• Нова книга на носителя на „Пулицър“ Джоби Уорик разказва в детайли историята на Илич Рамирес Санчес, по-известен като Карлос Чакала.
  • В нея е проследен пътят му от венецуелски плейбой до най-издирвания терорист в света, отговорен за смъртта на десетки хора и държал в страх света в продължение на десетилетия.

В неделята преди Коледа през 1975 г. Виена е покрита с близо 30 сантиметра сняг. Малко преди 11:30 ч. шестима непознати слизат от червен трамвай пред централата на ОПЕК – най-влиятелния петролен картел в света. „Дългите им палта и тежките чанти хвърлят тъмни сенки върху снега“, пише носителятна престижната награда „Пулицър“ Джоби Уорик в новата си книга „Чакала: Възходът и падението на Карлос, първият супертерорист в света“.

Трима журналисти, които наблюдавали сградата, предположили, че групата е делегация от някоя малка държава членка.

Само минути по-късно непознатите вадят автомати от еднаквите си сакове и започват да стрелят по пътя си към втория етаж. Те убиват трима души и взимт за заложници 62 души, сред които високопоставени представители от почти всяка държава производител на петрол в света.

Лидерът им бил млад, красив мъж с кожено яке и небрежно килната черна барета. Току-що бил изпразнил пистолета си в ранен либийски икономист.

След това той оставя оръжието, раздава цигари и любезно се усмихва на ужасените заложници.

„Със забележително самообладание екзекуторът се превръща в чаровен домакин“, пише Уорик, определяйки убиеца като „терористичен конферансие, който води собственото си представяне пред света“.

„Аз съм известният Карлос!“, обявява въоръженият мъж. „Знаете кой съм.“

Почти никой не знаел, но това щяло да се промени много бързо.

Използвайки разсекретени документи на ЦРУ, архиви на комунистическите тайни полиции, часове тайно записвани телефонни разговори от затвора и рядка лична среща с Карлос през 2025 г., Уорик реконструира историята на това как пълничък венецуелски плейбой се превръща в „първия представител на нова порода международни супертерористи – легендарен престъпник, чиито действия обхващат четири континента“, както и как операция на скротума в крайна сметка води до залавянето му.

Карлос сам разкрива броя на жертвите си още преди Уорик да го попита.

„Убих 83 души със собствените си ръце“, споделя 75-годишният затворник пред автора по време на разговор в затвора. „Още хиляда бяха убити по моя заповед.“

Независимо от революционните си претенции, заключава Уорик, „Карлос в основата си е бил криминален нарцисист“, който „убива привидно без никакви чувства, често безразборно“.

От плейбой до терорист

Карлос е роден като Илич Рамирес Санчес във Венецуела през 1949 г. Той е син на богат адвокат, толкова отдаден на комунизма, че кръщава трите си момчета на основателя на Съветския съюз Владимир Илич Ленин. Илич получава второто име, а братята му са кръстени Владимир и Ленин.

През юли 1970 г., след като бяга от изключване от колежа, бременната си приятелка и разочарованието на родителите си, 20-годишният Илич неочаквано се появява в Бейрут и иска да се присъедини към Народния фронт за освобождение на Палестина – тогава най-страховитата терористична организация в Близкия изток.

Когато го питат как възнамерява да се бори с врага, пълничкият богаташ изглежда озадачен от въпроса.

„С оръжия!“, отговаря той.

Народният фронт за освобождение на Палестина (НФОП) му дава арабското кодово име Салим и го изпраща в тренировъчен лагер в Йордания.

Новите му началници скоро откриват неговия необичаен талант.

„Илич Рамирес Санчес можеше да се държи така, сякаш светът му принадлежи“, пише Уорик, „дори когато, както щеше да се случи по-късно, половината планета го преследваше.“

Той преминава през контролно-пропускателни пунктове с шит по поръчка шлифер и вратовръзки Nina Ricci, оставяйки след себе си „слаб аромат на бебешка пудра, с която обичайно се поръсваше след баня“, докато крие оръжия и гранати в апартаментите на многобройните си приятелки в Лондон и Париж.

Раждането на прякора „Чакала“

Френското разузнаване за първи път научава името му през юни 1975 г., след информация от негов заловен командир.

Служителите отиват на прощално парти в Латинския квартал. Притиснат в ъгъла, Илич изважда пистолет и за секунди застрелва четирима души, убивайки двама офицери и командира, който го е предал. След това прескача триметрова стена и спокойно се отдалечава покрай пълните с хора кафенета.

При претърсването на изоставения му куфар полицията открива фалшив перуански паспорт на името на Карлос Мартинес.

Прякорът му идва благодарение на пресата.

Дни след стрелбата Бари Уудъмс, който живее с една от бившите приятелки на Карлос, отваря отново куфарче, което Карлос е оставил в апартамента им в Лондон.

Вътре има пистолети, гранати, гелигнит и предполагаем списък с потенциални цели. Уудъмс го занася в редакцията на „The Guardian“.

Репортерът на изданието отбелязва само като детайл от обстановката, че куфарчето е било оставено до библиотека, в която се намира романът на Фредерик Форсайт „Денят на Чакала“.

Книгата принадлежи на съквартиранта и няма доказателства, че Карлос някога я е чел.

Това обаче няма значение.

„Само за 24 часа британските таблоиди превръщат незначителен детайл от статията на „Гардиън“ в заглавие, а след това и в идентичност“, пише Уорик. „Като Карлос Чакала той можел да се превърне в бляскавия антигерой, за когото отдавна мечтаел.“

Карлос намира прякора за ласкателен.

„Чакалът е много симпатично малко животно, знаете ли?“, казва той по-късно пред френската журналистка Софи Боне, която го посещава в продължение на четири години в затвора. „Той е хищник, но е много красив.“

Действието в един от най-необичайните епизоди в книгата се развива в средата на 70-те години, когато Карлос проучва планински курорт в Ливан като част от план за отвличане и откуп на членове на изключително богат саудитски строителен клан.

Сред почиващите, които той наблюдава, е слаб тийнейджър, който прекарва време с майка си – 17-годишният Осама бин Ладен.

Наемник на диктатори и самопровъзгласил се убиец

Нападението срещу ОПЕК, замислено от либийския диктатор Муамар Кадафи като отмъщение срещу конкурентите му в определянето на цените на петрола, превръща Карлос в световна знаменитост.

Австрия отстъпва само часове по-късно, предоставяйки на групата самолет DC-9 и безопасен коридор до Алжир с десетки високопоставени заложници на борда.

Някои от заложниците дори искат автографа му.

На една плачеща млада секретарка Карлос казва: „Можеш да се прибереш у дома. Ти си прекалено красива, за да умреш.“

Саудитският и иранският петролен министър, които са определени за екзекуция, вместо това напускат самолета живи, след като е платен откуп.

Карлос определя сумата на 50 млн. долара и задържа по-голямата част от нея. Бивш израелски разузнавач потвърждава пред Уорик, че трансферът действително е извършен.

Неговият началник обаче не е впечатлен.

Вади Хадад, страховитият ръководител на операциите на НФОП, изправя Карлос пред трибунал в Йемен за това, че е пощадил министрите и е прибрал парите.

„Ти си екзекутор, а не филмова звезда!“, гневно заявява Хадад, след което го прогонва.

Останал без подкрепа, Карлос прекарва две десетилетия като водещ терористичен наемник, извършвайки атентати срещу влакове и по улиците по поръчка на близкоизточни диктатори, докато живее луксозно под държавна закрила в Източен Берлин, Будапеща и Дамаск.

До 1994 г. покровителите му изчезват, а Чакала се укрива в Хартум, пие и преследва жени в страна, която публично отрича, че той съществува.

ЦРУ го открива с помощта на информатор в собствената му група – разочарован швейцарски екстремист, който получава по 3 000 долара месечно под кодовото име FDBONUS/1.

След това съдбата предоставя на преследвачите неочакван подарък.

На 44-годишна възраст Карлос страдал от варикоцеле – „по същество разширени вени в скротума“, пише Уорик – а младата му съпруга искала дете.

На 13 август 1994 г. той постъпва в болница в Хартум за коригираща операция.

Лекарите трябвало да го упоят, а „за няколко решаващи часа Карлос Чакала нямало да бъде самият себе си“, пише Уорик.

Часове по-късно, замаян, невъоръжен и облечен само по пижама и с превръзка, човекът, който някога се измъква със самолет, получен като подарък, е отведен от судански командоси до чакащ самолет.

Той е с качулка и окован с белезници, след което е откаран със самолет до Париж.

Когато разбира, че е кацнал във Франция, а не в Израел или Саудитска Арабия, той изпитва единствено облекчение.

„Бях толкова щастлив. Затворът – няма проблем“, казва той пред Уорик. „Жив съм.“

След три процеса и три доживотни присъди затворник №11939 продължава да бъде център на внимание в Централния затвор в Поаси край Париж, където надзирателите го посрещат с възгласи „Monsieur Carlos!“, а, както пише Уорик, „старецът все още знае как да направи впечатление“.

Когато авторът го посещава през март 2025 г., застаряващият терорист прави комплимент на млада френска служителка в затвора за косата ѝ, след което я пита:

„Естествено руса ли сте?“

Той не показва никакво разкаяние за случилото се.

Единственото, за което съжалява, казва Карлос на Уорик, е, че е оставял свидетели.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !