В навечерието на поредния вот на доверие през следващата седмица, Франция неочаквано се оказва в неблагоприятното положение да бъде сравнявана с Италия - страна, известна преди това с политически катаклизми и икономическа нестабилност.

Продължаващите разногласия между основните политически партии във Франция и нерешените спорове относно бюджета за 2026 г., както и смяната на провалили се министър-председатели през последните няколко години, накараха икономистите да се запитат: „Дали Франция е новата Италия?“

„Фискалните перспективи на Франция са по-лоши от тези на Италия в момента“, заявиха анализатори на Nomura.

Тревожни икономически показатели

Дългът на Франция възлизаше на 113% от БВП през 2024 г., докато този на Италия е бил 135% - но ситуацията се обръща, когато става въпрос за бюджетния дефицит на страните през този период.

По този показател дефицитът на Италия е 3.4% от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП), докато този на Франция е 5.8% от БВП.

Френският премиер Франсоа Байру свика вот на доверие на 8 септември в стремежа си да приеме спорния бюджет за 2026 г., съдържащ съкращения в размер на около 44 милиарда евро.

Целта е бюджетният дефицит на Франция да се намали до 4.6% през 2026 г. - ниво, което все още е доста над правилата на ЕС за този показател.

Байру позиционира вота на доверие следващия понеделник като екзистенциален момент за Франция, заявявайки в сряда пред BFMTV, че ситуацията е „сериозна и неотложна“.

Ако той и неговото правителство на малцинството не спечелят вота, кабинетът ще се разпадне по-малко от година, след като администрацията на предшественика му Мишел Барние се срина.

Френският президент Еманюел Макрон пък ще трябва да избере друг премиер, който ще е петият за по-малко от две години.

Ситуацията във Франция я поставя в неблагоприятна позиция, в сравнение с Италия, която премина през продължителен период на политически сътресения и икономическа несигурност, преди настоящият премиер Джорджия Мелони да бъде избрана през 2022 г., което доведе до период на стабилност за третата по големина икономика в Европейския съюз.

Както Франция, така и Италия са обект на „Процедурата за прекомерен дефицит“ на Европейската комисия – механизъм, използван от ЕК, за да приведе държавите членки на ЕС в съответствие с фискалните правила на блока, според които държавният дълг не трябва да надвишава 60% от БВП, а бюджетните дефицити не трябва да са повече от 3% от БВП.

Докато Италия се очаква да постигне напредък в овладяването на дефицита си, Франция не показва признаци за това, посочват от Номура.

„Траекторията на френския дефицит обаче е крехка и вероятното сваляне на правителството на Байру е пример за предизвикателството, пред което е изправена Франция, за да ограничи разходите си“, според анализа на икономисти от Nomura.

„Жалко, публично зрелище“

Сега съседите на Франция наблюдават как Байру разполага само няколко дни, за да постигне бюджетен компромис със съперничещите си партии отляво (алиансът „Нов народен фронт“) и отдясно („Национален съюз“), които след неубедителните резултат от изборите миналата година смятат, че трябва да са на власт.

Двете противоположности на политическия спектър заявиха, че няма да подкрепят центристкото правителство при вота на доверие в понеделник след продължителни спорове относно бюджета и предложените съкращения на разходите и повишаване на данъците.

Предложението за премахване на два официални празника във Франция също беше прието зле.

„Поради очакваното падане на правителството на Байру и вероятността парламентът да не приеме бюджет за 2026 г. тази година, бюджетът за 2025 г. вероятно ще бъде замразен в номинално изражение, което би означавало малко по-висок дефицит през 2026 г. като процент от БВП, отколкото прогнозира Европейската комисия“, отбелязват от Nomura, като допълват, че устойчивостта на дълга във Франция е „съществен проблем“.

Перспективата за пореден вероятен колапс на правителството в страната и продължаващите разминавания относно бюджета за 2026 г. е обезпокоителна за анализаторите.

„Франция, която вече е поставена под безпрецедентен натиск от финансовите пазари, ще представи жалко публично зрелище следващата седмица“, коментира Муджтаба Рахман, управляващ директор за Европа в Eurasia Group.

Основният сценарий на Eurasia Group е, че Байру ще загуби вота на доверие - ход, който Рахман описва като „хазартен с малка вероятност за успех“.

„На този етап Макрон изключи възможността за нови парламентарни избори и ще назначи петия си министър-председател за 21 месеца, почти сигурно измежду своята центристка и дясноцентристка коалиция“, отбеляза той, посочвайки министъра на отбраната Себастиан Льокорню, министъра на правосъдието Жералд Дарманен и министъра на финансите Ерик Ломбард като възможни заместници.

Като отражение на по-общите опасения на финансовите пазари относно нестабилното състояние на френската политика, доходността по 30-годишните френски облигации се повиши над 4.5% във вторник - най-високото ниво от 2008 г. насам, преди леко да се понижи до 4.48% в сряда.

Други големи икономики също отбелязаха повишени разходи по заемите си тази седмица на фона на по-общите фискални опасения.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !