Присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. е значим етап в европейската интеграция на страната, но не трябва да се възприема като крайна цел. Това заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард по време на конференцията на високо равнище „България на прага на еврозоната“, организирана от Министерството на финансите (МФ) и Българската народна банка (БНБ).

„България е извървяла дълъг път, за да изпълни всички критерии за присъединяване към еврото, но това е само началото на пътуването“.

Тя призова властите и гражданите да не се поддават на „умората от реформите“ и да продължат да водят структурни и икономически промени.

Икономически ползи: просперитет и сигурност

В изказването си Кристин Лагард очерта два основни аспекта на ползите от въвеждането на еврото – просперитет и сигурност. По думите ѝ, през последното десетилетие БВП на България на глава от населението се е увеличил от една трета до почти две трети от средното за еврозоната, което е стабилна основа за бъдещо развитие.

„Българските фирми, независимо дали са големи корпорации, или малки и средни предприятия, ще се възползват от нулеви разходи за конверсия при търговия с основните си европейски партньори. Това ще спести около 1 милиард лева годишно“.


Тя даде пример с автомобилната индустрия у нас, която доставя около 80% от електронните компоненти за европейските автомобили, като отбеляза, че спестените средства могат да се реинвестират в растеж и иновации.

Освен това членството в еврозоната носи и сигурност. „Живеем в много по-волатилен и фрагментиран свят“, каза Лагард, обяснявайки, че за малки и отворени икономики като българската валутният борд е осигурил частична защита, но истинската стабилност идва от институционалната надеждност на еврозоната.

Ще скочат ли цените и ще загубим ли суверенитет?


Президентът на ЕЦБ коментира и най-честите опасения около приемането на еврото – повишаването на цените и загубата на национален суверенитет.

Тя обясни, че България няма да загуби контрол над икономическата си политика, а напротив – ще получи пълноправен глас в Съвета на управителите на ЕЦБ, където всяка страна има равна тежест при вземането на решения.

Що се отнася до цените, Лагард посочи, че ефектът от закръглянето обикновено е минимален и временен.


„Наблюдава се само в рамките на първите шест месеца. След това ценовият ефект се абсорбира напълно. Местните власти, асоциации и потребителски организации трябва да гарантират, че фиксираният курс ще се спазва до последната стотинка, за да се защити потребителят“, подчерта тя.

Призив за неотслабващи реформи

Кристин Лагард многократно наблегна, че приемането на единната валута не е финалната линия. Тя отбеляза, че страните, които са продължили с реформите и след присъединяването си, са увеличили допълнително средния си национален доход с около 10% в сравнение с тези, които са се отказали.

Основните предимства за България след 1 януари 2026 г. включват:

  • Нулеви разходи за конверсия при търговия с европейски партньори.
  • Защита срещу валутна нестабилност и резки колебания.
  • Пълноправен глас в Управителния съвет на ЕЦБ.
  • Намален риск от превалутиране за малките и средни предприятия.

В заключение, Лагард цитира Васил Левски, че „делото на народа стои над всичко“, свързвайки го с решението за приемане на еврото като акт, който укрепва икономиката и засилва гласа на България в Европа. „Доверете ни се. Няма да ви разочароваме. Моля ви, не разочаровайте и нас. И нека продължим този път заедно“, призова тя.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google