По-скъпата енергия, доходността на облигациите и фискалните рискове във Франция оказват натиск върху европейските акции. За инвеститорите обаче ключовият въпрос вече не е само какви резултати отчитат компаниите, а какво очакват от следващите тримесечия, коментира Димитър Марченко, мениджър "Връзки с клиенти" във Freedom24 в рубриката "Портфейл" на Дарик радио. 

Европейските фондови пазари са изправени пред изпитание, при което посоката на акциите зависи все по-малко само от резултатите на отделните компании и все повече от цената на енергията, инфлацията и геополитическите рискове. От средата на август до момента на разговора основният европейски индекс STOXX Europe 600 е загубил около 5.7% спрямо върховите си стойности, а спадът през септември достига 2.5%. В началото на октомври разпродажбите се засилиха, като изпратиха индекса до най-ниските му нива за последните четири месеца, след което на 6 октомври той частично се възстанови до 640 пункта.

Корекцията засега не е непременно сигнал за фундаментално влошаване на европейския бизнес. Рискът е, че съчетанието от по-високи производствени разходи, скъпо финансиране и политическа несигурност може да се пренесе и върху печалбите и перспективите пред компаниите.

„Това е корекция, предизвикана от макросредата, а не от слаби печалби на компаниите“, коментира Димитър Марченко, мениджър „Връзки с клиенти“ във Freedom24.

Според него дали спадът ще остане временен, или ще прерасне в по-сериозно отстъпление, ще зависи от развитието на международните конфликти и отражението им върху енергийните пазари.

Енергията отново определя цената на риска

Поскъпването на енергията е сред основните фактори, които променят очакванията на инвеститорите. По думите на Марченко енергийната инфлация в еврозоната се е увеличила с близо 19%, а общата инфлация е достигнала 3.8% през септември. За европейската икономика това е особено чувствителен проблем. По-високите цени на петрола и газа увеличават разходите на бизнеса, притискат маржовете на компаниите и ограничават покупателната способност на домакинствата. Ако поскъпването се задържи, то може да забави и очакваното облекчаване на паричната политика.

Това поставя Европейската централна банка в сложна ситуация. Когато инфлацията се ускорява, възможностите за понижаване на лихвите се стесняват. А продължителният период на високи лихви означава по-скъпо финансиране за бизнеса и по-висока алтернативна доходност за инвеститорите, които могат да изберат облигации вместо акции.

„По-високата инфлация означава, че ЕЦБ няма да облекчава политиката си, а може дори да се замисли за затягане“, посочва Марченко.

Именно тук се появява вторият натиск върху европейските ценни книжа: доходността на облигациите. Когато държавните ценни книжа предлагат по-висока доходност, инвеститорите обикновено изискват по-голяма потенциална възвръщаемост, за да поемат риска на фондовия пазар. Това може да доведе до преоценка на акциите, особено на компаниите, чиито високи пазарни оценки зависят от очаквания за растеж в бъдещето.

Третият фактор е политическият и фискалният риск във Франция. Разширяването на разликата между доходността на френските и германските държавни облигации е сигнал, че пазарите оценяват по-високо риска, свързан с публичните финанси и политическата стабилност във втората по големина икономика в еврозоната.

Ситуацията във Франция е особено показателна. Доходността на 10-годишните френски държавни облигации OAT на 5 октомври беше около 4.9%, а спредът спрямо германските Bund възлизаше на приблизително 146 базисни пункта. В края на миналата седмица той се разшири до почти 159 базисни пункта — най-високото ниво от около 15 години. Френският риск вече оказва влияние върху целия пазар.

В пика на разпродажбите на 1 октомври STOXX Europe 600 Banks спадна с 3.7%, а самият STOXX 600 достигна най-ниското си равнище за последните четири месеца. Увеличаването на суверенната рискова премия повишава цената на финансирането на банките и засилва натиска върху пазарните сегменти, които са най-чувствителни към лихвените проценти и икономическия цикъл.

Когато тези три фактора се наслагват, дори компании със солидни резултати могат да видят акциите си под натиск.

Пазарът вече не се интересува само от отчетите

Предстоящите корпоративни отчети са сред основните събития, които инвеститорите ще следят през следващите седмици. Според Марченко обаче по-важни от вече постигнатите резултати могат да се окажат прогнозите на мениджмънта за следващите тримесечия.

Причината е, че силните финансови резултати сами по себе си невинаги са достатъчни, за да подкрепят цената на една акция. Ако компанията отчете добра печалба, но предупреди за по-слабо търсене, по-високи разходи или забавяне на поръчките, реакцията на пазара може да бъде отрицателна.

„В повечето европейски компании отчетите са доста силни, а прогнозите са слаби“, отбелязва Марченко.

Това е особено важно в среда, в която част от акциите вече се търгуват при високи оценки. При тях очакванията са толкова високи, че дори малко разочарование може да предизвика сериозна реакция.

Затова инвеститорите трябва да следят не само приходите и печалбите, но и коментарите на ръководствата за бъдещото търсене, разходите за енергия, инвестиционните планове и устойчивостта на маржовете.

Ако компаниите запазят положителните си перспективи въпреки несигурната макросреда, това може да помогне на пазарите да се стабилизират. Ако обаче започнат да понижават прогнозите си, натискът върху акциите може да се задълбочи.

AI секторът: растежът е реален, но оценките не прощават

Изкуственият интелект продължава да бъде една от най-важните теми за фондовите пазари. Инвеститорският интерес обхваща не само компаниите, които разработват софтуер и AI модели, но и производителите на чипове, оборудване и инфраструктурата, необходима за развитието на технологията.

Сред компаниите, които заслужават внимание, Марченко посочва нидерландския производител на оборудване за производство на чипове ASML. По думите му компанията отчита силни резултати, но е изправена и пред сериозно предизвикателство: да увеличи производствения си капацитет, за да отговори на търсенето.

При подобни компании основният въпрос е доколко настоящите поръчки и очакванията за растеж могат да се превърнат в устойчиви приходи и печалби. Дори силното търсене не гарантира непрекъснато поскъпване на акциите, ако пазарната оценка вече включва значителна част от очаквания бъдещ растеж. Това е и причината Марченко да не приема автоматично тезата, че AI секторът повтаря балона на дотком компаниите от края на 90-те години. Според него разликата е, че зад сегашния инвестиционен цикъл стоят реални продукти и търсене на технологии, които променят бизнеса.

Това обаче не означава, че рискът от надценяване е изчезнал.

„Много от тези компании в момента се търгуват на доста високи нива и с висока премия. Пазарът вече не прощава на разочарования“, казва той.

Допълнителен риск представлява енергийната зависимост на AI инфраструктурата. Изграждането и експлоатацията на центрове за данни изискват значителни количества електроенергия. Ако енергията остане скъпа, това може да увеличи разходите и да промени икономическата логика на част от инвестиционните проекти. Към това се добавят и геополитическите ограничения, включително тези върху износа на определени технологии към Китай. Така перспективите пред сектора зависят едновременно от технологичния напредък, корпоративните инвестиции, енергийните цени и международната търговия.

Кои европейски компании остават в полезрението на инвеститорите

Освен ASML, Марченко посочва Siemens и Schneider Electric като компании, които заслужават наблюдение заради позициите си в индустриалните технологии и инфраструктурата.

Интересът към подобни бизнеси е свързан и с по-широката трансформация на икономиката: автоматизацията, електрификацията и изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект създават възможности за компании, които осигуряват оборудване и системи за индустрията.

В български контекст той откроява и Shelly Group — технологична компания, чиито продукти са свързани с интелигентното управление на дома. Предложеното придобиване на компанията от Schneider Electric поставя въпроса как технологиите и бизнесът ѝ ще бъдат интегрирани в структурата на купувача. Според Марченко ефектът от подобна сделка не може да бъде оценен само по първоначалната реакция на пазара. Необходимо е време, за да стане ясно какви са стратегическите цели, как ще се развиват продуктите и какви резултати ще донесе интеграцията. Той посочва ориентировъчен хоризонт от шест месеца до две години за по-ясна оценка на тези процеси.

Сред българските компании, които следи, Марченко споменава и фармацевтичната група Sopharma. 

При всяка от тези компании обаче решаващият въпрос остава един и същ: дали перспективите за растеж оправдават цената, на която акциите се търгуват.

Какво може да обърне посоката на европейските пазари

Пред европейските борси се очертават два основни сценария.

При по-благоприятното развитие цените на петрола и газа се стабилизират, инфлационният натиск отслабва, а корпоративните прогнози остават устойчиви. Това би дало повече свобода на ЕЦБ при определянето на лихвената политика и би могло да подкрепи оценките на акциите. При негативния сценарий геополитическото напрежение продължава да поддържа енергийните цени високи, инфлацията се задържа над желаните нива, а централните банки са принудени да запазят рестриктивната си политика за по-дълго. Ако към това се добави влошаване на корпоративните прогнози, корекцията може да се задълбочи.

Затова през следващите месеци инвеститорите ще трябва да следят едновременно три групи сигнали: движението на енергийните цени, решенията и очакванията за лихвите и прогнозите на компаниите за бъдещите им резултати.

В крайна сметка възстановяването на европейските пазари няма да зависи само от това дали компаниите продължават да печелят. От значение ще бъде и цената, на която могат да финансират бизнеса си, разходите, с които произвеждат, и несигурността, която инвеститорите трябва да калкулират в оценките си.

Докато тези фактори не покажат по-устойчива посока, силните корпоративни отчети може да се окажат недостатъчни, за да върнат увереността на фондовите пазари.

*Настоящият материал има само информационен и образователен характер. Той не представлява инвестиционен или финансов съвет. Всяко инвестиционно решение следва да бъде взето самостоятелно или след консултация с лицензиран финансов консултант.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google