Докато правителствата в Европа търсят начини да забавят намаляването на населението, България показва ограниченията на това, което сравнително високата раждаемост може да постигне сама по себе си.

Европейската комисия иска да улесни хората да имат толкова деца, колкото желаят, чрез по-добър достъп до грижи за деца, политики за баланс между работа и личен живот и по-достъпно жилищно настаняване. България обаче е пример, че само по-високата раждаемост не е достатъчна.

Въпреки че страната е сред държавите в ЕС с най-висока раждаемост, броят на починалите значително надвишава броя на новородените, а работната сила продължава да намалява, казва Euroactive. 

Според националната статистика броят на родените деца в България е намалял с 6.6% през 2024 г. и с още 6% през 2025 г. Същата тенденция се наблюдава и при коефициента на плодовитост, който спада от 1.79 деца на жена през 2023 г. до 1.72 през 2024 г. и 1.63 през миналата година.

Въпреки това България оглавява последната съпоставима класация на ЕС по коефициент на плодовитост. Това обаче не означава подобрение на демографската картина, а по-скоро показва, че спадът започва от по-високо изходно ниво в сравнение с останалите държави.

По-малко раждания, по-кратък живот

Дисбалансът е сериозен. През 2025 г. в България са регистрирани едва 50 241 раждания срещу 99 479 смъртни случая – почти двама починали на всяко родено дете.

Проблемът се задълбочава и от намаляващия брой потенциални родители. В края на 2025 г. в България е имало 1.25 милиона жени в детеродна възраст, което е с около 11 000 по-малко спрямо година по-рано.

Българите живеят и по-кратко от средното за Европейския съюз. Очакваната продължителност на живота е 75.8 години, при средно 81.5 години за ЕС.

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, коментира пред Euractiv, че неспособността да се намали предотвратимата смъртност е „основната причина за по-ниската продължителност на живота в България“. Според него реформи в здравеопазването, насочени към превенция, биха били сравнително лесни за реализиране от икономическа гледна точка.

Регионалните различия също са значителни. В Сливен – един от най-бедните райони в страната – коефициентът на плодовитост достига 2.43 деца на жена, а средната възраст при първо раждане е 22.1 години. За сравнение, в София първото дете се ражда средно на 30.8 години.

Три от петте региона в ЕС с най-ниска очаквана продължителност на живота се намират в Северна България. В същото време части от страната се очаква до 2050 г. да бъдат сред регионите в ЕС с най-рязко увеличение на дела на хората над 65 години спрямо населението в трудоспособна възраст.

Според Станчев по-високата производителност и включването на повече икономически неактивни хора на пазара на труда могат да смекчат последствията. Той обаче смята, че досегашните политики често са имали обратен ефект – публичният сектор привлича работници от частния, а заплатите растат по-бързо от производителността.

Миграцията запълва непосредствения недостиг

Дори при трайно възстановяване на раждаемостта ще са необходими около две десетилетия, преди новородените да навлязат на пазара на труда. Миграцията, от друга страна, може да осигури работна сила веднага.

Именно затова тя заема все по-централно място в европейския дебат. При представянето на демографския доклад на Европейската комисия комисарят по въпросите на Средиземноморието Дубравка Шуица заяви директно:

„Миграцията е необходимост.“

Традиционно България е сред страните в ЕС с най-малък дял на население, родено в чужбина, но последните миграционни процеси започват да променят тази картина.

През 2025 г. 44 640 души са се заселили в България, докато 9 555 са напуснали страната, което води до нетна миграция от 35 085 души. Това компенсира приблизително 70% от естествения спад на населението, който възлиза на 49 238 души.

По-рано този месец министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова съобщи, че през последните три години България е привлякла 108 000 работници от държави извън Европейския съюз.

Въпреки това докладът на Европейската комисия предупреждава, че миграцията може „да забави темпа на застаряване на населението, но не и да промени неговата траектория“.

Според Красен Станчев основните решения остават в ръцете на националните правителства. По думите му социалната политика, преките данъци и голяма част от вътрешните политики продължават да бъдат компетентност на държавите членки съгласно европейските договори.

„Решенията са добре известни“, казва той, като посочва пенсионната реформа, по-силното участие на частния сектор и по-големите инвестиции в превенцията.

България знае тези решения от години. Въпреки това страната продължава да застарява, да губи работна сила и все повече да разчита на трудова миграция – напомняне, че нито по-високата раждаемост, нито миграцията сами по себе си предлагат бързо решение на демографската криза.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !