Гърция – страната на философите, демокрацията и античната култура. Но в последните десетилетия тя стана и символ на една от най-интересните истории в съвременната икономика на Европа.

Пропътувахме 789 километра от София до Атина, за да разберем от първо лице историята на присъединяването на страната към еврозоната и да проверим какво си спомнят българите от онзи период и как приемането на еврото се е отразило на бизнесите им в южната ни съседка. 

Но преди да ви разкажем историите им ще направим един експеримент, за да проверим цените в гръцката столица днес - в края на 2025 година. 

По-скъпо ли е в Атина от София днес?

Избираме само продукти от малката потребителска кошница. Прясното мляко струва 1.10 евро. Спираме се на бяло сирене в саламура, като за 400 грама плащаме 6.28 евро. Добавяме месо към количката, като избираме да проверим цените на каймата в трите страни, в които ще пътуваме. В Атина половин килограм е на цена от 5.45 евро.

Цената на яйцата е 2.83 евро за 6 броя - размер L, което означава, че едно яйце струва 47 евроцента. Олиото е продукт, който в последните години беше със сериозни промени в цените като през 2025 г. го откриваме за 1.75 евро.

500 грама нарязан тост бял хляб струва 1.60 евро. Брашно тип 500 струва 1.19 евро за полови килограм. Това означава, че за 19.33 евро, или 37.88 лева, успяхме да си купим 7 основни продукта

В българската столица София, според цените във официалния сайт на Министерството на икономиката foodprice, за същите продукти през септември плащаме 30.68 лв., или с около 7 лева по-малко от цените в гръцката столица Атина. Това означава, че в Атина е с 23% по-скъпо от София в момента. 

Инфлация

Според последните данни на Евростат, инфлацията в Гърция е 3.1%, а в България 3.5% при средна 2.4% за целия ЕС. Когато южната ни съседка влиза в еврозоната, тя е около 3.9%.

Местните не обръщат много внимание на статистиката. Казват, че доскоро любимият на всички гирос вдига цената си от около 2 евро на 4 евро. 

Мненията често са в двете крайности и при българите, които живеят в страната малко преди приемането на еврото. Те са разнопосочни, но като цяло казват, че Гърция е страна, която през последните повече от 30 години иска да бъде сред водещите в ЕС, затова и членството ѝ в еврозоната по-скоро не е предизвикало сериозни полемики относно дали страната трябва да бъде част от нея или не в началото на века.  

Пътят на Гърция към еврото съчетава икономика, политика, малко драма и много поуки. Той започва още в средата на 90-те години и се превръща в символ на това колко сложни могат да бъдат отношенията между националната икономика и общата валута на Европа.

За да разберем как Гърция стига до еврото, трябва да се върнем назад във времето. В началото на 90-те години страната използва драхмата – национална валута със силни традиции, но и с много проблеми.

Инфлацията е висока, дългът расте, а финансовата дисциплина често липсва. В същото време, Европейският съюз вече върви по пътя към създаването на единна валута, която да обедини икономиките на страните членки.

Пътят на Гърция към еврото: Реформи и политически решения

През 1992 година е подписан Договорът от Маастрихт, който поставя условията за въвеждане на еврото: инфлация, бюджетен дефицит под 3% от БВП, държавен дълг под 60% от БВП или поне тенденция към намаляване, стабилна валута и ниски дългосрочни лихви. 

Звучи като суха статистика, но всъщност това са строги правила, които Гърция в онзи момент… не покрива.

И тук започва голямото предизвикателство. През 1995 година гръцкото правителство започва да провежда по-строги икономически реформи. Започва борба с инфлацията, въвеждат се програми за ограничаване на дефицита. Три години по-късно страната официално влиза в Европейския механизъм на валутните курсове – „чакалнята“ за еврото.

През 1999 година еврото вече стартира в първите 11 държави, когато обменният курс на валутите на 11 страни от Европейския съюз се фиксира към него. 

Но Гърция остава извън тях, защото не успява да покрие критериите. Дефицитът все още е твърде голям, а инфлацията – по-висока от допустимото. Все пак през 2001 година страната получава заветното “да”. 

 Генчо Банев, преподавател в Атинския университет

Малко преди онзи момент Генчо Банев попада в страната по международна спогодба за размяна на студенти. Днес е единственият преподавател по български език в Атинския университет. Казва, че драхмата не е била особено стабилна валута, когато еврото влиза, а в гръцката финансова система и тогава има проблеми. 

"Какво си спомням, тогава не работех. Човек, за да има реална представа за икономиката трябва да бъде част от производствения цикъл. Аз тогава тъкмо завършвах и си търсех работа. не можех да си дам сметка какво се случва точно с парите. Това, което си спомням е, че нямаше особени резерви в обществото за самото приемане. По-скоро хората бяха положително настроени, защото това беше свързано с европейската идея. Гърция е един от най-старите от учредителните членове на ЕС". 

Първите години с еврото: От олимпийски подем до дългова криза

Първите години изглеждат като голям успех. Инвеститорите започват да гледат на Гърция като на стабилна икономика, която вече е част от ядрото на Европа. 

Страната дори успява да организира Олимпийските игри в Атина през 2004 година, които трябва да символизират връщането на Гърция на световната сцена.

За тази Олимпиада си спомня и Милена Първанова -  първата българка завършила право в Атинския университет, с която се срещаме в нейната кантора в гръцката столица.

Историята на Милена е от онези, които са по-скоро рядкост сред българите. Тя пристига в Гърция по обичайния начин в онези години, по предложение за работа - на полетата с портокалови дървета, но амбицирана от възможностите в новата страна решава да учи и да се развие, макар трудностите да бъдеш чужденец. 

"Гърция влезе в икономическа криза с много задължения към ЕС, като се впусна да прави една Олимпиада - грандоманска олимпиада и просто не можаха да си покрият. Толкова много назад отиде Гърция заради тази олимпиада. Просто се рееха пари за тези игри. Казвам ви го от първа ръка. Моят съпруг беше преводач към руските групи. За 10 дни взе толкова пари, за които никой нормален човек не може да се замисли, че може да изкачра по нормален начин". 

Адв. Милена Първанова

Според Генчо, през първите 2-3 години страната изживява истински подем като водеща икономическа сила на Балканите, който ръст обаче започва да се губи точно около игрите през 2004 година. 

"За 2-3 години почти три пъти скочиха цените. Никога не съм се занимавал с финансова история. Такова беше усещането ми като потребител. Тогава мерната ми единица беше едно сувлаки и с колко пари можеш да си купиш едно сувлаки". 

Цветана Бонева притежава един от малкото останали български ресторанти - механа "Балкан" в гръцката столица Атина. Тя казва пред екипа ни, че бизнесът ѝ е от 2004 година, като отваря през декември за Олимпиадата.

"Спомням си, че се продаваха едни специални калкулатори, които превръщаха драхмите в евро. 3.14 драхми бяха едно евро, доколкото си спомням. Беше малко труден този преход, работеха едновременно с драхми, връщаха в евро. Хората малко се заблуждаваха. Връщат ти евро, ти викаш: “То са някакви стотинки и ги хвърляха и ги оставяха бакшиш даже в супера". 

Цветана Бонева, собственик на механа

Когато 98 година Цветана Бонева последва сестра си в Гърция, бързо разбира, че моментът е подходящ за инвестиция в ресторантьорския бранш и решава да развива механа в гръцката столица, а тогава много българи работят в южната ни съседка. Първите години ресторантът ѝ жъне успехи, а туризмът в страната набира все по-голяма скорост. 

Под лъскавата повърхност обаче започват да се трупат проблеми. Истината е, че в световните медии излиза информация, че част от данните, които Гърция е представила за влизането си в еврозоната, по-късно се оказват неточни или дори манипулирани. 

И когато идва световната финансова криза през 2008 година, гръцката икономика изпада в колапс. Разкрива се, че държавният дълг е огромен, а бюджетните дефицити са много над допустимото.

Товa довежда до така наречената гръцка дългова криза, която започва през 2009 година. Оттам нататък историята става още по-бурна – спасителни пакети, мерки за строга икономия, протести, политическа нестабилност.

За този момент си спомня и Галена Великова, която днес притежава и един от най-успешните български бизнеси в страната със своите 9 зали за танци. Тя казва пред екипа на Darik Business Review:

"Това беше много разделно време. Тогава тъкмо бях отворила първия си бизнес. Очаквахме много положителни разлики, най-вече стабилност на валутата, защото тя елиминира страха да се обезцени драхмата. После ЕС започна да дава много заеми на държавата с много ниска лихва. Аз си спомням, че ако искаш да вземеш някакъв заем лихвата беше почти 20%, а когато влязохме в еврозоната спадна 4 пъти, което беше голяма разлика". 

Галена Великова, собственик на 9 клуба по танци в Атина

Галена  си спомня, че най-трудно е било за възрастните хора, които е трябвало да изчисляват курса на драхмата в евро. Казва, че вижда положителна практика в България, че 6 месеца преди влизането в еврозоната всички магазини са поставили цените си в двете валути. В Гърция това се случва едва в годината на приемане на единната валута. 

"Спомням си, че си взех такси и имах 50 евро и се чудех дали ще ми стигнат. Имаше голям страх в изчисленията". 

Положителното в приемането на еврото е, че страната има достъп до стабилна валута, защита от валутни кризи и възможност за по-ниски разходи по заемите.

Но също така в онзи период се появяват редица некоректни гръцки бизнеси. които се опитват да спечелят на гърба на сънародниците си, увеличавайки цените неусетно.

“Абсолютно всички увеличиха цените в полза на бизнеса, никой не помисли за клиента”, казва Цветана. 

По думи на Милена пък злоупотребата тук е изцяло на търговците, които са повлияли пряко на потребителите с вдигането на цените. 

"Не можеш да върнеш една цена, когато няма причина. Ще ви дам пример с един килограм портокали на пазара струваха 50 драхми. Помня го като днес. Веднага станаха 150 драхми. 300 пъти увеличение".

Адвокат Първанова ни споделя, че няма съдебна практика в Гърция или заведени дела от потребители спрямо нелоялни търговци при приемането на еврото. 

Милена дава нейната рецепта как това може да бъде предотвратено в България. 

Тук трябва да се включат механизмите за регулиране и контрол - държавните механизмни, ако те нe си свършат работата хората ще роптаят и ще покажем колко незрели сме като народ затова, което през 2007 година сме тръгнали да правим."

Питаме я дали в Гърция е имало такъв регулаторен орган?

"Имаше, опитаха се, но така или иначе, каквото се увеличи, никога после не пада цената. Това е принцип." 

Генчо Банев също открива приноса на спекулантите като водещ в страната за вдигането на цените. 

"Много често в периоди на големи промени се откриват и негативни страсти и настроения, включително спекуланти и други неща. Каквито и да е трусове да е имало те по-скоро се държат на това, а не на самата парична единица. Самата парична единица не е донесла срив или друго нещо, но като цяло усещането в Гърция е като, че ли е изгубила от това". 

Минали са близо 24 години от влизането на Гърция в еврозоната. Младите хора в страната не помнят времената, в които гърците са плащали с драхми. Този момент не си спомня и Мелина, която тренира танци в залата на Галена Великова. Питаме я дали еврото ѝ помага, когато пътува?

"Да, разбира се. Помага, защото няма нужда да обменяш пари". 

dbr.bg-image

Уроците за България: Можем ли да избегнем гръцките грешки?

"Еврото не е лошо нещо. Напротив дава сила на една държава, когато има обща единица. Америка защо има една валута -долар. Трябва да се види и да се обясни, че ние когато се борихме да влезем в европейската общност и се опитвахме да изпълним всички изисквания сме били наясно, че ще се стигне до договора от Маастрихт и единната валута. Това, че хората негодуват и руптатят, за мен означава, че не са наясно", казва адв. Милена Първанова.

"Не можем назад да се връщаме, трябва да го осъзнаем. Тръгнали ли сме напред трябва да вървим напред. Все едно да се върнем в каменната ера и да кажем колко е добре като сме си палили с два камъка огън." 

Генчо Банев пък казва, че носталгията към драхмата му напомня много на българските спомени за соца. 

"Някой разправя, че нещо хубаво било. Ами аз живея и по време на драхмата, живея и сега и смятам, че по-скоро бита на хората е в по-добра посока."

България ще приеме еврото на 1 януари 2026 година и питаме има ли опасност да допуснем грешките, които гърците са допуснали?

"Като че ли Гърция не е приемала еврото сама по себе си. Тя не е влизала в еврото, а самата Европа прие еврото. Тоест тя не е влизала в нещо, което вече съществува. Тя участваше, в нещо, в което се създава. Да грешки имаше, но те са грешки в развитието - непредвидени грешки. При българия нещата са малко по-различни, това вече е една добре смазана машина, една система, която работи със своите проблеми разбира се. аз не съм финансист и парите не са идеалния свят, но България влиза в една система, която работи". 

Всичките ни герои, които открихме в Атина, ни казват, че все още си пазят драхми за спомен… защото животът продължава, а колективната памет е кратка.