Разположен в най-южната точка на континентална Европа, полуостров Мани в Пелопонес притежава уникален и суров пейзаж. Неговата богата история и дълбоки традиции обаче го превръщат в изключителна дестинация за онези, които искат да опознаят истинската, автентична Гърция.

Мани е сух и негостоприемен регион, с характер, различен от повечето други части на страната. Каменните му къщи често приличат повече на малки крепости, отколкото на жилища, а византийските църкви, малките заливи и впечатляващите пещери допълват картина, достойна не само за туристически, но и за исторически книги. Това е „затворено“ общество, което векове наред се е управлявало по собствени правила, развивайки силно чувство за автономия.

Емблематичната архитектура: Каменните кули на Мани

Емблематичната архитектура на Мани се състои от каменни къщи-кули, наподобяващи крепости или наблюдателни кули. Разположени близо една до друга и извисяващи се заплашително към небето, те символизират силата и превъзходството на своите собственици. Почти без прозорци, с изключение на малки отвори, тези сгради са строени за битка — и това не е случайно. В миналото жителите на Мани, потомци на древните спартанци, са били преди всичко воини.

Освен това в Мани има множество замъци от византийската епоха. Трупаки-Мурдзину, Цицирис, Пасавас, Келефа и Ватия са само част от прочутите крепости на региона. Сурови каменни укрепления, те са били построени не за красота, а за защита. Византия е навсякъде в Мани – освен замъците, в региона има множество византийски църкви и манастири, които обаче са предимно малки и скромни. Изградени от пепелив и розов камък, много от тях имат елегантни куполи, мраморни иконостаси и сложна скулптурна украса.

Селото Ватия, с неговата група от къщи-кули, е един от най-фотографираните и красиви примери за архитектурните традиции на Мани.

Природни чудеса и крайбрежни селища

Кардамили е едно от най-красивите крайморски села в Пелопонес, известно с историческото си значение, къщите-кули и византийските църкви, разпръснати по зелените му склонове. Тук се намира и забележителен археологически музей.

Пещерите Дирос са природно чудо, което всеки посетител трябва да види. През тях преминава подземна река, която създава уникална атмосфера сред масивни каменни образувания. Спелеолозите ги смятат за едни от най-важните в света, като пещерата Алепотрипа е била обитавана още през неолита.

Продължавайки от Ареополи, се стига до изключително красивото селище Лимени — най-фотографираното в Мани, известно с кристално чистите си тюркоазени води и отлични рибни таверни. Наблизо е и нос Тайнарон, най-южната точка на континентална Гърция, която разделя Месинския от Лаконския залив.

От Древна Спарта до Османската империя: Хилядолетна история

Историята на Мани е изключително древна. В пещерата Алепотрипа е открит череп на Homo sapiens на над 210 000 години – най-старото доказателство за съвременен човек в Европа. Омир споменава градове в региона, а около 1200 г. пр. Хр. тук се заселват дорийците, които по-късно попадат под властта на Спарта.

След упадъка на Спарта, Мани запазва своето самоуправление. По-късно става част от Византийската империя, а след Четвъртия кръстоносен поход (1204 г.) е завладян от франките, които изграждат крепостите Мистра и Пасавас. През 1262 г. регионът отново преминава под византийска власт като част от Деспотата на Морея.

През 1460 г. Деспотатът попада под османска власт, но Мани никога не е напълно покорен. Регионът запазва самоуправлението си срещу символичен годишен данък, платен само веднъж. Местните вождове, наричани „бейове“, управляват от името на османците.

Роля в гръцката независимост и съвременен Ренесанс

С отслабването на османската власт планините на Мани се превръщат в крепост на гръцките въстаници. Петрос („Петробей“) Мавромихалис, последният бей на Мани, е сред лидерите на Войната за независимост. Той обявява въстанието в Ареополи на 17 март 1821 г.

Манитите имат огромен принос за победата, но след освобождението настояват да запазят местната си автономия. Те яростно се противопоставят на централната власт на Йоанис Каподистрияс, първия президент на свободна Гърция, което кулминира в неговото убийство.

През 1878 г. държавата ограничава автономията на Мани и регионът постепенно запада. През 70-те години на XX век обаче са изградени нови пътища и туризмът започва да се развива. Днес населението отново расте, а Мани преживява нов разцвет.

Кухнята на Мани: Вкусът на камъка и слънцето

Кухнята на Мани е изключително ценена в Гърция, а местните продукти са известни с високото си качество. Заради каменистата почва регионът е прочут със своя зехтин. Манитската кухня е проста, здравословна и изключително вкусна. Сред характерните ястия са:

Сиглино: Най-известният деликатес – пушено свинско месо, опушено с ароматни билки.
Лалангия (тиганидес): Пържено тесто, което се консумира както сладко (с мед), така и солено.
Питаракия: Малки пържени пайове с пълнеж от зелении, зеленчуци или месо.
Диплес: Традиционен празничен сладкиш с мед и орехи.
Оматес (матес): Наденици, пълнени с дроб, ориз и билки.

Традицията на вендетата

Заедно с Крит, Мани е един от регионите в Гърция, където вендетата е била част от местната традиция. Думата произлиза от латинския глагол за „отмъщавам“ и представлява убийство в отговор на друго убийство или накърняване на семейната чест. Войната между родовете се обявявала официално с биене на камбани, след което хората се укривали в своите кули.

Най-често вендетата завършвала с унищожаването или прогонването на едната фамилия. За щастие, тази древна практика постепенно изчезва и до Втората световна война се среща само епизодично. Днес вендетите са част от историята, а Мани е отворен за всички, които искат да открият този изключително красив регион.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !