Витражите, широкото стълбище и богато украсените интериори превръщат двореца Мохата в скъпоценен камък в короната на Карачи - пакистански мегаград с 20 милиона души население.

Пауни бродят по моравата му, а звуците от строителство и трафик се стопяват, когато посетителите прекрачат вратите му.

Розовите каменни балюстради, куполи и парапети изглеждат като изтръгнати от северния индийски щат Раджастан - реликва от време, в което мюсюлмани и индуси живеят рамо до рамо.

Но великолепието не е гаранция за оцеляване в град, в който земята е оскъдна, а развитието - необуздано. Разруха, посегателства, занемаряване, частични закони за опазване и вандализъм разяждат реликвите от миналото на Карачи.

Собствениците на сградата отблъсват опита да бъде превърната в дентален колеж, но все още се води продължаващо десетилетия дело, в което наследници на бивш собственик се опитват да поемат контрола върху земята.

Дворецът стои празен почти две десетилетия, преди официално да отвори врати като музей през 1999 г., разказва CNN. Той е разположен върху първокласен недвижим имот в престижен квартал, сред имения, фирми и луксозни ресторанти.

Земята под сгради, като двореца Мохата, е много желана, казва адвокатът на собствениците на имота Фейсал Сидики. „Това показва, че алчността е по-важна от наследството.“

Населението на Карачи нараства с около 2% всяка година и с десетки общности и култури, които се конкурират за пространство, не се полагат много усилия за защита на историческите места.

За повечето пакистанци дворецът е най-близо до архитектурното великолепие на индийския Раджастан, тъй като ограниченията за пътуване и враждебната бюрокрация до голяма степен пречат на хората в двете страни да пресичат границата за почивка, обучение или работа.

Мултикултурното минало на Карачи затруднява усилията за опазване, казва Хеба Хашми, мениджър по наследството и морски археолог.

А Мохана е символ на това културно разнообразие. Индуисткият предприемач Шивратан Мохата го построява през 20-те години на миналия век, защото искал крайбрежна резиденция за болната си съпруга. Така тя можела да се възползва от бриза на Арабско море.

Стотици магарешки каруци превозват отличително оцветения розов камък от Джодпур, сега през границата в Индия.

Той напуска имота през 1947 г., когато Индия и Пакистан излизат от пределите на бившата Британска империя като независими нации и за известно време дворецът приютява външното министерство.

След това става дом на Фатима Джина - по-малката сестра на първия лидер на Пакистан и влиятелен политик сама по себе си.

След смъртта й властите дават сградата на сестра й Ширин, но когато и тя умира през 1980 г. започва съдебна битка между твърдящи, че са й роднини. Съдът нарежда сградата да бъде запечатана.

Затъмненият и празен дворец, с обраслите си градини и заключените с катинар порти, пленява въображението на хората. Разпространяват се слухове за духове и свръхестествени събития. Тъкмо тези истории е чувала като младо момиче Насрин Аскари, която днес е директор на музея.

Входът за него е 30 рупии, или 10 американски цента, като е безплатен за студенти, деца и възрастни хора. Отворен е от вторник до неделя, но затваря на официални празници.

Дворецът се отдава под наем за корпоративни и благотворителни събития. Според местните медии обаче, жителите недоволстват от трафика и нивата на шума. Собствениците му обаче не търсят внимание на всяка цена, дори и ако то би помогнало на сградата да си намери място в модерен Пакистан.

Слуховете за призраци все още се разпространяват от TikTok, привличайки инфлуенсъри, но снимките във вътрешността на сградата са забранени, като за кратко е забранен и достъпът на тиктокъри. Табела на портите забранява също така модни снимки, сватби и снимки за реклами.

„Това не е вниманието, което собствениците искаха“, казва Аскари. „Можехме да направим много пари, но ще има непрекъснати сватби и няма да има място за посетители или събития, също така ще трябва да се чисти много.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !