Всеки, който напоследък е насочвал камерата на телефона си към меню в ресторант в чужда държава знае, че машинният превод е напреднал бързо в сравнение с първите дни на Google Translate. Удобството на превода с изкуствен интелект (AI) в подобни ситуации е безспорна, но предложеното използване на AI в литературни преводи е значително по-противоречиво.

Изявлението на нидерландското издателство Veen Bosch & Keuning, че ще използва AI преводи за комерсиална фантастика, разгневи и автори, и преводачи, въпреки опитите те да бъдат уверени, че нито една книга няма да бъде превеждана по този начин без внимателна проверка и че авторите ще трябва да дават своето съгласие за това.

“Преводачът превежда нещо повече от думи, ние изграждаме мостове между култури, като вземаме предвид целевата аудитория във всяка стъпка от процеса”, казва Мишел Хъчисън, носител на международната награда за литература „Букър“ за своя превод на „Неудобството на вечерта“ на Марийе Лукас Райнефелд.

“Ние вмъкваме вътре фини нишки, които да помогнат на читателя да разбере конкретни културни елементи или традиции. Ние пресъздаваме ритъм, поезия, игра на думи, метафори. Ние проучваме конкретната терминология за селскостопанска техника, например, дори и в един роман.”

Преводачи и автори също така посочват, че AI преводът изисква много внимателно проверяване и редактиране, в идеалния случай от някой, който владее двата езика. На този етап, този човек може да превежда текста сам. Културната чувствителност е особено притеснителна, тъй като AI е известен с това, че генерира неща, които са силно неуместни.

“Миналата година читател обърна внимание на някои неща във френско издание на една от моите книги”, казва Джуно Доусън, автор на поредицата „Кралският завет на нейно величество“. “Преводачът бе използвал леко остарял термин, за да опише транс човек. Успяхме да промени термина преди издаването. Подозирам, че AI ще пропуска точно тези нюанси, което означава, че генерираното от изкуствения интелект съдържание така или иначе ще изисква стриктно редактиране”.

Има обаче случаи, в които машинният превод би могъл да помогне на създателите на културни творби. Подпомогнатия от AI превод би могъл да запознае много повече читатели с произведенията на писатели, които използват малцинствени езици и  чийто произведения в момента въобще не се превеждат на английски или на други езици. Във видеоигрите, локализацията пък може да бъде един от по-големите разходи на независими разработчици, особено такива, за които английският не е роден език. AI превод на текст в играта би могъл да помогне на тези разработчици да достигнат до много по-голяма аудитория, както и на геймъри, които говорят малцинствени езици, да се наслаждават по-добре на игрите. Тук обаче също има очевидни ограничения.

Доктор Джак Ратклиф е дизайнер и главен изпълнителен директор на Noun Town, игра за изучаване на езици със смесена реалност, в която играчите обикалят виртуален град и разговарят с местните хора на един от 40-те поддържани езика. “Ако играете опростена игра, в която текстът е, натисни наляво и надясно и A, за да скочиш, вероятно бихте моли да използвате машинен превод за това и изведнъж играта става много по-достъпна за много хора на различни езици,” казва той. “Ако обаче има някакви нюанси, герои, които говорят помежду си и искам да предам това като създател на игри, бих се ужасил да използвам AI.”

В Noun Town има около 50 000 реплики диалог, като всичките те са преведени и дублирани от хора и проверени от учители по езици. От студиото са експериментирали с AI превод, казва Ратклиф и са установили, че когато го използват с различни от английски езици, резултатите са значително по-лоши.

“Това, което установихме с нашите тестове е, че при използването с английски език всъщност е ОК, въпреки че при AI никога нищо не е идеално,” казва той. “Тези големи езикови модели са научили много английски език. С преминаването към други и най-вече не толкова толкова популярни езици обаче положението става все по-объркано.”

В такъв случай всеки разработчик на игри с много думи и диалози може да очаква високи разходи за локализация и вероятно се интересува от значение и нюансите на тези думи също толкова колкото и автор на книга.

Когато става въпрос за това какво мислят хората относно AI преводите, има определено разграничение между удобство и занаят. Малцина са против използването на AI по същия начин като речник, за разпознаване на значение. Но преводачите, разбира се, правят много повече от това. “Тези писатели са творци сами по себе си”, казва Доусън.

“Започнах да добавям изречението ‘преведено на ръка без използването на генеративен AI’ към моите преводи”, казва Хъчисън. “Като преводачи трябва да казваме много ясно какво включва нашата работа в момента, предвид заплахата за нашето съществуване. Тя е много повече от набиране на текст с помощта на речник.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !