Изправени пред остър недостиг на работна ръка, застаряваща демография и хронични проблеми с производителността, японските компании би трябвало да са плодородна почва за внедряването на изкуствен интелект (AI). И все пак, в сравнение със САЩ и Обединеното кралство, внедряването му на много работни места остава бавно и предпазливо.

Реакцията на Япония към AI започва да наподобява на някоя от бавно развиващите се пиеси на традиционния японския театър Но.

Всички маскирани герои на сцената са съгласни, че действието е спешно, и призивът се повтаря с тържествено съгласие. И все пак актьорите остават замръзнали на място, пише BBC.

Чудесно за засилване на драмата, ужасно за справяне с непосредствените трудности на страната.

Икономически парадокс: Япония изостава в AI надпреварата

Данни показват, че Япония изостава по използването на изкуствен интелект на работното място. Само 8.4% от японските служители използват изкуствен интелект като част от работата си, според доклад от края на миналата година на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

За разлика от това, отделни статистики показват, че САЩ този дял е 50%, а Обединеното кралство - 32%. В Сингапур, за който се твърди, че има вторият най-висок процент на използване на изкуствен интелект след Обединените арабски емирства и най-много в Азия, 56% от работниците използват изкуствен интелект „няколко пъти седмично“.

И така, защо Япония се бави?

Остин Сю, съосновател на американския стартъп Kuse AI, казва, че това се дължи на консервативността и нежеланието за поемане на риск от страна на японските компании. Неговата компания наскоро открива офис в Япония, за да продава своите системи с изкуствен интелект на фирми в страната.

„Има организации, където процесите и културата на консенсус наистина забавят нещата“, казва той. „Където толерантността към грешки, свързани с изкуствения интелект, е близо до нула, особено във всичко, с което се сблъсква клиентът. Някои биха предпочели да оставят дадена позиция незаета, отколкото да позволят на машина да се справи с нея.“

Сю казва, че ситуацията в САЩ е много различна, като някои бизнеси вече позволяват на агентите с изкуствен интелект далеч повече свобода за повишаване на производителността. „В САЩ колегите с изкуствен интелект влизат като помощници и постепенно стават част от работния процес. Отношението на американските шефове често е - нека опита, след което го поправи.“

Той добавя, че японските компании се нуждаят от повече доказателства, преди да се доверят достатъчно на изкуствения интелект, за да го използват.

Париса Хагириан, професор по международен мениджмънт в Университета за висши науки в Киото, е съгласна, че много японски компании са твърде склонни към избягването на риска, за да обмислят използването на AI.

„Предизвикателствата пред приемането му са същите като пред приемането на каквато и да е промяна в японските фирми. Ето защо използването на AI все още е доста ограничено и предпазливо, особено на работното място.“

Хагириан също така сравнява това с по-предприемаческата култура на САЩ, като твърди, че японските фирми са силно чувствителни към грешки, несигурност и репутационен риск.

„Тъй като генеративният AI все още не е напълно надежден, той се използва в Япония главно за задачи с нисък риск, като писане, обобщаване или събиране на информация, но много по-малко за основни операции или вземане на решения и за подобряване на цялостните процеси“, казва тя.

Твърди се, че здравният сектор на Япония е особено бавен при използването на изкуствения интелект, като някои болници все още дори не дигитализират напълно досиетата на пациентите. „Хартиените документи се натрупват в потресаващи мащаби“, казва служител в японска болница, който е пожелал анонимност. „Като в каменната ера сме.“

Правителствени усилия срещу системни проблеми

Японското правителство е наясно с по-широкия проблем с ниското внедряване на изкуствения интелект и се опитва да накара повече компании да възприемат технологията. Миналата година парламентът на страната прие Закон за насърчаване на изкуствения интелект.

Мерките имат за цел използването на лека регулация, за да се насърчи бизнесът да инвестира повече в изкуствен интелект. Токио обещава, че Япония ще се превърне в „най-благоприятната страна в света за разработване и използване на изкуствен интелект“.

Правителството вярва, че засиленото използване на изкуствен интелект може да помогне на Япония да подобри производителността си. В момента тя продължава да има най-лошото ниво в групата на развитите страни от Г-7.

Японското министерство на финансите твърди, че възприемането на изкуствения интелект от бизнеса вече се е увеличило значително, като 75% от компаниите вече използват технологията, в сравнение с 11% преди пет години.

Критиците обаче твърдят, че във всеки от тези бизнеси само малка част от персонала действително използва изкуствен интелект и че тези, които го правят, го използват само в много ограничена степен.

Проф. Ясуши Огасавара, експерт по социалната система и технологиите на Япония в университета Мейджи, казва, че няма достатъчно технологично грамотни хора в работната сила.

„Въпреки че японците обичат да си играят с различни джаджи като смартфоните, дигиталната грамотност тук е ниска“, казва той.

Това се подчертава в доклад от началото на годината, в който се казва, че Япония е изправена пред недостиг на почти 800 000 IT специалисти до 2030 г.

Твърди се също, че много компании се борят с остарели компютърни системи, като около 60% от тях са на повече от 20 години.

Освен това Огасавара добавя, че японските компании са под по-голям натиск да избягват подхранването на безработицата, отколкото да разработват изкуствен интелект, което би могло да доведе до загуба на работни места.

„Правителството говори за изкуствен интелект, преквалификация, дигитални умения, но в действителност е трудно да се адаптират човешките ресурси към дигиталните умения, защото основният приоритет е поддържането на пълна заетост“, казва той.

Първи стъпки към промяна

Но има промяна в набирането на персонал, като някои компании сега дават приоритет на „грамотността в областта на изкуствения интелект“ при наемането на нови висшисти.

В частния сектор по-големи фирми като Kanematsu, голяма търговска компания, наемат опитни висшисти като Ута Ямагучи, която се присъединява през април.

„Използвам изкуствен интелект доста често на работа“, казва тя. „Много от колегите ми го използват много. За писане на имейли за шефа ми, обобщаване на сложни документи, записване и обобщаване на срещи.“

Но, за разлика от САЩ, тя казва, че системи с изкуствен интелект, които могат автономно да се справят с многоетапна работа, все още са практически непознати в Япония.

Въпреки това, нейният работодател, известен с далновидното си мислене, вече ги е включил в програмата си.

Огасавара казва, че „промяната в Япония е ограничена“. Той добавя: „Японското общество очаква безболезнена реформа, така че мисля, че може да се каже, че драстичната реформа е трудна, меко казано.“

„Разрушителната иновация“ може да е мръсна дума в Япония, но без нея повишението на производителността, от което се нуждае страната, би могло да остане неуловимо.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !