Откакто съществуват границите, хората полагат големи усилия, за да пренасят тайно неща през тях.

Екстремен пример е мъж от Онтарио, който през 2014 г. залепя с тиксо 51 живи костенурки към скута и краката си, след което прекосява границата между САЩ и Канада. Заловен е по-късно от разследващите, след като се опитал да изпрати костенурките за продажба в Китай.

27-годишният мъж признава престъплението си във федерален съд в Мичиган, където е признат за виновен по шест обвинения и осъден да плати над 17 000 долара обезщетение.

Въпреки че методите и мотивите на трафиканта на костенурки са необичайни, той се вписва в един познат модел. Контрабандистът се опитва да внесе нещо очевидно незаконно - незаконни наркотици, фалшифицирани стоки, незаконни растения или животни, дори хора - а митническите агенти се опитват да прехванат контрабандата.

Но има и един друг вид американски контрабандисти, препратка към последния път, когато американските мита бяха толкова високи.

Търговската политика на президента Доналд Тръмп означава, че богатите в страната сега имат силни стимули да пазаруват луксозни стоки в чужбина, след което да се връщат с тях, без да плащат мита.

Изчисляване на риска и възнаграждението

Това се случва постоянно в САЩ. Такъв пример е Шарлът Уорън - богата наследница, включена в списъка на „Четиристотинте“от Позлатената епоха на Ню Йорк.

През 1915 г., когато тя и съпругът ѝ - известният архитект Уитни Уорън, се завръщат в Ню Йорк от хуманитарно пътуване в разкъсвана от война Европа, тя е обвинена в това, че избягва митнически процедури, като занижава цените на френски рокли с хиляди долари.

Уорън твърди, че роклите, разпръснати в няколко от куфарите ѝ, са евтини „покупки по време на война“ от Париж, но според митническите агенти такива сделки не съществуват.

Разгневен съдия глобява Уорън с 8 000 долара, намеквайки, че я е пощадил от затвора само заради благотворителната ѝ дейност. Тя веднага плаща наказанието с пачка банкноти от по 100 долара.

Ако сте склонни към злорадство, би било забавно да си представите днешни известни личности или обсебени от модата милиардери, засрамени на границата по подобен начин. Този вид контрабандисти обаче е трудно да бъдат разпознати.

Те не изглеждат по-различни от всеки друг заможен пътешественик, докато носят съвсем обикновени вещи. Вместо наркотици или костенурки, агентите трябва да търсят швейцарски часовници, френски чанти, италиански обувки или луксозни южнокорейски продукти за грижа за кожата.

Роклите на Уорън са били обект на 50% мито, като САЩ наскоро наложиха същата ставка върху вноса от Индия, коятоq според модните експертиq може да бъде отлично място за закупуване на сложни бродерии и мъниста, подобни на тези, които се срещат по булчинските рокли.

Швейцария и нейните часовници на астрономически високи цени, междувременно, бяха обложени с мито от 39%. Дори когато новите мита са едва 15%, каквито са за Европейския съюз, спестяванията от пазаруване в чужбина могат да бъдат значителни.

Американски купувач в Париж може да кандидатства за възстановяване на данък добавена стойност (ДДС), което ще доведе до общи спестявания от 35% или повече.

Въпреки че контрабандата е очевидно незаконна, „съотношението риск-възнаграждение със сигурност е по-благоприятно с покачването на митата“, казва Сюзън Скафиди, директор на Института по модно право към университета Фордъм в Ню Йорк.

Дори когато митата бяха по-ниски, пътниците често се опитваха да вкарат в САЩ продукти безмитно, казва Скафиди, като чуждестранните търговски представители и личните купувачи „често са били готови да посъветват или помогнат“.

Сега американските мита са най-високите от 1935 г. насам – средно близо 17.4%, според Budget Lab на Йейлския университет. Групата изчислява, че американските потребители ще плащат с 35% повече за облекло и с 37% повече за кожени изделия като обувки и чанти.

Преди около век, за някои богати пътешественици е било невъзможно да устоят на подобни стимули. Богатият контрабандист е бил добре познат персонаж в популярните медии и постоянно разочарование за митническите инспектори.

През 1870 г. задлъжнял 22-годишен мъж от богато английско семейство е открит да влиза в САЩ с диаманти, залепени на прасците му. През 1910 г. Кари Аронсън - съпруга на производител на ръкавици, е открита с бижута на стойност хиляди долари, скрити в чорапите и други дрехи.

„Обикновено хората, които са заможни и могат лесно да си позволят да плащат митата, ни създават най-много проблеми“, оплаква се анонимен служител пред New York Herald Tribune през 1928 г.

Изкушението към контрабанда не е било само заради спестяването на пари. С напускането на САЩ, хората са могли да се сдобият със стоки, които не са налични у дома. Те са внасяли контрабандно луксозни алкохолни напитки, вино, пури и бижута.

Особено примамливи били по-висококачествените дрехи и скъпите материиq като коприна и дантела. Париж и дори Канада били популярни дестинации за булки, които се обличали за сватбите си.

Подобна динамика може да започне да се очертава, след като Тръмп прекрати освобождаването от мита на пратки на стойност 800 долара или по-малко. Тъй като онлайн пазаруването става по-скъпо, започва да има по-голям смисъл стоките да се разглеждат лично.

Всъщност американците, които пазаруват в чужбина в реалния живот, обикновено могат да внесат обратно стоки на стойност до 800 долара без мито, стига пътуването им да е било за повече от 48 часа. Пътуванията, фокусирани върху пазаруването, вече са често срещани другаде, особено в Азия.

От Embark Beyond - туристическа агенция, базирана в Ню Йорк, обслужваща ултрабогати потребителите стойност, казват, че заявките за международни пътувания с цел шопинг през май са скочили с 45% на годишна база.

Наръчникът на контрабандиста

Ако митнически агент попита за луксозен предмет в чантата ви или върху вас, няколко лъжи може да проработят (въпреки че от Bloomberg не одобряват подобно поведение).

Пътуващите може да заявят, че чантата Louis Vuitton за 3 000 долара е била купена преди години, например, или че всъщност е евтина имитация. Те обаче трябва да се надяват, че по-късно никой няма да провери разписките от кредитните карти.

Подобно на трафиканта на костенурки, контрабандистите често биват залавяни впоследствие, когато предприемат някакъв ход, като например препродажба на плячката си, който предизвиква разследване.

През последните години граничните служители на САЩ рядко си правят труда да преглеждат гардероба на пътуващите или да отварят багаж, но в миналото преминаването през митницата е било по-трудно.

Когато семейство Аронсън пристигнали в Ню Йорк с океански лайнер, те декларирали покупки в чужбина на стойност 100 долара, което е било законовият лимит по това време.

Кари обаче изглеждала нервна, затова агентите проверили багажа на двойката, който включвал почти дузина чанти и открили следа: подозрително празна кутия за бижута. Две жени инспектори я отвели настрана за претърсване, при което у нея били открити брошка, гривна и часовник.

Знаейки, че ще бъдат проверени, контрабандистите проявяват изобретателност, използвайки трикове, които медиите обичали да документират. Някои носели няколко слоя дрехи, за да скрият нови предмети.

Скъпоценни камъни били слагани в обувки, зашивани в дрехи или дори скривани в ноздрите, ушите и стомаха. Мъж поставя часовници в лепкава субстанция и ги пъха под мишниците си. Пратка френски часовници била открита в ковчег, като за автентичност бил включен и истински труп.

Заради всичките тези хитрости, агентите трябва да бъдат бдителни. Преди време инспектор претърсва кошниците за пикник на канадци по време на еднодневна екскурзия до Ниагарския водопад, казвайки, че се притеснява, че може да „внесат огромна кошница, пълна с детски ръкавици, в Съединените щати, вместо сандвичи“.

Възможно е този вид бдителност да се завърне с влизането в сила на митата на Тръмп. Министерството на правосъдието съобщава, че подготвя мерки срещу контрабандата, а закон за данъците и разходите, подписан от Тръмп на 4 юли, предоставя на митническа и гранична защита на САЩ милиарди долари нови ресурси.

„Тази администрация заяви ясно и гласно, че е заинтересована да спре укриването на мита, доколкото е възможно, и да преследва тези, които избягват мита, с цялата строгост на закона“, казва Джонатан Тод, търговски адвокат в адвокатската кантора Benesch в Кливланд.

Засега обаче основният фокус на властите изглежда е върху компании, заобикалящи митата, а не върху отделни лица. По-голяма част от новите средства за граничните власти са насочени към прихващане на фентанил и нелегални имигранти, а не към луксозни чанти или парфюми.

Говорител на Митническа и гранична защита заяви, че агенцията „извършва проверки на стоки, влизащи в Съединените щати в съответствие с приложимите закони, разпоредби и приоритети за правоприлагане“ и „използва различни разузнавателни методи за идентифициране на високорискови пътници и пратки, за да концентрира ресурсите за инспекция“, включително „ненатрапчива технология за инспекция“.

Престъпление без жертви

Дори и да можете да нарушите закона заради изгодна сделка, трябва ли да го правите? От правна гледна точка тук няма сива зона. Но Скафиди от Фордъм се чуди дали пътуващите, които не харесват Тръмп, биха могли да възприемат пазаруването си в чужбина като форма на гражданско неподчинение.

От всички престъпления, които можете да извършите, контрабандата може би е най-бляскавото. Измислени контрабандисти като Рет Бътлър в „Отнесени от вихъра“ и Хан Соло в „Междузвездни войни“ са възхвалявани като секси мошеници.

Няколко от бащите-основатели на САЩ почти сигурно са били замесени в контрабанда: обвиненията на британците, че Джон Ханкок е внесъл незаконно вино в пристанището на Бостън през 1768 г., предизвикаха противоречие, което допринася за ускоряването на Американската революция.

„Абсолютно съществува усещането, че контрабандата е престъпление без жертви“, казва историкът от университета в Сиракюз Андрю Уендър Коен.

Нагласите обаче могат да се променят. В десетилетията след Гражданската война в САЩ плащането на тогавашните високи мита се е възприемало като патриотичен дълг, казва Коен, чиято книга от 2015 г. „Контрабанда и раждането на американския век“ изследва историята на този период.

Въпреки че някои американци, особено в селските райони, мразели да плащат мита, те били основният източник на финансиране на правителството, докато конституционна поправка не въвежда данъка върху доходите през 1913 г.

Защитниците на митата твърдят, че те поддържат американските демократични ценности, като не допускат чуждестранен лукс и защитават американските служители от нелоялна конкуренция от чуждестранна работна ръка, която често е била възприемана като поробена и експлоатирана.

Междувременно, избягването на мита се свързва с бившата Конфедерация, която се е издържала от контрабанда по време на войната.

Във времена, когато жените не можели да гласуват, търговският дебат е бил и очевидно сексистки. Тъй като митата имали за цел да повишат заплатите и „да позволят на мъжете да бъдат единственият източник на прехрана за семейството“, пише Коен, „протекционистите гледат на митниците като на пазител на американското семейство“.

Междувременно, жените са възприемани като естествени контрабандисти, уж поради умението им да заблуждават митническите агенти и неспособността им да устояват на изгодни сделки.

През 1872 г. нюйоркски вестник се подиграва на женски конгрес, като го нарича подкрепящ „свободна любов, свободна търговия, свободно избирателно право, свободен труд и свободна земя“.

Днес богатите американци може би са в най-добра позиция за контрабанда, предвид разполагаемия им доход и склонността им да пътуват. Но почти всеки, който често лети със самолет, като например стюардеси, би могъл да се възползва от възможността да внесе някои безмитни стоки, за да ги запази или препродаде. Със същото изкушение се  сблъсква всеки, който живее близо до хилядите километри граница на САЩ с Мексико и Канада.

Никъде пазаруването в чужбина не изглежда по-лесно отколкото в Детройт, където канадската граница е на по-малко от миля от другата страна на река Детройт. Контрабандисти са прехвърляли огромни количества алкохол през реката по време на Сухия режим, а през 1872 г. вестник изчислява, че „поне всяка десета жена“, която е пътувала, е носила контрабанда.

По магистралите на Детройт днес шофьорите преминават покрай знаци за изход, предупреждаващи: „Мост към Канада, забранено е повторно влизане в САЩ“. Според митническа и гранична защита, над 5 милиона автомобила и камиона са влезли в САЩ през моста и близкия тунел през последната финансова година.

След седем години строителство тази есен ще бъде открит и международния мост Горди Хау над реката. Наред с шест ленти за превозни средства, той ще разполага и с лента за пешеходци и велосипедисти.

От страната на Мичиган са разположени декари свръхмодерни митнически съоръжения - 36 ленти за проверка, гигантски рентгенов апарат за камиони и селскостопанска сграда за животни.

Има и станция за проверка на пешеходци, бегачи и велосипедисти, слизащи от моста. Трудно е да си представим, че туристи и спортуващи внасят много контрабанда в САЩ, въпреки че със сигурност някой ще се опита.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !