В продължение на три десетилетия от човешката история свръхзвуковите пътнически полети бяха реалност. Но на днешната дата преди 22 години тази ера от развитието на авиацията приключи. 

На 26 ноември 2003 година е извършен последният полет със свръхзвуковия пътнически самолет Конкорд. Тогава една от последните останали машини от този клас каца на летището в Бристъл, Великобритания. 

Така приключва една епоха, започнала още в годините след Втората световна война, когато за първи път се обсъжда възможността свръхзвуковите полети да бъдат използвани в гражданската авиация. 

Веднага след като Чък Йегър преминава звуковата бариера през 1947 г., авиокомпаниите започват да обмислят варианти да превозват и пътници с подобна скорост

На 29 ноември 1962 г. правителствата на Франция и Великобритания подписват споразумение за изграждане на свръхзвуков реактивен самолет, откъдето идва и името на бъдещия летателен апарат - Конкорд (от френската дума "concorde", която означава "споразумение"). 

Френската компания Aérospatiale, която е предшественик на Airbus, и British Aircraft Corporation се споразумяват да произведат свръхзвуков пътнически самолет с четири двигателя и делтовидни крила.

По същото време авиоинженерите в САЩ и Съветския съюз работят върху собствени свръхзвукови самолети. Американският Boeing 2707 така и не успява да излезе извън чертожната дъска, докато съветският Tupolev TU144 влиза в експлоатация, но бързо е "пенсиониран" поради проблеми с експлоатацията и безопасността.

Двигателят, избран за задвижването на Конкорд е турбореактивният Olympus 593, разработен от Rolls-Royce и Snecma. Форсажните камери на двигателя дават на самолета характерните "димни" излитания. Всеки двигател произвежда по 38 000 паунда тяга.

Конкорд има някои функции, с които никой друг западен граждански самолет не разполага по онова време, включително двойното делтовидно крило и нос с променлив ъгъл, който дава на пилотите по-добра видимост при излитане и кацане.

Свръхзвуковият самолет e представен за първи път през 1967 година на изложение в Тулуза, Франция

Неговият прототип извършва първия си тестов полет през март 1969 година. През октомври същата година той успява да премине звуковата бариера. 

Около дузина авиокомпании от цял свят правят предварителни поръчки за самолета, но той  скоро среща съпротива. Един от страничните ефекти на свръхзвуковите полет е характерният гръм, който е доста неприятен за хората на земята. В резултат на това полетите на Конкорд са ограничени до маршрутите над вода с минимално време, прекарано над сушата.

В допълнение, хората, които живеели в близост до летищата, се оплаквали от силния шум, генериран от четирите масивни реактивни двигателя на самолета при излитане. В резултат на това полетите на Конкорд стават обект на допълнителни ограничения.

Поради екологични и икономически опасения, произтичащи от петролната криза от 1973 г., повечето клиенти на Конкорд се отказват от поръчките си. Така British Airways и Air France остават единствените оператори на иновативния самолет.

Произведени са общо 20 Конкорда, шест от които са тестови прототипи.

От останалите 14 броя, 7 влизат в експлоатация за Air France, а другите 7 - за British Airways

На 21 януари 1976 г. два Конкорда, по един от всяка авиокомпания, излитат едновременно, за да отбележат първия свръхзвуков пътнически полет в света. 

Полетът на Air France лети до Рио де Жанейро през Сенегал, докато самолетът на British Airways лети до Бахрейн в Персийския залив.

По-късно същата година British Airways пуска и трансатлантически полети между Лондон и Ню Йорк. Пътувайки със скорост повече от два пъти по-висока от тази а на звука и на височина от близо 20 000 метра фута, Конкорд прекосява Атлантика само за три часа.

Това е голямо подобрение в сравнение със седемте часа, необходими на конвенционалните реактивни самолети да преминат същото разстояние. 

В началото интериорът за общо 100 пътници е сравнително семпъл, но тъй като клиентелата става по-заможна, се променят както оборудването, така и обслужването. 

Скоро Конкорд се превръща в предпочитания избор за пътуване на богатите и известните

Всеки ден флотилията от свръхзвукови пътнически самолети се зарежда с луксозно шампанско и хайвер от белуга.

Конкорд дори служи и като кралски транспорт на британската кралица Елизабет Втора. 

През по-голямата част от кариерата си Конкорд има безупречно досие за безопасност. Всичко обаче се променя на 25 юли 2000 г., когато един от самолетите на Air France избухва в пламъци и се разбива малко след излитането си, отнемайки живота на 113 души. Инцидентът става, след като спукана гума пробива горивните резервоари.

Всички останали 12 Конкорда са спрени незабавно и са преоборудвани с по-здрави резервоари за гориво.

Въпреки че флотилията на Конкорд се връща в експлоатация в края на 2001 г., бизнесът на свръхзвуковите пътешествия така и не се възстановява.

До пролетта на 2003 г. Air France и British Airways обявяват плановете си да приземят завинаги флотилиите си от Конкорди

Ръководителите на British Airways се аргументират със съкращенията в бюджетите след атаките на 11 септември и рязкото нарастване на разходите за поддръжка.

Air France изпълнява последния си търговски полет с Конкорд от Ню Йорк до Париж на 31 май 2003 г.

За 27 години служба флотилията от свръхзвукови самолети на British Airways извършва общо 50 000 полета и превозва повече от 2.5 милиона пътници.

Сега Конкордите вече са музейни експонати. Но въпреки че се оказва финансов провал, статусът на Конкорд като технологично чудо остава неопетнен.

За мнозина краят на Конкорд представлява не само краят на една ера, но и стъпка назад за човечеството. Защото вече не можем да пресичаме Атлантическия океан за три часа и е много вероятно никога повече да не успеем. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !