dbr.bg-image

Красимира Райчева e част от екипа на Visa от 2004 г. През професионалната си кариера тя има опит като началник отдел „Картови разплащания“ в търговска банка и ръководи множество проекти на IBM в банковия сектор. Притежава магистърска степен по електроника от Техническия университет – София и магистърска степен по Project management от George Washington University. Завършила е мениджмънт в Henley Management College. 

Расте ли процентът на българите, използващи дигитални разплащания?

Потребителите биха искали да могат да плащат с електронни средства на все повече места. Затова инициативите, които помагат на малките, средните и микропредприятията да станат част от дигиталната икономика, придобиват сега още по-голямо значение.

Нашите проучвания показват, че банковата карта заема второ място (54%) сред предпочитаните методи за разплащане от българите, а парите в брой продължават да държат първа позиция с 67%.

Магазините, които осигуряват възможност за дигитални методи на разплащане, се възприемат положително от българските потребители - близо 41% от анкетираните смятат, че те са съвременни, а 42% от тях - че са ориентирани към клиента, показват резултатите от проучването.

Една пета от респондентите пък посочват, че са си тръгвали от хранителен магазин, тъй като липсва възможност за покупка с карта. Особено остро липсата на дигиталните разплащания се усеща на пазари и базари (42%), при фризьор, бръснар, козметик (45%), в такси (42%), при лекар, зъболекар или физиотерапевт (35%).

Смартфоните, таблетите и другите свързани устройства дават достъп до нови възможности за пазаруване и разплащане. Как се възприемат те у нас?

Мобилните устройства се превръщат в неизменна част от нашето ежедневие и по-голямата част от българите (65%) са готови да ги използват за пазаруване и плащане онлайн. Постепенно те припознават и разплащането със смартфон във физическите магазини - 18% вече се възползват от това решение.

Българските потребители го оценяват най-вече заради бързината и удобството му, както и заради сигурността. Това сочат резултатите от проучване на Visa за мобилните разплащания през 2022 г., което обхваща страните от Централна и Източна Европа, включително и България.

Смартфоните стават неразделна част от ежедневието и естественото развитие на тази тенденция е те да се използват и в пазаруването.

Според проучването, 85% от българските потребители търсят интересни продукти и услуги, използвайки своите смартфони. Мобилните устройства се употребяват често и при поръчване на стоки или услуги (76%).

Смартфоните, таблетите и другите свързани устройства дават достъп до нови възможности за пазаруване и разплащане в различни приложения. Българите са склонни да добавят картата си към приложения в категориите: транспорт (21%), пътуване (33%), стрийминг платформи (27%), доставка на храна (32%).

Проучването показа също, че вече 34% от българите на възраст 18-24 години са добавили своите разплащателни карти към поне едно мобилно приложение.

Как малките и средни предприятия в България могат да се възползват от кампанията на Visa „България БезБрой“, целяща да подпомогне дигитализацията им?

Visa, в партньорство с български банки, правителствени институции и неправителствени организации, осъществява от една година програмата „България БезБрой“, чиято цел е да подпомогне малкия и средния бизнес да приема дигитални разплащания.

МСП, които не са се възползвали от безналични плащания през последната година, могат да ги въведат при преференциална такса по-малка или равна на 1% от стойността на трансакция, безплатна SIM карта (за POS терминалите, които се нуждаят от такава) и 20% отстъпка от цената на устройството при неговата покупка в рамките на първите 12 месеца.

Чрез „България БезБрой“ се подкрепя ускореното развитие на мрежата за приемане на дигитални разплащания и се стимулира дигитализацията на българската икономика като цяло.

Колкото по-дигитализирана е икономиката, толкова по-малък е делът на сивата икономика. Според проучване на A.T. Kearney, увеличаването на дигиталните разплащания с 10% намалява сивата икономика с 4 пункта.

От 2020 г. насам Visa осъществи различни инициативи в глобален мащаб, като в Европа се ангажира да помогне на 8 милиона малки и микропредприятия да предлагат картови трансакции и да получат по-голям достъп до дигиталната икономика.

Като част от този постоянен ангажимент Visa е помогнала за дигитализацията на 24.8 млн. малки и средни предприятия в световен мащаб, или 50% от многогодишната цел, която си постави през 2020 г. за дигитализиране на 50 млн. малки и средни предприятия.

Какви са иновациите, които можем да очакваме от компанията ви през 2024 г.?

От създаването си като кредитна карта с лимит от $300 през 1958 г. до внедряването на иновации, които ще помогнат за използването на криптовалута масово и позволяват безпроблемни плащания в метавселената, Visa носи иновациите в своята ДНК и представлява общност от водещи световни експерти в изкуствения интелект, дигиталните технологии, финансовите услуги и потребителското поведение.

Ние сме дългогодишен шампион на финтех сектора и сме играли основна роля при оформянето на финтех средата, която познаваме днес.

От предоставяне на достъп до нашата технология, глобалната мрежа, до специалните програми и експертните насоки, ние се ангажираме да развиваме най-обещаващите инициативи.

Инвестираме в иновации, като разработваме нови начини за разплащания с решения за разсрочено плащане на Visa, което предоставя на потребителите достъп до опции за плащане на вноски, и Click to Pay, за да направим онлайн пазаруването бързо и удобно.

Ние непрекъснато работим за следващите големи иновации в разплащанията и полагаме усилия те са достъпни за всички.

Кои са секторите, в които се очаква тя да се развива най-бързо през следващите няколко години?

В днешно време, независимо от това как се променя начинът, по който хората инвестират, управляват средства, получават заеми или извършват плащания на приятели и семейство в реално време, финтех технологиите бързо преобразяват глобалната платежна екосистема.

Тенденциите в глобалните разплащания се движат под влиянието на потребителските предпочитания, технологичните иновации и регулациите.

Въпреки че акцентът върху тези три аспекта може да варира регионално, потребителите по целия свят изискват все по-бързи, интегрирани и сигурни цифрови плащания.

Все повече хора са свързани и се възползват от улеснения достъп до сигурни финансови услуги. Въпреки постигнатия напредък във финансовото приобщаване, данните от Световната банка показват, че само около половината от хората в страните с ниски и средни доходи притежават банкови сметки.

Доверието и сигурността стават все по-важни. Процесът на еволюция на парите не просто се свежда до смяна на физическите пари с дигитални, а по-скоро включва предоставянето на потребителите на иновативни инструменти и технологии, които подобряват техните финансови перспективи.

Снимка: Юлиан Донов, списание „Мениджър“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !