Над 1 млн. българи са лежали в болница в България само от началото на 2026 г. Това означава, че ако тенденцията се запази, до края на годината броят на преминалите през болница пациенти отново ще надхвърли 2.5 млн. души. Темата коментира в предаването „Портфейл“ Петя Георгиева, старши икономист от Институт за пазарна икономика (ИПИ).

„Дали е много или малко? Според мен е безкрайно много“, заяви Георгиева.

По думите ѝ при население от около 6.4 млн. души, статистически всеки трети българин преминава през болница в рамките на година. След спада по време на COVID-19 пандемията, когато хоспитализациите падат под 2 млн., през последните години броят им отново расте, достигайки около 2.6 млн. през 2025 г.

България е първа в ЕС по болнични легла

Според данни на Евростат България остава страната с най-много болнични легла на човек в Европейския съюз – над 860 на 100 хил. души население при средно около 511 за ЕС.

„Системата е организирана така, че насърчава болниците да приемат все повече пациенти“, обясни Георгиева.

В страната в момента има около 340 болници, а броят им продължава да расте.

По думите ѝ проблемът не е само в броя на лечебните заведения, а във финансовия модел, който стимулира болничния престой дори при състояния, които могат да се лекуват извън болница. 

До една трета от хоспитализациите може да са ненужни

Икономистът уточни, че не би използвала термина „фиктивни хоспитализации“, но според анализи на ИПИ между една четвърт и една трета от клиничните пътеки са излишни.

„Това са състояния, за които няма нужда пациентът да лежи в болница“, каза Георгиева.

Петя Георгиева, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ)
Петя Георгиева, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ)

Като пример тя посочи диабет тип 2, при който в повечето случаи пациентите имат нужда от наблюдение, изследвания, консултации и медикаменти, но не и от болничен престой.

Същото важи и за редица процедури като колоноскопии и контролни изследвания, които в много държави се извършват амбулаторно, за няколко часа, без хоспитализация.

„В България системата е устроена така, че почти за всяко състояние има клинична пътека и задължителен престой“, допълни тя.

Българите доплащат най-много за лекарства

Освен по хоспитализации, България е сред лидерите в ЕС и по доплащане за здравеопазване от джоба на пациентите. По думите на Георгиева около две трети от тези разходи са за лекарства.

„Големият проблем са медикаментите, които хората купуват свободно от аптеките и плащат сами“, посочи тя.

Част от лекарствата са регулирани чрез т.нар. позитивен лекарствен списък, където цените се определят спрямо най-ниските в ЕС. Но много терапии и медикаменти остават извън тази регулация.

Тя коментира и честите липси на лекарства у нас, особено при медикаменти за диабет, като според нея причината е комбинация от регулирани цени, ограничения върху износа и недостатъчна икономическа мотивация за компаниите.

Частни болници „изтеглят“ пациенти и персонал

В разговора беше засегнат и проблемът с регионалните дисбаланси и конкуренцията между държавни и частни болници. Според Георгиева често се случва нова частна болница да привлече пациентите и персонала на общинската болница, която остава без достатъчно приходи и кадри.

„Пазарът много добре вижда по кои клинични пътеки има смисъл да се инвестира“, каза тя и посочи кардиологията и някои неврологични дейности като особено доходоносни.

В същото време направления като педиатрията дълго време остават недофинансирани и непривлекателни за частните инвеститори.

Тя даде и пример с МБАЛ Девня, която определи като една от най-малките многопрофилни болници в България.

„На сайта на Министерството на здравеопазването има данни за всяко тримесечие – колко клинични пътеки се изпълняват и колко души работят там. Това е наистина миниатюрно лечебно заведение и е трудно да си представим как функционира икономически“, каза тя.

По думите ѝ болницата вероятно успява да работи с много малък брой лекари и медицински сестри. Девня се намира близо до Варна, което донякъде обяснява как пациентите могат да разчитат и на по-големите лечебни заведения в региона.

Има ли нужда от по-висока здравна вноска?

На фона на дискусиите за нов бюджет и възможно увеличение на здравната вноска, Георгиева заяви, че според нея такава стъпка не е необходима на този етап.

„Колкото и да повишим вноската, тя винаги ще бъде недостатъчна, ако системата не стане по-ефективна“, каза тя.

Според нея предишното увеличение на здравната вноска от 6% на 8% не е довело до по-добро качество на услугите, повече превенция или по-добри здравни показатели.

„Не може да сме с най-ниска продължителност на живота в ЕС (около 75.8 години в България) – и в същото време да харчим около средното за Европа за здравеопазване“, коментира икономистът.

По думите ѝ преди да се искат още средства, системата трябва да покаже, че може да работи по-ефективно и да провежда реални реформи.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !