В Каякьой има огромно и много достолепно училище. Има и тесни улици с къщи, които криволичат и се издигат от двете страни на стръмна долина. Има и древен фонтан в центъра на града. Както и църкви, една от които разкрива невероятна гледка към Егейско море.

През по-голяма част от последните 100 години обаче там няма хора.

Каякьой, в югозападната турска провинция Мугла, е истински призрачен град. Изоставен от своите жители и преследван от миналото. Той е паметник, който е замръзнал във времето – физическо напомняне за едни по-мрачни времена в Турция.

Със своите хълмове, осеяни с рушащи се сгради, които бавно биват поглъщани от зеленината, той също така е очарователно и изключително красиво място за посещение - достатъчно зловещо през лятото под ясното небе и пламтящото слънце и още повече през по-хладните сезони, когато е обвито в планински или морски мъгли.

Само преди век Каякьой, или Левиси на гръцки език, е бил оживен град с най-малко 10 000 гръцки православни християни, които съжителствали мирно с турските фермери мюсюлмани в региона. При събитията около оформянето на Турция като независима република обаче техният обикновен живот е разкъсан на парчета.

Напрежението със съседна Гърция след края на Гръцко-турската война през 1922 г. води до това, че всяка от двете държави прогонва свое население, което е свързано с другата. За Каякьой това означавало принудителен обмен на турци мюсюлмани, живеещи в Кавала, в днешната гръцка област Македония и Тракия.

Новопростигналите мюсюлмани обаче не били особено доволни от новия си дом, като бързо го напускат и оставят Каякьой да се руши.

Продължаваща тъга

Сред малцината, които остават, са прародителите на Айсън Екиз, чието семейство днес има малък ресторант в близост до основния вход на Каякьой, който обслужва туристи, дошли да разгледат призрачния град. Историите за онези трудни години са предавани от поколение на поколение.

“Моите прародители са ми разказвали, че гърците плачели, защото не искали да си тръгват,” казва пред CNN Екиз, която сега продава ръчно направени бижута на посетители. “Някои дори оставят децата си при свои турски приятели, защото смятали, че ще се върнат. Така обаче и не се връщат.”

Екиз казва, че нейните прародители били овчари и лесно се приспособили към живота в покрайнините на града. Повечето от останалите новодошли не харесвали живота в Каякьой, защото стените на къщите били боядисани в синьо, уж за да предпазват от скорпиони и змии.

Остатъци от онзи син цвят още могат да се видят по стените на около 2 500-те къщи в Каякьой. Това, което е останало, си заслужава да се изследва като моментна снимка на древния начин на живот на прага на съвременната епоха.

Джейн Акатай, съавтор на “Пътеводител на Каякьой,” казва, че една от причините за изоставянето на града вероятно е осезаемата тъга, която витае над мястото след трагичните събития от 20-те години на миналия век. Природата също е изиграла своята роля в унищожаването на създадените от човек неща.

Земетресения и бури

“Имало е земетресения и бури, а и климатът, като цяло, се е отразил на това интересно място,” казва тя. “Нещата се разпадат през годините, ако не се грижите за тях.”

Днес посетителите плащат 3 евро такса в малък павилион на основния път преди влизане в Каякьой. Оттам те могат да обикалят пеш нагоре-надолу по неговите понякога стръмни и неравни улици. Табели на входа указват посоките към училището, църквите и водния фонтан.

Заслужава си човек да отдели няколко часа, за да разгледа всичко.

Повечето от къщите, които са построени във века преди градът да бъде изоставен, вече са изгубили своите покриви, а през срутените им стени прониква растителност. Някои от къщите имат ями в мазетата си, които някога са били използвани за щавене на кожи. Обущарството е била обичайна професия тук.

Много от тях все още разполагат с непокътнати резервоари, които са били от съществено значение за съхранението на вода в град без водопровод.

“Питейната вода се е пренасяла с магарета,” казва Екиз. Тя също така си спомня, че при липсата на подходящи сантирани условия, жителите използвали нарязани дрехи вместо тоалетна хартия. След това този парцали били изгаряни или разпръсквани из градините като тор.

Въпреки тази пестеливост, Екиз казва, че Каякьой е бил относително проспериращ и някога е бил основният търговски център в региона, изпреварвайки намиращото се наблизо пристанище Фетие, което сега е процъфтяващ градски център и популярна туристическа дестинация.

Това очевидно е била една сплотена общност, а Екиз казва, че всеки от двуетажните имоти е бил построен така, че да не блокира слънчевата светлина на съседите.

Църквите

Една от най-забележителните сгради в града в Горната църква. За съжаление, сградата е запечатана заради окаяното си състояние, но части от нея могат да бъдат разгледани от много ъгли.

В най-високата вътрешна точка на града се намират руините на старото училище на Каякьой, което разкрива гледка към основната църква и къщите под него. Днес над сградата се вее турското знаме.

Има обозначени туристически пътеки от намиращите се наблизо градове, които преминават през Каракьой, но е лесно човек да се изгуби по улиците. Отворените врати и стълбищата примамват от всички страни, но заради окаяното състояние на много от сградите туристите са предупредени да не влизат.

Изкачването до по-малката църква през криволичещите улички от другата страна на долината си заслужава.

Отразявайки културата на хората, които са живели там, църквата прилича на класическите малки структури, които често гледат към селата на гръцките острови. Това е малка скромна сграда с куполообразен покрив и малки неостъклени прозорци. Отвътре тя е напълно празна.

Там се вее друго яркочервено турско знаме на фона на синьото небе. Под нея през гъсто залесения хълм се виждат блестящите води на Егейско море. Това е една зрелищна гледка, която не се е променила много от времето, в което в Каякьой е кипял живот.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !