Meta обяви планове за полагането на дълъг 50 000 км подводен кабел, който ще свързва пет континента.

Проектът Waterworth, минаващ през САЩ, Индия, Южна Африка, Бразилия и други региони, ще бъде най-мащабният в света, когато бъде завършен, обявиха от технологичния гигант.

Meta, която притежава Facebook, Instagram и WhatsApp, се стреми да увеличи присъствието си в технологичния сектор отвъд социалните медии, в това число в сферата на изкуствения интелект (AI) и инфраструктурата, която я поддържа.

От компанията обявиха, че новият проект ще осигури "водеща за индустрията свързаност" между пет континента и ще ѝ помогне за реализирането на нейните AI проекти.

"Този проект ще осигури по-голямо икономическо сътрудничество, ще улесни цифровото приобщаване и ще създаде възможности за технологично развитие в тези региони," казват от Meta в блогпост.

Кабелът ще бъде най-дългият досега, който използва 24 двойки влакна, осигуряващи по-голям капацитет за пренос на данни, според компанията.

Важността на подводните кабели нараства все повече, тъй като те осигуряват възможности за захранването на най-различни дигитални устройства, както и високоскоростния пренос на данни в световен мащаб.

Според често цитирани данни, над 95% от глобалния интернет трафик се прехвърля посредством подводни кабели.

Компанията за пазарни проучвания в телекомуникационната сфера TeleGeography твърди, че в момента по света има над 600 публично известни подводни кабелни системи.

Сред тях е и кабелът 2Africa, зад който стоят Meta и мобилни оператори, като Orange, Vodafone и China Mobile, свързващ три континента с дължината си от 45 000 км.

По-големият залог на технологичните компании

Технологични компании, които играят ролята на големи доставчици на онлайн услуги, инвестираха огромни средства в кабелна инфраструктура.

Google обяви през 2024 г., че ще изгради първата подводна кабелна инфраструктура, свързваща Африка и Австралия, както и инвестиция от 1 млрд. долара в подобряването на свързаността с Япония посредством два нови подводни кабела в Тихия океан.

"През последното десетилетие се наблюдава промяна, при която тези кабели се полагат все повече от страна на големите технологични компании," казва пред BBC професор Вили Ледонвирта от Oxford Internet Institute.

Според него, това е в контраст с миналото, когато подводните кабели се полагаха и финансираха от големи групи международни телекоми поради техните значителни инвестиционни нужди.

Според професор Ледонвирта, това е отражение на нарастващите мащаби и позиции на големите технологични компании, които могат да финансират подобна структура самостоятелно – нещо, което "може да е от значение за органите, занимаващи се с концентрацията на дейност на цифровите пазари".

Анализаторът от телекомуникационната индустрия Паоло Пескаторе казва пред BBC, че това говори за амбициите на Meta.

"Meta демонстрира силно желание да притежава по-голям дял от свързаността. Този проект е допълнителен пример за това, тъй като компанията се стреми да изпревари конкурентите си при предоставянето на потребителите на уникално изживяване чрез тясно интегриране на хардуер, софтуер, платформи и нарастващите ѝ аспирации в сферата на свързаността."

Защита срещу заплахи

Нарастващата важност на подводните кабели засили и опасенията относно тяхната уязвимост на нападения или случайни инциденти.

След поредицата инциденти с увредени кабели в последно време, експерти заявиха, че подводната комуникационна инфраструктура е нарастващо поле на геополитическо напрежение и конфликти.

НАТО стартира мисия през януари за засилване на наблюдението на кораби в Балтийско море след нанесени повреди на важни подводни кабели през миналата година.

Комисия в британския парламент наскоро отправи призив за предоставяне на доказателства за устойчивостта на Великобритания в случай на потенциални проблеми.

Всичко това сочи към засилващи се опасения относно "способността на Русия и Китай да държат подводната инфраструктура на риск – особено в периоди на повишение напрежение или конфликти".

В своя блогпост от Meta казват, че за проекта Waterworth компанията ще полага своите кабели на до 7 000 метра дълбочина и ще "използва усъвършенствани техники за заравяне във високорисковите зони, като крайбрежни райони, за да се избегне риска от повреди от котви на кораби и други опасности".

Проектът изглежда се отклонява от по-утвърдени маршрути, като например пропуска Европа и Китай и избягва "геополитическите горещи точки", като Суецкия канал и Южнокитайско море, казва професор Ледонвирта.  

Според него, свързването на САЩ с важни, оспорвани пазари в Южното полукълбо, може да се разглежда като "засилване на икономическата и инфраструктурната мощ на страната в чужбина".

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !