Лидерството би било просто, ако решенията винаги попадаха прилежно в категориите правилно или грешно. Но реалността е далеч по-сложна.

Лидерите рядко си имат работа със сигурност. Вместо това те се сблъскват с неяснота, конкуриращи се приоритети и непълна информация. Всяко решение, което вземат, оказва влияние върху екипи, клиенти и заинтересовани страни - понякога по начини, които е невъзможно да се измерят веднага.

В такава среда колебанието става опасно. Лидерите, които чакат перфектна яснота, често чакат твърде дълго. Възможностите се затварят, проблемите ескалират и конкурентите продължават напред.

Целта на доброто лидерство не трябва да бъде да гарантира безупречни решения, а да действа решително с най-добрата налична информация - и след това да се ангажира с убеждение.

Преминаване отвъд „правилно“ и „грешно“

Една от най-често срещаните грешки, които лидерите правят, е третирането на решенията като двоични: успех или провал, победа или загуба, правилно или грешно.

Това ограничено мислене създава ненужен натиск и стеснява перспективата. То също така заслепява лидерите за реалността, че повечето избори съществуват в нюанси на сивото.

Представете си лидер, който решава дали да намали разходите по време на икономически спад. Няма един-единствен „правилен“ отговор. Агресивните съкращения могат да защитят краткосрочния паричен поток, но рискуват да навредят на духа на служителите и на репутацията на марката.

От друга страна, запазването на разходите може да подпомогне дългосрочните иновации, но да създаде незабавен финансов натиск. Нито един от двата пътя не е изцяло правилен или грешен. Това са компромиси, които трябва да бъдат оценени спрямо мисията и ценностите на организацията.

Като излизат отвъд илюзията за перфектни отговори, лидерите се отварят за по-широко мислене. Те могат да преценяват не само непосредствените резултати, но и културното въздействие, стратегическото съгласуване и дългосрочната устойчивост.

Най-ефективните лидери не питат: „Кой е правилният избор?“, а по-скоро: „Кой път най-добре допринася към нашата мисия, предвид реалностите, пред които сме изправени днес?“

Нека данните да са водещи

Когато нещата са несигурни, данните работят като компас. Може да не елиминират цялото объркване, но помагат, като показват модели, вероятности и възможни резултати.

Лидерите, които разчитат на данни, могат да правят по-ясни избори и да избягват грешки, произтичащи от догадки или твърде бързи реакции. Както казва професорът по икономика Емили Остър:

„Ключът към доброто вземане на решения е оценката на наличната информация – данните – и комбинирането им със собствените ви оценки за плюсове и минуси. Като икономист, аз правя това всеки ден.“

Например, пазарните сигнали по време на периоди на смущения често са противоречиви. Един набор от показатели може да показва намаляваща ангажираност на клиентите, докато друг сочи към нови възможности, появяващи се в нишови пазари.

Чрез внимателен анализ на данните, лидерите могат да погледнат отвъд шума и да разпознаят основните модели.

Също толкова важно е да се вслушате в гледната точка на екипа. Хората, работещи директно с клиенти или с ежедневни операции, често забелязват проблеми, обратна връзка или рискове, преди лидерите да го направят.

Когато лидерите включат тези прозрения в решенията си, те получават по-ясна картина и карат екипа да се чувства по-ангажиран и ценен.

Приемане на риска без безразсъдство

Никое решение в несигурни времена не идва без риск. Лидерите, които се опитват да елиминират риска, в крайна сметка се парализират, докато тези, които го игнорират напълно, изпадат в безразсъдство. Предизвикателството се крие в постигането на баланс.

Този баланс започва с осъзнаването, че бездействието носи свои собствени рискове. Отлагането на решение може да означава пропуснати възможности, влошаване на условията или покопано доверие. Лидерите трябва да преценят цената на бездействието спрямо рисковете от продължаване напред.

Картографирането на най-добрите и най-лошите сценарии е практичен начин за оценка на възможностите. Този процес не премахва несигурността, но гарантира, че лидерите правят обмислени и прозрачни избори.

Той също така предоставя на екипите по-ясно разбиране за потенциалните резултати, помагайки им да се подготвят психически и оперативно за това, което предстои.

Превръщане на решенията в ангажимент

Може би най-пренебрегваният елемент при вземането на решения е ангажираността. Както казва  Зиг Зиглар:

„Характерът ни измъква от леглото, ангажираността ни подтиква към действие.“

Решението може да е обгърнато от неясноти, но след като бъде взето (след правилен анализ на данните и правилно използване на рамки), колебанието създава объркване и подкопава доверието.

Лидер, който променя посоката при първия признак на съпротива, сигнализира за слабост, поради което екипите изпитват несигурност за бъдещето.

Според онлайн изданието Professional Planner, „когато един лидер непрекъснато променя мнението си или отменя решения, това създава объркване сред членовете на екипа, което води до фрустрация, тъй като служителите се затрудняват да разберат посоката, която трябва да следват.“

Ангажираността обаче не бива да се бърка с инат. Ефективните лидери разпознават кога условията се променят и са необходими корекции на курса. Това, което ги отличава, е начинът, по който комуникират.

Когато лидерите обясняват причината за промяната, като очертават какво се е променило, защо е от съществено значение и как е свързано с целта на организацията, те могат да запазят доверието, дори когато променят посоката си.

В заключение, лидерството в несигурни времена изисква смелостта да се преодолее фалшивият комфорт на правилното и грешното. Решенията не могат да бъдат сведени до безусловности.

Те трябва да бъдат формулирани в съответствие с мисията, основани на доказателства разсъждения и внимателно управляван риск.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !