На днешния 16 април се навършват 100 години от най-големия терористичен атентат у нас, който е и един от най-кървавите в европейската история.

На Велики четвъртък, 16 април 1925 г., е взривена част от църквата „Света Неделя“ от група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия (БКП).

Загиват 213 души, а 500 са ранени. При експлозията се срутва главният купол на църквата, който затрупва множеството, събрало се вътре за погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година пред църквата „Свети Седмочисленици“ от друг комунистически деец.

Предисторията

Идеята на Военната организация на БКП е да се убие директорът на полицията Владимир Начев и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат в църквата.

Организаторите се надяват на погребението да присъстват ключови фигури от властта у нас, които оказват силен натиск върху БКП по онова време. Оказва се обаче, че охраната на Начев е особено засилена, заради което Военната организация решава да избере друга жертва.

Това е о.з. генерал Константин Георгиев, депутат и председател на софийската организация на управляващия Демократически сговор и гарнизонен водач на Военния съюз, който е убит пред църквата „Свети Седмочисленици“ на 14 април.

Седмици преди това на тавана на църквата се пренасят 25 кг експлозиви, които са поставени над една от колоните на основния купол при южния вход на църквата. Те трябва да бъдат взривени с бикфордов шнур с дължина 15 м, което би дало възможност на атентаторите да избягат.

Между взривното устройство и купола на храма е поставена и бутилка със сярна киселина, чиято цел е да усили поразяващия ефект от бомбата чрез отделяне на отровни газове.

Атентатът

Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, който през 1925 г. се пада Велики четвъртък. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред заради множеството хора.

Заради тази промяна в последния момент най-видните присъстващи на погребението се оказват по-далече от взрива. Планът на заговорниците се проваля - цар Борис III не е в църквата, а всички членове на правителството се отървават с леки наранявания.

Жертвите обаче са ужасяващо много. Взривът избухва около 15:20 часа, събаряйки главния купол на църквата, който затрупва хората вътре. Взривната вълна нанася допълнителни поражения. Загиват 134 души,а 8 други умират по-късно от раните си. Ранените са около 500.

Последствията

Цел на атентата е да бъде унищожен българският военен и политически елит. След като тя не е постигната, българското правителство предприема репресивни действия срещу крайната левица, известни като Априлски събития.

На 16 април в страната е обявено военно положение, останало в сила до 24 октомври. Започва преследване на комунистически активисти, анархисти и леви земеделци, които стават жертва на масови арести, побои и убийства.

Според българския историк Георги Марков, броят на убитите през април 1925 г. е около 400 – 450 души. Сред жертвите е и българският поет и публицист Гео Милев.