от седмици, месеци, а дори и години.

dbr.bg-image

Сплотената общност на Уитър

Около 220 души живеят целогодишно в Уитър, като се прехранват основно с риболов, туризъм и работа в държавната фериботна и железопътна компания. Повечето от тях имат апартаменти в кулата, което създава усещането, че всички са едно голямо семейство, живеещо в огромна къща, макар и в отделни стаи.

Всички сме семейство тук – казват те.

Това е голямо семейство, изпълнено с обич, но според някои – и със същото количество странности. Всеки се грижи за другия, но и всеки знае всичко за другия.

Истории от "най-странния град в Аляска"

Хора от различни краища идват в Аляска, за да започнат на чисто. Някои се крият тук, други просто търсят по-добър живот. Бренда Толман, на 64 години, е една от тях. През 1982 г. тя оставя работата си като художник на табели в слънчева Калифорния, взима синовете си близнаци и се мести в Уитър.

Бях ужасена, когато излязох от тунела. Мислех, че ще ме чака огромна горила. Градът изглеждаше като сцена от филм на ужасите.

Това усещане не е случайно. Холивуд планира да снима в Уитър трилър за подводници, в който градът ще „играе“ ролята на руска военна база. Иронията е, че Уитър е основан именно като американска военна база след атаката над Пърл Харбър и е имал ключова роля в началото на Студената война. Армията издига две монументални сгради – BTI и съседната Buckner Building. След съкращенията през 50-те години обаче базата е затворена. BTI е предадена на общината през 1973 г., а Buckner остава изоставена – пълна с азбест и твърде скъпа за ремонт.

Животът тук е толкова особен, че преди 15 години излиза книга, озаглавена „Най-странният град в Аляска“. Ето някои от уникалните аспекти на ежедневието:

  • Вертикален транспорт: В час пик придвижването става основно с асансьор.
  • Подземен достъп: Училището е свързано със сградата чрез подземен тунел.
  • Всичко на едно място: Магазинът Kozy Korner на първия етаж предлага всичко – от паста до лакочистител.
  • Градско земеделие: Училището разполага с хидропонна оранжерия, чието оборудване е иззето от жител, отглеждал канабис.

Между клаустрофобията и спокойствието

За някои Уитър е „най-прекрасното място на света“ – красиво, спокойно и сигурно. За Бренда Толман това е „Божият малък акър“. Но без занимания, мястото може да те потопи в клаустрофобия. „Трябва да умееш да си сам със себе си, иначе ще се почувстваш самотен“, казва тя.

Границите между личното и професионалното лесно се размиват. Ерика Томпсън, 38-годишна учителка, която живее на деветия етаж, предпочита да прекарва обедната си почивка в учителската стая, „за да отдели работата от дома“. Учениците са ти съседи, срещаш ги в пералнята и понякога дори провеждаш уроци в хола си.

Иронията е, че тук, в една кула, изолирана от света, трябва да се научиш да живееш с другите на крачка разстояние. Но в крайна сметка, най-важният урок е да се научиш да обичаш себе си.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !