Стотици хиляди души излязоха по улиците на Франция вчера по призив на синдикатите. Националният ден на стачки и демонстрации имаше за цел да окаже натиск върху бюджетните решения на новоназначения премиер Себастиан Льокорню, предаде Франс Прес.

Мащаб на протестите

Общата конфедерация на труда (CGT), един от двата основни профсъюза в страната, отчете над един милион участници в цяла Франция. Председателката на синдиката, Софи Бине, определи мобилизацията като „успех“. Броят на протестиращите надхвърли този от последната голяма демонстрация срещу пенсионната реформа през юни 2023 г., когато според CGT са се събрали 900 000 души.

От своя страна, властите съобщиха за над 500 000 демонстранти в страната, от които 55 000 в столицата Париж. В края на деня парижкото шествие беше белязано от няколко сблъсъка. Министерството на вътрешните работи съобщи за 181 арестувани до 18:00 ч., като за охрана на реда бяха мобилизирани 80 000 полицаи. При инцидентите са ранени 11 служители на реда и още толкова граждани, включително журналист. Сблъсъци имаше и в други градове като Нант и Лион.

Политически натиск и икономически предизвикателства

Протестите се проведоха само десет дни след назначаването на Себастиан Льокорню за премиер. Той е изправен пред същото предизвикателство като своя предшественик Франсоа Байру: да предложи бюджет, който да стабилизира публичните финанси на държава, чийто дълг достига 114% от БВП.

Мобилизацията е насочена срещу плана за икономии в размер на 44 милиарда евро, който включва:

  • Съкращения в обществените услуги
  • Реформа на осигуряването за безработица
  • Замразяване на социалните плащания

Именно тези мерки доведоха до свалянето на правителството на Байру на 8 септември. Според Ройтерс, президентът Еманюел Макрон и премиерът Льокорню са под двоен натиск – от протестиращите и левите партии, които са против съкращенията, и от инвеститорите, които се тревожат за дефицита във втората по големина икономика в еврозоната. Ситуацията се усложнява от силно разделечения парламент, в който нито една от трите основни групи няма мнозинство.

Засегнати сектори и искания на синдикатите

В стачката се включиха учители, машинисти, фармацевти и болничен персонал. Министерството на образованието отчете 17% стачкуващи учители, а десетки гимназии бяха блокирани за часове от ученици.

Транспортът беше сериозно засегнат, особено в Париж, където движението в пиковите часове беше ограничено. Регионалните влакове също се движеха с големи нарушения в графика, докато повечето високоскоростни влакове се движеха нормално. Фармацевтите също се мобилизираха масово, като според техния синдикат около 18 000 от общо 20 000 аптеки в страната са останали затворени в знак на протест срещу намаляването на търговските отстъпки за генерични лекарства.

Синдикатите настояват за закриване на „музея на ужасите“, създаден от Франсоа Байру, и отказ от всички предвидени икономии. Те искат повече средства за публичните услуги, данъчна справедливост и отмяна на пенсионната реформа, която вдигна възрастта за пенсиониране на 64 години.

Политически реакции и бъдещи действия

Политическите партии и синдикатите очакват отговора на премиера Льокорню, който обеща „промени по същество“ при встъпването си в длъжност. Той вече направи първа отстъпка, като се отказа от премахването на два официални празника, но този жест не успокои профсъюзите. Очаква се днес да бъде взето решение за по-нататъшните протестни действия.

Лидерът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон, който се присъедини към демонстрацията в Марсилия, отново поиска оставката на президента.

„Президентът – той е хаосът“, заяви Меланшон.

Вестник „Монд“ излезе със заглавие: „Синдикатите са по-мотивирани от всякога да накарат новия премиер да отстъпи“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !