Макар приемането на еврото да е важна стъпка, само по себе си то не гарантира по-висок жизнен стандарт.

Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на конференцията на високо равнище „България на прага на еврозоната“.

Събитието, което се проведе в резиденция „Бояна“, е част от комуникационната кампания за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г. и е организирано от Министерството на финансите (МФ) и Българската народна банка (БНБ).

Кристалина Георгиева посочи, че сега задачата е да се възприеме еврото, да се съчетае с разумни политики и да се катапултира процесът на икономическа конвергенция на следващо ниво.

„Като минимум, нека България се стреми към устойчиво по-високи темпове на растеж, така че в рамките на следващото десетилетие доходът на глава от населението да достигне средното ниво за Европейския съюз“, призова тя.

Основни предизвикателства пред икономиката

Според управляващия директор на МВФ, България е изправена пред сериозни средносрочни и дългосрочни предизвикателства. Сред тях са застаряващото население, изтичането на човешки капитал, както и значителните нужди в сферата на инфраструктурата и отбраната — всичко това засилва натиска върху фискалните разходи. Георгиева отбеляза, че макар растежът на страната да надвишава средния за ЕС, той все още не е достатъчен, за да осигури достатъчно висококачествени работни места и фискални приходи.

Краткият отговор на въпроса как да се постигне по-добро развитие въпреки тези предизвикателства, според нея, е:

...чрез отговорни политики, насочени към охлаждане на икономиката, защита на икономическата и финансовата стабилност, както и повишаване на производителността, конкурентоспособността и растежа на частния сектор.

Три ключови приоритета за България

Кристалина Георгиева обобщи приоритетите на вътрешната политика на България в три основни задачи.

Първо, циклично затягане на фискалната политика. Тя подчерта, че фискалната дисциплина е служила добре на България през последните десетилетия, но днес приоритетите са умерено повишаване на заплатите в публичния сектор за охлаждане на вътрешното търсене, увеличаване на пенсионните вноски за ограничаване на дефицита в пенсионната система и разширяване на висококачествените публични инвестиции.

Второ, наблюдение на рисковете за финансовата стабилност. Според Георгиева, напрегнатите оценки на недвижимите имоти изискват особено внимание и може да се наложи допълнително затягане на макропруденциалната политика (набор от мерки, чрез които държавата и централната банка поддържат стабилността на финансовата система, предотвратявайки натрупването на рискове). Целта е да се ограничи кредитният растеж и да се предотврати прегряване на икономиката. Тя припомни, че през 2024 г. БНБ е въвела уместни мерки, насочени към кредитополучателите, но трябва да има готовност да ги затегне допълнително.

Трето, ускоряване на структурните и управленските реформи. Това е от решаващо значение за повишаване на производителността и трайното нарастване на реалните доходи. Сред основните приоритети тук са:

  • Мобилизиране на неизползвания трудов потенциал.
  • Привличане на чуждестранни таланти като отговор на демографските проблеми.
  • Инвестиции в образование и изкуствен интелект.
  • Реформи за изграждане на институции, прозрачност и добро управление, включително в държавните предприятия.

Ползи и отговорности в еврозоната

Георгиева изтъкна, че с прилагането на добри политики приемането на еврото може да засили както икономическата динамика, така и устойчивостта на страната. Присъединяването към евросистемата означава, че българските банки ще могат да получават ликвидна подкрепа от Европейската централна банка (ЕЦБ), а при крайна необходимост – и чрез механизма за спешна ликвидна помощ. Освен това България ще може да се присъедини към Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) – най-голямата регионална финансова спогодба в света, което според нея трябва да стане без отлагане.

Тя не пропусна да спомене и ангажиментите на България към Европа. На първо място, страната ни трябва да се справи решително със собствените си слабости, особено в областта на управлението. От своя страна, Европа носи отговорността да настоява за реален напредък.

Ролята на България за по-силна Европа

Второто задължение на България, според Георгиева, е да насърчава активно по-дълбоката икономическа и финансова интеграция в Европа. Тя изрази мнение, че напредъкът на Европа за възвръщане на динамиката и конкурентоспособността е твърде бавен.

Никъде това не личи по-ясно, отколкото в идеята за европейския банков съюз... Виждаме държави, които са подчинили банковите си системи на висококачествения надзор на Единния надзорен механизъм, но не получават в замяна очакваните трансгранични банкови привилегии.

В заключение, Кристалина Георгиева заяви, че по-новите държави членки като България, с по-слабо развити банкови системи, трябва да се позиционират като „двигатели на промяната“, които активно настояват за създаването на единен европейски съюз за спестявания и инвестиции.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !