КЗК: Българите плащат едни от най-високите цени за млечни продукти в Европа

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) проведе историческо първо изнесено заседание в Аграрния университет в Пловдив, за да обсъди тежката криза в млечния сектор.

Данните сочат драстичен спад на животните, скок на вноса с 43% и едни от най-високите цени на млечни продукти за потребителите в Европа.

В дискусията се включиха ключови фигури от бранша, сред които Димитър Зоров (Асоциация на млекопреработвателите в България), Владислав Михайлов (Национална асоциация на млекопреработвателите) и Симеон Караколев (Национална овцевъдна и козевъдна асоциация).

"Димитър Маджаров" продава през Кауфланд 1600 т млечни продукти годишно

Структурни деформации и драстичен скок на вноса

Междинният секторен анализ на пазара на храни разкрива сериозни структурни деформации по цялата верига на доставки – от суровото мляко до крайния продукт.

Данните са тревожни: за последните пет години производството на сурово прясно мляко е намаляло с около 25%. Държавата изпитва сериозни затруднения да обезпечи родното производство, което е довело до увеличение на вноса на млечни продукти с до 43%.

Според члена на КЗК Жельо Бойчев:

„Българските потребители плащат едни от най-високите цени на млечни продукти в Европа на фона на изнемогващи производители и сектор, изправен пред колапс. Свидетели сме и на крайно несправедливо разпределение на добавената стойност по цялата верига на доставки“.

Срив в броя на стопанствата и животните

Новите данни от проучването очертават драматична картина в родното животновъдство. За период от пет години броят на млекодайните животни бележи огромен спад:

При овцете намалението е с 46%;
При козите спадът е 42%;
При кравите животните са с 26% по-малко.

Успоредно с това, разходите за производство на сурово прясно мляко хвърчат нагоре – с около 27% при кравето и с цели 46% при овчето. Броят на самите стопанства също се топи: регистриран е 70% спад при козевъдните ферми, 66% при кравефермите и 65% при овцефермите.

Изкупните цени на суровото мляко остават ниски – с около 10% под средните нива за Европейския съюз, докато крайните цени на местните млечни продукти в магазините са изключително високи. Доц. Карадимов коментира:

„Себестойността на суровото мляко в страната се доближава до изкупната му цена, което поставя под въпрос не само наличието на конкурентна среда в млечния сектор, а изобщо съществуването му с всички произтичащи от това демографски, икономически, социални и регионални проблеми“.

Проблемите на производителите: Натиск и нерентабилност

Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България и на Говедовъдния съюз Димитър Зоров представи допълнителни стряскащи факти.

В момента у нас са останали едва 8000 стопанства за млечни крави. Парадоксът е, че под 10% от тези ферми произвеждат над 90% от суровото мляко в страната.

Според Зоров, цитиран от sinor.bgq държавното подпомагане трябва да бъде насочено към реалните производители, които работят „на светло“ и изплащат задълженията си към хазната. Той очерта основните пречки пред бранша:

Висока ставка на ДДС за хранителните продукти;
Нерентабилна система за финансово подпомагане;
Твърде много административни изисквания към животновъдите;
Огромен натиск от страна на търговските вериги, които налагат договаряне на твърда цена за 6 месеца напред.

От своя страна, председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов подчерта, че въпреки внедрените високи технологии в мандрите, преработвателният сектор също изнемогва заради нестабилността на бизнес средата през последните 10-15 години.

Липса на коопериране и дефицит на българско месо

Секторният анализ на КЗК показва, че най-тежко е положението при овцевъдите и козевъдите. Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев илюстрира свиването на сектора с мрачна прогноза:

„Този Великден 20 000 семейства няма да сложат на трапезата си българско агнешко.“

Караколев вижда единствения изход от задълбочаващата се криза в кооперирането на производителите. Статистиката показва, че в България сдружените фермери са едва 1%, докато средното ниво в Европейския съюз достига 40%.