Нарастващата инфлация и забавянето на темпа на растеж на заплатите и пенсиите ще накарат все повече хора да изпаднат в неплатежоспособност. Това ще засегне не само хората, взели кредити, но и тези с ниски доходи, които все по-трудно ще плащат сметките си за парно, ток и вода или наема, смятат експерти. Когато изпаднем в неплатежоспособност е важно да знаем каква част от дохода ни може да бъде запорирана, за да се покриват натрупаните ни задължения, пише darik.bg

Има три критерия, от които зависи запора на заплатата, респективно пенсията и те са – колко е нетното възнаграждение на длъжника, каква е минималната работна заплата в момента и дали длъжникът има деца, които издържа.

Нетното възнаграждение е сумата, която получавате по банка, след като работодателят е удържал всички данъци и осигуровки, които е необходимо да се внесат. Имайте предвид, че на запор подлежи не само сумата, която получавате по трудов договор, но и тази по договори за управление, граждански договори, премии.

В зависимост от горните критерии се получават няколко варианта, в които може да попадне човек.

Първият е, ако нетното му възнаграждение е под минималната работна заплата. 

Според Гражданския процесуален кодекс принудително изпълнение може да бъде насочено само върху пенсии и заплати с месечен размер над минималната работна заплата, т. е. от по-ниските пенсии и заплати не могат да се правят удръжки.

От 1 април минималната работна заплата у нас беше увеличена на 710 лева. Засега предложението на служебното правителство е тя да остане такава и през първите месеци на следващата година, докато се приеме редовен бюджет за 2023 г. Това означава, че хората, които получават на месец до 710 лева, независимо дали това е заплата или пенсия, техните доходи не могат да бъдат запорирани.  Онлайн справка от данните на НОИ показва, че към ноември месец тази година, след последното преизчисляване на пенсиите, близо 1,47 млн. пенсионери получават на месец до 710 лева и са защитени от запор. 

Заплатите не само не растат, но дори намаляват

Вторият вариант е, ако работещ или пенсионер получават на месец между 710 лева (колкото е минималната заплата от 1 април) и 1420 лева (двукратния ѝ размер). Тогава на него му се правят удръжки в размер на една трета от дохода, ако няма деца и една четвърт, ако има такива, които издържа. Например, ако работещ или пенсионер получава след данъци и осигуровки чисто 1000 лева, се приспада минималната заплата за страната или 710 лева и остава сумата от 290 лева. Ако няма деца, от нея се удържа една трета или близо 97 лева, а ако има деца – една четвърт или 72,50 лева. 

Третият вариант засяга хората с доходи между двойния размер на минималната заплата и тройния ѝ размер или, казано по-просто, при сегашните параметри – ако осъденият длъжник получава на месец между 1420 и 2840 лева. То ще се раздели с половината от сумата над минималната заплата, ако има деца, които издържа, или с една трета, ако няма.

Тук ще попаднат пенсионерите с по-високи пенсии, тъй като таванът на пенсиите беше увеличен на 2000 лева от 1 юли, а от 1 октомври вече е 3400 лева. 

Четвъртият вариант засяга хората с много високи доходи, които получават над четирикратния размер на минималната работна заплата. Тогава удръжки се правят на горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

Все по-скъпо излиза да се пенсионираме

Първо съдебният изпълнител изпраща запорно съобщение до работодателя на длъжника. Целта е да разбере дали трудовото му възнаграждение е над секвестируемия минимум - размера на минималната работна заплата за страната, и дали вече няма наложени други запори, по които се правят вече удръжки от заплатата му.

Подобна е ситуацията и с пенсиите - в този случай се изпраща запорно съобщение до НОИ, като от НОИ трябва да дадат отговор дали пенсията на длъжника е в размер над минималната заплата за страната и дали вече няма наложени запори. В тридневен срок от получаване на запорното съобщение работодателят, респективно НОИ, трябва да даде писмен отговор на съдебния изпълнител.

От кои плащания не могат да се правят удръжки?

Несеквестируеми са социалните пенсии, обезщетенията за майчинството и болничните, детските надбавки, както и всякакъв друг вид социални плащания. Когато обаче получавате всички тези плащания по банков път на една сметка, то съдебният изпълнител няма как да знае от какво са постъпленията в нея. Така възниква проблем. В този случай е необходимо да се представи извлечение от банковата сметка на длъжника за няколко месеца назад, от което да е видно основанието на постъпилите суми в банковата сметка на длъжника. 

При представяне на това извлечение съдебният изпълнител вдига наложените запори и възстановява удържаните суми. Длъжникът трябва да действа бързо, за да не преведе междувременно съдебният изпълнител събраните суми на взискателя. 

Тази година възникна проблем и със запорирането на суми, върнати на родители като данъчни облекчения. В последната година данъчните облекчения за деца бяха повишени сериозно и за едно дете дължимият за годината данък върху доходите може да бъде намален с 600 лв., за две деца - с 1200 лв., а за три и повече деца - с 1800 лв.

Тъй като в този си вид данъчните облекчения за деца са съвсем нови, те не фигурират изрично в нито един закон като несеквестируеми. Затова от ГЕРБ внесоха промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които предвиждат данъчните облекчения за деца да не могат да бъдат запорирани, ако родителите имат неплатени задължения. Предстои обаче законопроектът да бъде приет на комисия и след това в пленарна зала. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !